Определение № 60655 от 13.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1595/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Т. против решение № 182/29.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 21/2021 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. С обжалваното решение съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел за безспорно между страните в настоящото производство и установено от представените по дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор №..../07.01.2020г., по силата на което въззивникът е заемал длъжност „водач на мотокар“, считано от 10.01.2020г., с уговорен в полза на работодателя шест месечен срок на изпитване, при основно месечно брутно трудово възнаграждение 610 лв. и допълнителни 9% за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Прието е за безспорно още, че ТПО е прекратено със Заповед...../14.01.2020г. на Изп.Директор на „Пристанище Леспорт“ АД на основание чл.71 ал.1 от КТ,в срока за изпитване,като същата е връчена срещу подпис лично на ищеца на 14.02.2020г. В настоящата хипотеза съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл. 71, ал. 1 от КТ - до изтичане на срока за изпитване, страната в чиято полза е уговорен може да прекрати договора без предизвестие. Основанието за него е безвиновно и обективно – самото сключване на договор със срок на изпитване и уговорен в полза на страната/работодателя/. Преценката за упражняване на основанието не подлежи на контрол, тъй като е същата е предоставена на волята на работодателя. Това е така, защото уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи. Аргументите на въззиваемия, че са му възлагани и други дейности извън тези за длъжността, на която е назначен съдът е приел за ирелеванти за настоящия спор,предвид основанието за прекратяване и изложените вече мотиви. Прието е също така, че видно от длъжностната характеристика подписана от въззивника, заеманата от него длъжност „водач на мотокар“ не се изчерпва само с управляване на превозното средство. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ по категоричен начин предвижда, че до изтичане на срока за изпитване, страната в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие, като в тази връзка съдът е приел, че ищеца не се ползва и с предварителна закрила съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ, тъй като основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение – чл. 71, ал. 1 от КТ, не е сред тези, ползващи се с такава. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правния въпрос, сочен от касатора е свързан със задължението на съда да се произнесе по всички възражения и доводи във въззивната жалба, включително и тези, свързани с разпределението на доказателствената тежест. Доводите в тази насока на касатора са, че му е възлагана и друга дейност за извършване от работодателя, която му е противопоказна, във връзка със здравословното му състояние. Съдът се е произнесъл по доводите на въззивника в тази насока, като е приел тези доводи за неотносими към спора, както и доказателствата в тази насока, поради което съдът не е процедирал в противоречие с цитираната практика на ВКС, доколкото основанията за неоснователността на предявените искове не е липсата на доказателства в насоката, в който е поставен правния въпрос, а извода, че тези доводи не са относими към основанието за прекратяването на трудовото правоотношение. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, състав на ВКС