Определение № 2327 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5243/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от З. Д. Т. и А. П. Т., чрез адв. С. М. Н., против определение № 519 от 06. 10. 2023 г. по ч. гр. д. № 387/2023 г. на Варненския апелативен съд, II състав, потвърждаващо определение № 332 от 20. 07. 2023 г. по гр. д. № 167/2022 г. на ОС - Силистра, с което е върната подадената от З. Д. Т. и А. П. Т. против „Уникредит Булбанк“ АД искова молба, с която се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на ищците сумата 69000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на собствения им апартамент № ***, със застроена площ 67,22 кв.м., находящ се на четвъртия етаж от жилищната сграда на [улица], [населено място], ведно с прилежащото му избено помещение № ***и таванско помещение с площ от 24,28 кв.м., нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], който апартамент е бил продаден на публична продан по изпълнително дело № 20188340400136 по описа на ЧСИ Е. Ю., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28. 12. 2018 г. (датата на постановлението за възлагане на жилищния имот) до окончателното й изплащане и е прекратено производството по гр. д. № 167/2022 г. на ОС - Силистра. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението поради постановяването му в нарушение на чл. 129, ал. 3, вр. чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, изразяващо се в неправилна преценка за несъответствие на исковата молба с изискванията за редовност, установени в цитираните разпоредби. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Подаден е писмен отговор от ответника по касационната жалба и по иска „Уникредит Булбанк“ АД, с който е изразено становище за законосъобразност на въззивното определение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, съобрази следното: С исковата и уточняващи молби са изложени следните твърдения: На 4.06.2008 г., между „Уникредит Булбанк“ АД и Т. Т., е сключен договор за банков ипотечен кредит в размер на 80000 лв., за погасяване на остатък по ипотечен кредит в „Банка ДСК“ АД на А. П. Т. и З. Д. Т. в размер на 20000 лв., за рефинансиране ипотечен кредит на Т. Т. в „Инвестбанк“ АД в размер на 37800 лв. и за ремонт в размер на 20000 лв. Всички вземания на „Уникредит Булбанк“ АД по този ипотечен кредит били обезпечени с договорна ипотека върху апартамент в [населено място], учредена от А. Т. и З. Т. в полза на банката, с н.а. № 55/2008 г. Банката не изпълнила задължението си да преведе по сметката на Т. Т. в „Инвестбанк“ АД сумата 37800 лв., за рефинансиране на ипотечния му кредит в тази банка, каквито са били задълженията по договора за кредит и по договора за договорна ипотека и е образувала изпълнително производство за принудително събиране на тази сума от кредитополучателя Т. Т.. След като банката не е предоставила изпълнение, отговарящо на предпоставките за възникване отговорността на ищците А. Т. и З. Т. като ипотекарни длъжници, то задължението по договора за кредит в размер на 37800 лв. не е обезпечено с учредената от тях ипотека в полза на банката. С решение № 188 от 20.07.2018 г. по в. т. д. № 198/2018 г. на ВАС, влязло в сила на 18.07.2019 г., е прието за установено по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД, че вземането на банката към Т. Т. за сумата 37800 лв., произтичащо от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице, не е обезпечен с договорната ипотека, учредена от А. Т. и З. Т. в полза на банката, с н.а. № 55/2008 г. На 20.12.2018 г., в хода на посоченото по-горе исково производство, А. Т. и З. Т. са поискали спиране на изпълнението до приключване на производството по иска, което е уважено от ОС - Силистра с определение от 30.01.2019 г. Междувременно, с постановление от 28.12.2018 г., влязло в сила на 11.03.2020 г., апартаментът, собственост на ипотекарните длъжници А. Т. и З. Т., бил възложен на К. С. Й.. А. Т. и З. Т. се явяват трети лица в изпълнителното производство, образувано за събиране на сумата 37800 лв. и тяхното имущество е продадено за събиране на чужд дълг, за който те не отговарят. На основание така посочените от ищците правопораждащи факти се иска осъждане на ответното дружество да им заплати сумата 69000 лв обезщетение за имуществени вреди за лишаването им от собствеността върху ипотекирания в полза на банката апартамент, която сума представлява стойността на апартамента към влизане в сила на постановлението за възлагане. Въззивният съд в определението си е изложил описаните по-горе факти и петитум на исковата молба и е приел, че не са изпълнени указанията за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК, тъй като видът на претендираната вреда - загуба на собственост, съизмерима с пазарната стойност на продадения на публична продан недвижим имот, противоречи на твърдението им, че вземането на банката за събиране на сумата 37800 лв. не е било обезпечено с учредената в полза на банката договорна ипотека и продажбата на чужд имот няма вещнопрехвърлително действие. Налице е основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Очевидно неправилен е изводът на съда, че основателността на заявената искова претенция има отношение към редовността на исковата молба. Ищците твърдят, че описаните от тях факти в обстоятелствената част на исковата молба пораждат правото им на обезщетение за имуществени вреди в размер на пазарната стойност на продадения на публична продан недвижим имот, а с петитума на исковата молба претендират присъждане на парична сума в размер на пазарната стойност на имота към влизане в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл, налице е съответствие между петитум и диспозитив. А дали с влизане в сила на възлагателното постановление ищците са загубили собствеността си върху процесния имот или не (предвид деривативния характер на публичната продан като придобивен способ и забраната за предприемане на действия по принудително изпълнение по отношение на имот, който не е собственост на длъжника, освен в хипотезата на ипотекиран чужд имот като обезпечение на вземането на кредитора към длъжника), както и дали публичната продан на имота погасява собствеността им върху същия (предвид продажбата на вещ, непринадлежаща на длъжника) са въпроси, които касаят основателността на исковата претенция и нямат отношение към редовността на исковата молба. Следва да се посочи, че възможността за ищците да предявят иск за защита на собствеността си срещу купувача от публична продан и банката не ги лишава от правния интерес да предявят, преди изтичане на погасителния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, и иск по чл. 49 ЗЗД, производството по който бъде спряно до приключване на производството по иска за собственост. Уважаването на иска за собственост срещу купувача на публична продан би означавало, че последният не е придобил собствеността върху имота нито на деривативно, нито на оригинерно основание, съответно - че ищците не са изгубили собствеността си върху същия и не са претърпели вреди от осъществената по отношение на имота им публична продан, поради което искът по чл. 49 ЗЗД би бил неоснователен. Установяването със сила на пресъдено нещо, че ищецът не е собственик на процесния имот би имало за последица основателност на иска по чл. 49 ЗЗД, включително и ако купувачът от публична продан е придобил собствеността на оригинерно основание, тъй като наличие на причинна връзка по смисъла на чл. 45 ЗЗД има не само когато деянието непосредствено причинява вредата, но и когато създава условия и реална възможност за причиняване на вредата, която възможност е превърната в действителност от друга причинна верига, довела до съответния отрицателен резултат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение