Определение № 274 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12160/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Р. Я., понастоящем в Затвора [населено място], срещу Определение № 7128 от 12.08.2024 г., постановено по административно дело № 1459/ 2024 г. на Административен съд– Пловдив (АС Пловдив). С определението в обжалваната част е оставено без уважение искането на лицето, за предоставяне на безплатна правна помощ. В частната жалба се твърди, че съдебният акт е неправилен и се иска неговата отмяна. Върховният административен съд намира, че делото не му е подсъдно, което налага прекратяването му и изпращане на надлежния съд. Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между съдилищата, според предмета на делото. Тя е само законна и не може да бъде дерогирана. За нея сезираният съд следи служебно. Съгласно чл. 135, ал. 1 от АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 5 и т. 6 АПК е определена подсъдността на Върховния административен съд като касационна инстанция. В разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС (ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) е предвидено, че: "искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд". Съгласно това се изключва касационния контрол от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни решения и определения, постановени в производство по чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС. Същият се осъществява от тричленен съдебен състав на съответния административен съд. От съдържанието на специалната норма на § 4б от ДР на ЗИНЗС (ДВ, бр. 105 от 2020 г.) е видно, че всички съдебни актове, постановени от еднолични състави на административния съд в производството по обжалване на издадени административни актове по ЗИНЗС се обжалват по посочения в закона ред пред изрично предвиден състав- тричленен състав на същия съд. По тези съображения делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на тричленен състав на Административен съд- Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение