Определение № 1445 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 183 от 27.10.2023 г. по в. гр. д. № 256/2023 г. на АС-Варна, след частична отмяна на решение № 260001/15.02.2023 г. по гр. д. № 520/2020 г. на ОС-Добрич, са уважени изцяло предявените от Д. Д. А., Е. Д. Д., Т. Д. Д. и Д.-А. Д. Д. срещу „МБАЛ-Добрич“ АД частични искове по чл.49 ЗЗД, като на ищците са присъдени суми от по 100 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Ю. А., съпруга на първия и майка на останалите трима ищци, настъпила в резултат на усложнения при раждане, ведно със законната лихва от 09.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

С въззивното решение съдът е потвърдил отхвърлителното решение на първата инстанция в частта по претенцията за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения за периода 21.05.2015 г. – 09.05.2017 г. Отхвърлен е и предявеният от „МБАЛ-Добрич“ АД срещу третото лице-помагач ЗАД „Дженерали Застраховане“ обратен иск за сумата от 400 000 лв., претендирана като дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка, полица 1314080140002 от 22.11.2014 г.

Въззивният съд е приел, че ищците са наследници по закон (съпруг и три деца) на Д. Ю. А., починала на 21.05.2015 г. след настъпили усложнения при раждането на детето Д.-А. Д.. Касае се за трета по ред нормална бременност и раждане в 39 гестационна седмица чрез секцио, извършено при условията на спешност от лекари в ответната болница поради констатирани в хода на раждането забавяне в сърдечните тонове на плода, предлежаща ръка, която не е могла да се репонира и невъзможност за вагинално родоразширение.

Прието е, че няма спор относно посочената в медицинската документация хронология на извършените действия и отразените в декурзусите обстоятелства относно състоянието на родилката, както и констатациите в аутопсионния протокол. Наследодателката е постъпила в ответното лечебно заведение на 20.05.2015 г., 17: 30 часа, с контракции, спонтанно спукан околоплоден мехур и започнала родова дейност. При приемането са дадени необходимото информирано съгласие и декларации, извършени са съответните параклинични изследвания, сочещи на показатели в референтни стойности, с изключение на хемоглобин, еритроцити и хематокрит. Не е спорно, че по време на бременността й е било назначено и провеждано медикаментозно лечение за анемия. Посочените по-горе индикации за взетото решение за секцио са констатирани в 17: 50 часа, след което са предприети действия по предоперативна подготовка на родилката и сформиране на операционен екип. Операцията е започнала в 18: 10 часа, в 18: 17 часа е родено живо дете, плацентата се е отделила спонтанно от матката, като при огледа й е установено отлепяне с площ от около 2/3 и формиран хематом. Извършени са съответните действия по ревизия и зашиване на матката и оперативния разрез. Назначена е била следоперативна терапия /подробно описани медикаменти/, както и кръвопреливане на една банка еритроцитна маса, след което пациентката е изведена от родилна зала. В интервала от 19: 00 часа, когато е приключила операцията, до 21: 00 часа е извършвано непрекъснато наблюдение като в декурзусите е отразено, че към 21 часа същата е без субективни оплаквания, хемодинамично стабилна, матка контрахирана, кърви оскъдно екс утеро, фундус на един пръст под пъпа, АН 95/55, пулс 90. Назначеното от опериращия лекар кръвопреливане е започнало едва в 23: 00 часа, когато са назначени и клинични изследвания - ПКК и кръвосъсирващ статус по спешност поради данни за анемия /изрично записано в декурзуса от визитиращия лекар/. Посочено е в ИЗ, че към този час пациентката е в добро общо състояние, хемодинамично стабилна, без температура, контрахирана матка, оскъдно кървене екс утеро, отчетени стойности на АН 90/50 и пулс 94. В 23: 16 часа са били налични резултатите от назначените параклинични изследвания. В 00: 00 часа Д. А. се е оплакала от пристъпен задух и остра болка в сърдечната област, станала психомоторно възбудима, като в 00: 10 часа е направила тонично-клоничен гърч с последваща загуба на съзнание, рязък срив на хемодинамиката, без обилно външно кървене. Започнала е първична реанимация, включваща 1 банка Манитол, осигуряване на горни дихателни пътища, обдишване с Амбу с кислород, апаратно мониториране на артериално налягане и пулс. Извикан е и реанимационен екип, който в 00: 15 часа е продължил с реанимационните действия - пациентката е била интубирана, обдишване с Амбу, поставени 10000 Е Хепарин поради съмнение за белодробна емболия. Поради влошаване на състоянието й са инжектирани атропин, допамин и адреналин, ведно с индиректен сърдечен масаж. Въпреки тези действия в 01: 11 часа е констатирана настъпилата смърт.

В съставения аутопсионен протокол е отразено, че в резултат на направените констатации при извършената аутопсия на трупа, подробно описани, причината за настъпилия летален изход е белодробна микротромбоемболия, развила се в резултат на тромбозата на съдовете в левия параутеринен венозин плексус, на фона на изразена анемия, свързана с хематом /кръвоизлив/ в лява широка връзка, причина за който хематом е тромбоза на лявата артерия утерина.

С АУАН № А-20-58-13/11.09.2015 г. на АИ „Медицински одит“ към Министерство на здравеопазването е установено, че в съставената медицинска документация не е отразена кръвозагубата при раждането и в послеродовия период, причината за назначената хемотрансфузия, както и че не е била приложена антикоагулантна терапия. Прието е, че тези действия съставляват нарушение на утвърдения с Наредба № 19/22.12.2014 г. медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, за което на водещия операцията лекар е наложена административна санкция.

С постановление от 26.06.2017 г. на прокурор при ОП - Добрич образуваното досъдебно производство във връзка смъртта на наследодателката е прекратено поради липса на данни за извършено престъпление.

Медицинската експертиза изцяло потвърждава данните по аутопсионния протокол. Налице са били фатални тромбоемболични усложнения, блокирали значителен обем от белодробната микроциркулация и довели да остра дясна сърдечна недостатъчност /остро белодробно сърце/. Според вещите лица това е едно от възможните усложнения на извършеното секцио и установеното аблацио /отлепване на плацентата с хематом/. Причината за това е, че АГ оперативните интервенции водят до „изръсване“ и проникване в циркулацията на субстанции, активиращи кръвосъсирването. Тези т. нар. „тромбопластинови субстанции“ са във висока степен в урогениталните органи - матка при жените. Според експертите протичането на постоперативен тромбоемболичен процес може да се докаже едва при изява на нарушени функции в отделните ангажирани органи. Доколкото обаче това е едно от възможните усложнения, считат, че то трябва да се очаква и най-важното да се мониторира стриктно състоянието на родилката в клиничен /насочващи симптоми/ и параклиничен аспект /контролни кръвни картини и показатели на кръвосъсирването/. Вещите лица сочат, че в опит за предотвратяване на евентуални непредсказуеми и драматични случаи в клиничната практика са въведени профилактиращи тромбогенния риск ниско молекулни хепарини с уточнен пред и следоперативен алгоритъм /при оперативно родоразширение антикоагулантната терапия стандартно се прилага след 6-тия час, тъй като в противен случай може да се предизвика кръвоизлив/. Въз основа на данните от медицинската документация обаче дават заключение, че с оглед резултатите от направените при приемането параклинични изследвания /липса на данни за проблеми в кръвосъсирването/ и спешността на оперативната интервенция /наложителна за запазване живота на бебето и майката/ предварителна антикоагулантна терапия не е можело да се приложи. Такава не е приложена и след операцията, доколкото стандартно се започва след шестия час от операцията, а към 24: 00 часа вече е било налице рязко влошаване на състоянието на родилката, поради което подобна профилактика би била излишна и неефикасна.

Според вещите лица клиничните и лабораторни показатели при влизане на родилката в родилна зала, както и обективното й състояние в началните часове след операцията, не са налагали и поставяне на централен венозен път. Наличните периферни венозни източници са били с достатъчен дебит за компенсиране на струйни венозни инфузии при необходимост, каквито са били направени.

Вещите лица са констатирали, че в първите два часа след операцията Д. А. е била мониторирана на всеки 15 минути, измервано е кръвно налягане, пулс и температура, което съответства на Правилата за добра медицинска практика. При извършения в 21: 00 часа преглед не са установени оплаквания или симптоми, индикиращи последвалите усложнения, освен учестения пулс, което може да се дължи и на анемията /обяснения на в. л. И. /. Следващото вписване в декурзусите е към 23: 00 часа, когато е започнало назначеното от опериращия лекар кръвопреливане. В този час визитиращият лекар е назначил извършването на параклинични изследвания. След настъпилото рязко влошаване в 00: 00 часа са били предприети адекватни реанимационни действия, в т. ч. и от извикания реанимационен екип, които предвид характера и необратимостта на вече настъпилото усложнение не са могли да предотвратят леталния изход.

Относно извършеното кръвопреливане вещите лица дават заключение, че същото безспорно е закъсняло, при условие, че е било предписано от опериращия лекар веднага след приключване на секциото в 19: 00 часа, към 20 часа необходимата банка е била налична, а към 23: 00 часа, когато е започнало кръвопреливането стойностите на хемоглобина на пациентката са били значително занижени и тази една банка е била недостатъчна. В същото време експертите сочат, че по делото липсват данни кръвопреливането да е било в порядък на спешност /отговори на въпроси 10, 12, 14 и обясненията на в. л. И., според която неотразяването на количеството кръвозагуба и установеното състояние на родилката към 21: 00 часа могат да обосноват извод за липса на кръвозагуба над обичайното за подобен род операция/, но приемат, че същото е следвало да се извърши в неотложен порядък предвид данните за налична анемия /макар и не тежка, съгласно дадения отговор на въпрос № 3 и за компенсиране на кръвозагубата от раждането. Независимо от това заключението им е, че закъснялото кръвопреливане няма пряко отношение към процеса на микротромбозиране и не може да отключи неговия старт, но развилото се и задълбочило анемично състояние е усложнило положението на пациентката - в резултат на анемията е налице нарушение на газообмена, което причинява кислороден глад в различните органи и последващо разностепенно нарушение клетъчния метаболизъм, т. е. може да потенцира нарушения в кръвосъсирването в двете посоки - хипо- и /хиперкоагулация.

Дадените от вещите лица в писменото им заключение отговори са разяснени и допълнени в обясненията им при изслушването на заключението в с. з. пред първоинстанционния съд, както и при повторното им изслушване във въззивната инстанция. Прието е, че не е налице разминаване/противоречие между писменото заключение и отговорите, дадени на поставените им въпроси при двете изслушвания. Посоченото пред въззивната инстанция от в. л. И. за липса на основания за продължаване на интензивното наблюдение в следоперативния период /през 15-20 минути/ след стандартния период от 2 часа е относимо към акушерския статус на родилката /липса на обилно кървене, контрахирана матка/ и не противоречи на отговорите й пред първоинстанционния съд, в които сочи за недооценен риск от появата на тробмозни процеси, изразяващ се в неизвършването на наблюдение за по-продължителен период. Това кореспондира и на дадените отговори от в. л. Г. при повторното му изслушване, който също смята, че е налице недостатъчност в действията на лекарите и подценяване на риска от възникване на тромбозни процеси, потвърждавайки посоченото в отговора по въпрос 13 от заключението - подобно усложнение при АГ-операции следва да бъде очаквано, което и налага необходимост от по-целенасочено мониториране на клинични и параклинични симтоми, сочещи на неговата проява.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна следното:

Приложимите към процесния случай норми на поведение при лечебната дейност се съдържат в Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в РБ и приетите с Наредба № 19/22.12.2014 г. медицински стандарти по акушерство и гинекология.

Въз основа на медицинската документация и комплексната медицинска експертиза съдът е приел за доказано, че при проведеното лечение на Д. А. в следоперативния период са допуснати пропуски, несъвместими с добрата лекарска практика и приложимите медицински стандарти, които са в причинна връзка с настъпилата смърт. При безспорно налични провокиращи настъпилия тромбоемболичен процес фактори /бременност, извършено спешно цезарово сечение, установено отлепяне на плацентата и наднормено тегло на пациентката/ не е осъществено мониториране на същата в изискуемия се обем и не са извършени адекватни на риска диагностични изследвания, които да установят започналия процес и предприемане на действия за своевременното му овладяване. Към 21:00 часа, когато е било преустановено интензивното й наблюдение, Д. е била с пулс 90 /според обясненията на в. л. И. учестеният пулс е един от клиничните показатели за настъпващи някакви усложнения/. Първите контролни параклинични изследвания след операцията, в това число и за кръвосъсирващите фактори, са направени едва в 23: 00 часа. В 23: 16 часа резултатите от тях са показали усложняване на анемичния процес, а стойностите на фибриноген, тромбоцити и протромбиново време спрямо отчетените при постъпването в болницата са сочили на „изчерпване на кръвосъсирващите фактори“ - индиция за вече започнали проблеми в тромбообразуването. Действия във връзка с тези резултати не са предприети. Едва в 00: 00 часа, при проявата на клинични симптоми - задух, болки в сърдечната област и срив на хемодинамиката, са започнали реанимационни дейности, които макар и адекватни на ситуацията, не са могли да предотвратят неблагоприятния изход. Забавеното и вече недостатъчно кръвопреливане, макар и да не е провокирало този процес, е посочено от експертите като утежняващ фактор - задълбочаването на анемията, при която е нарушена циркулацията на кислорода в кръвта и това допълнително утежнява състоянието и скоростта на развиващия се тромбоемболичен процес, което прави реанимационните мероприятия „доста обречени“ /изрично в тази насока са обясненията на в. л. Г. /.

Прието е, че съгласно т. 2.1.4, дял ІV, гл. Х от Медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“ усложненията в послеродовия период са в обхвата на осъществяваната диагностично-лечебна дейност в специалността. Настъпилото усложнение е присъщо за проведената хирургическа интервенция от лекарите акушер-гинеколози, поради което и неизвършването на адекватно интензивно наблюдение за по-продължителен период и необходимия обем своевременни параклинични изследвания е в противоречие с правилата и принципите за своевременна и качествена медицинска помощ. Започналият тромбоемболичен процес е установен едва при проявата на пълна клинична симтоматика, на който етап, при отчитане задълбочената от несвоевременното кръвопреливане вече тежка анемия, този процес е станал необратим.

По изложените съображения съдът е заключил, че в случая са налице предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на ответната болница.

При определяне размера на обезщетението за претърпените неимещуствени вреди съдът е изследвал редица обстоятелства. Прието е, че семейството на починалата е било задружно и сплотено; че мъжът трудно преживявал загубата на жена си, отслабнал, станал затворен, след смъртта й не е имал друга връзка. Към 2015 г. двете момчета били малки, плачели и търсели майка си. Към настоящия момент и тримата знаели, че майка им е починала, но по детски се надявали да се върне, страдали от това, че на училищните мероприятия присъствала баба им, а не тяхната майка. Според съдебнопсихиатричната и психологична експертиза при съпруга Д. А. в резултат на това стресогенно събитие се наблюдава клинична характеристика на развило се постравматично стресово разстройство - обща отпадналост, бърза уморяемост, тревожност, преобладаващо потиснато настроение, неспособност да се зарадва на каквото и да било, мисловно и визуално преживяване на психотравмата, социална дистанцираност, затруднения в справянето с ежедневни задължения. Към настоящия момент тази симтоматика е намаляла, но продължават проявите на тревожност, неспокойствие и потиснатост на настроението. Относно децата вещите лица са констатирали, че липсват прояви на психопатологични състояния в тесния клиничен смисъл, но загубата на майка им е довела до по-бързото им порастване, развито чувство на отговорност за щастието на живия родител, страх от загуба. Към датата на смъртта на майка си Е. е бил на 6 години и е отреагирал доста тревожно - плакал и страдал за майка си. След смъртта й и до сега се проявявал като сдържан, „затворен в себе си“, поведението му сочело на страдание от загубата и че майка му му липсва. Т. е бил на година и половина, на каквато възраст не може логично да възприеме и осъзнае загубата на майка си. Според експертите, въпреки полаганите за него грижи от страна на баща му и близкия родствен кръг, целящи да запълнят загубата, с израстването тази загуба тепърва ще бъде осъзнавана и преживявана. Най-малкото дете Д. А. въобще не познава майка си, починала при раждането й. В своето психофизическо развитие до сега не само на инстинктивно ниво тя усеща майчина потребност. Съобразно детските си усещания и разбирания, тя често отивала в стаята, където имало снимки на майка й и ги разглеждала с интерес. Вещите лица сочат, че към настоящата си възраст не е в състояние да осмисли фактическото отсъствие на майката, но с времето ще осъзнава в истинския смисъл загубата и потребността от присъствието на майка й, при отчитане и факта, че детето е от женски пол.

При тези данни съдът е приел, че справедлив еквивалент на претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД е сумата от 150 000 лева за Д. А. и по 200 000 лева за всяко едно от децата. Отчетена е възрастта на преживелия съпруг и възможността за преработването на психотравмата. Тъй като справедливият размер на обезщетенията надхвърля цената на предявените частични искове, те са уважени изцяло за търсените суми от по 100 000 лв.

Прието е за неоснователно направеното от третото лице-помагач възражение за погасяване на исковете по давност. Давностният срок е започнал да тече на датата на деликта - 21.05.2015 г. На основание чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. § 13 от ЗИД на същия закон /обн. ДВ, бр.44/13.05.2020 г./ за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Давностният срок е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г., с оглед на което 5-годишната давност изтича на 28.07.2020 г. Исковата молба е предявена на 16.07.2020 г., което е преди изтичането на давността.

Прието е за частично основателно възражението за погасяване на претенцията за претендираната лихва за забава. Погасителният срок на същата е 3-годишен / чл. 111 ЗЗД /, поради което при отчитане периода от 69 дни, през който по силата на посочените разпоредби през 2020 г. давност не е текла, следва, че претенцията е основателна само за периода след 09.05.2017 г. /т. е. за период, предшестващ 3 години преди завеждане на иска плюс 69 дни/.

По предявения обратен иск:

Съдът не е споделил възражението на ответника по обратния иск, че не отговаря поради липса на настъпило застрахователно събитие. За да отхвърли този иск обаче съдът е приел за основателно възражението, че правата по застрахователния договор са погасени по давност. Съгласно приложимата разпоредба на чл.197 КЗ /отм./, вр. т.13 от раздел I, б.А от Приложение № 1 КЗ, давностният срок е 5 години и започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая деликтът е осъществен на 21.05.2020 г., срокът е изтекъл на 28.07.2020 г. /по изложени по-горе мотиви вр. чл.3 от Закона за мерките по време на извънредното положение/, исковата молба по обратния иск е предявена на 02.12.2020 г., което е след изтичане на давността.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби.

Жалбоподателят „МБАЛ-Добрич“ АД сочи, че обжалва решението в неговата цялост. Счита, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва решаващите изводи на съда за забавено кръвопреливане и връзката му с анемията, както и за неизвършване на мониторинг на родилката в периода 21 ч. – 23 ч. Поддържа, че както от медицинската документация, така и от заключението на вещите лица следва, че дори кръвопреливането да е било извършено по-рано, то не би могло да предотврати леталния изход. Затова и анемията не би трябвало да се приема за причина на усложнението. Позовава се и на обясненията на вещите лица по този въпрос. Поддържа, че липсата на мониторинг в периода 21:00 – 23:00 ч. не е в нарушение на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, а това се потвърждавало и от декурзуса от 23:00 ч., когато е констатирано, че пациентката е в добро общо състояние, хемодинамично стабилна, афебрилна, AH 90/50, матка добре контрахирана и оскъдно кървене. Вещите лица също смятали, че липсата на мониторинг в посочения период не е оказало влияние на крайния резултат. Жалбоподателят счита, че в случая няма недооценен риск. Усложненията, въпреки че са предвидими, са възникнали спонтанно, появата им не е могла да бъде предотвратена нито медикаментозно, нито с извършване на контролни изследвания. Клиничната картина на заболяването, довело до летален изпод, се е появила едва в 00:00 часа. Наличието на учестен пулс нито нормативно, нито от гледна точка на медицинската практика, не е налагало извършването на допълнителни изследвания или някакво медикаментозно лечение. Не е било налице бездействие, а и никое от вещите лица не е коментирало, че е можело да бъде направено нещо допълнително, за да се предотврати внезапно възникналото състояние. При превеждане на родилките в отделението тяхното наблюдение продължава от акушерките, но те нямат правомощие да изготвят декурзуси. За това, че Д. А. е била под наблюдение сочи това, че още при първите признаци на белодробна тромбоемболия в 00:00 ч. - пристъпен задух и остра болка в сърдечната област, са предприети незабавни действия за овладяване на състоянието, включително реанимационни действия, които обаче са били неуспешни. На следващо място жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че въпреки наличието на рискови фактори за развитие на белодробна тромбоемболия, това състояние далеч не е задължително, а според категоричното заключение на вещите лица това е непредсказуемо усложнение във фаза, непокрита все още от антикоагуланти. Подчертава се също, че при родилки с цезарово сечение рутинна тромбопрофилактика не се извършва, а при нужда – след 6-тия час след операцията, тъй като ако е преди това съществува риск от постоперативно кървене и до още по-голямо усложнение за пациентката. Жалбоподателят поддържа, че не са посочени нито конкретни правила и норми, които да са били нарушени, нито какво е следвало да се направи в периода между 21,00 и 00,00 ч., освен кръвопреливането, което обаче не би могло да предотврати смъртта. Пропуските за вписване в история на заболяването на количеството кръвозагуба и липсата на декурзуси след 21 часа, въпреки че нито нормативно, нито предвид обективната ситуация това не е било необходимо, не са в причинна връзка с възникналото по-късно състояние, довело до смъртта на родилката. Не е налице причинно-следствена връзка между изброените пропуски и леталния изход. За да възникне отговорността на лекаря трябва да се установи обстоятелството, че именно нарушението на лекарската дължима грижа е довело до телесно увреждане и че спазването на дължимата грижа би предотвратило настъпването на вредата. Такива доказателства по делото няма.

В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, според която отговорността по чл.45 ЗЗД се поддържа само при наличие на причинна връзка между деянието и вредата – решение № 266 от 7.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2016 г., IV г. о., Определение № 484 от 28.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2018 г., IV г. о.

Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е по следните въпроси:

1. След като за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, може ли съдът да игнорира заключението на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование;

2. Когато съдът се произнася осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, включително и това дали е налице причинно-следствена връзка между действията на лекуващите и вредоносния резултат, следва ли да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са извършени от медицинските специалисти, а и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания – да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата на добрите медицински практики, като посочи конкретните нарушени норми и да ги анализира във връзка с конкретното поведение на лицата;

3. Правилно ли е съдът да формира мнението си, което излага в мотивите към решението, на основа „най-вероятна причина“, като явно игнорира всички останали факти и обстоятелства по делото, включително приетото заключение по назначена СМЕ и аутопсионен протокол.

По тези въпроси се сочи следната практика: решение № 273 от 17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4347/2016 г., IV г. о., решение № 132 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7298/2014 г., III г. о., решение № 77 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2016 г., IV г. о., решение № 106 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2019 г., IV г. о., решение № 310 от 31.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2019 г., IV г. о.

Отделно от това се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответниците Д. Д. А., лично и като законен представител на Т. Д. Д. и Д.-А. Д. Д., както и Е. Д. Д., действащ със съгласието на Д. Д. А., оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е правилно. Позовават се на установения в 21,00 ч. учестен пулс, който е един от показателите на настъпващи усложнения; че първите параклинични изследвания след операцията, в т. ч. за кръвосъсирващите фактори, са направени едва в 23,00 ч.; че в 23,16 ч. резултатите вече са показали усложняване на анемичния процес, а стойностите на фибриноген, тромбоцити и протромбиново време спрямо отчетените при постъпване в болницата са скочили на „изчерпване на квъросъсирващите фактори“ – индиция, че вече са започнали проблеми в тромбообразуването. Действия във връзка с тези резултати преди 00,00 ч. не били предприети. Това станало едва след появата на клинични симптоми. Забавеното и недостатъчно кръвопреливане, макар да не е провокирало този процес, го е утежнило според вещите лица и това е отчетено от съда като утежняващ състоянието на родилката фактор, респ. водещ до обреченост на реанимационните фактори. Позовават се на становището на в. л. д-р И. при изслушването й в първата инстанция, че проследяването на родилката в конкретния случай не е било достатъчно, а е следвало да продължи и след втория час. Не е дооценен учестеният пулс, който родилката е имала в 21,00 ч. Развива се тезата, че ако тромбоемболичният процес е едно от възможните усложнения след извършеното секцио, то трябва да се очаква и да се мониторира стриктно състоянието на родилката в клиничен /насочващи симптоми/ и параклиничен аспект /контролни кръвни картини и показатели на кръвосъсирването/. Тезата, че се касае за необратим процес, се опровергава от категоричните обяснения на проф.Г., според който показателите към 23,16 ч., макар и да са сочили на изчерпване на кръвосъсирващите фактори, все още са могли да бъдат коригирани. По аргумент на по-силното основание трябвало да се приеме, че ако диагностичните изследвания, адекватни на риска, бяха извършени в рамките на стандартния период на мониториране /19,00 - 21,00 ч./, то тромбоемболичният процес е могъл да бъде установен още при неговата поява, а развитието му – предотвратено.

Ответниците излагат и подробни съображения за липса на основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Третото лице-помагач „Дженерали застраховане“ АД оспорва жалбата. Обръща внимание върху обстоятелството, че в нея липсват оплаквания срещу въззивното решение в частта по обратния иск.

Жалбоподателите: Д. Д. А., лично и като законен представител на Т. Д. Д. и Д.-А. Д. Д., както и Е. Д. Д., действащ със съгласието на Д. Д. А., оспорват въззивното решение в отхвърлителната част за лихвите. Считат, че съдът не е бил сезиран с надлежно възражение за погасителна давност в тази част. Ответната болница посочила, че искането за лихви е преклудирано, което обаче не е равнозначно на възражение за изтекла погасителна давност. Възражението за погасителна давност на третото лице-помагач не можело да бъде зачетено, тъй като от една страна то имало характер на разпореждане с предмета на спора, което третото лице не можело да прави, а от друга третото лице не можело да предявява преклудирани за ответника възражения.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Предявяването във висящ исков процес на защитно възражение за изтекла погасителна давност от страна на третото лице-помагач по отношение на съдебно предявено вземане срещу страната, на която помага, представлява ли съдопроизводствено действие по разпореждане с предмета на спора по смисъла на чл.221, ал.1 ГПК;

2. При действащата уредба на чл.133, вр. чл.131, ал.2, т.5 ГПК допустимо ли е третото лице-помагач да упражнява преклудирано за ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на съдебно предявено вземане срещу последния.

Позовават се на решение № 68 от 15.07.2014 г. по к. гр. д. № 5985/2013 г. на ВКС.

Ответникът „МБАЛ-Добрич“ АД оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

По касационната жалба на „МБАЛ-Добрич“ АД:

Поставените правни въпроси са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/19.02.2010 г., тъй като са свързани с формирането на решаващия извод на въззивния съд, че в случая е налице лекарска грешка, изразяваща се в несвоевременни действия по установяване началото на тромбоемболичния процес при Д. А., както и липса на адекватни действия по своевременното му овладяване, които са в причинна връзка с настъпилата смърт. Съставът на ВКС счита, че следва да уточни тези въпроси съобразно възможността, разгледана в посоченото тълкувателно решение, така:

1. Какви са изискванията на процесуалния закон като предпоставка за правилното формиране на вътрешното убеждение на съда по въпроси, които изискват специални знания;

2. Какви са утвърдените в съдебната практика правила за формиране на преценката дали е налице медицински деликт, включително дали е налице причинно-следствена връзка между действията и бездействията на лекуващите и вредоносния резултат и

3. Може ли съдебното решение по иск за неимуществени вреди от медицински деликт да почива на предположения.

По тези въпроси е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поради връзката между главния иск по чл.49 ЗЗД и обусловения иск по чл.86 ЗЗД за лихви върху присъдените обезщетения, касационното обжалване следва да се допусне и в частта, с която въззивният съд е присъдил законна лихва върху обезщетенията, считано от 09.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

По касационната жалба на Д. Д. А., Т. Д. Д., Д.-А. Д. и Е. Д. Д.:

Жалбата и поставените в нея въпроси се основават на неправилното виждане, че съдът се е произнесъл по възражение за погасителна давност за лихвите, направено от третото лице-помагач, а не от ответника „МБАЛ-Добрич“ АД. Това виждане не съответства на данните по делото. Въззивният съд се е произнесъл по възражение на третото лице-помагач за погасителна давност, но само за исковете по чл.49 ЗЗД, като е приел, че то е неоснователно. Когато се е произнасял по възражението за погасителна давност за лихвите съдът не е посочил, че това възражение се прави от третото лице-помагач. В отговора на исковата молба, подаден от „МБАЛ-Добрич“ АД, се съдържа изречението „Считам, че искането за присъждане на законна лихва върху цената на иска е преклудирано и следва да бъде отхвърлено“. В първото съдебно заседание, проведено на 06.12.2021 г., пълномощникът на „МБАЛ-Добрич“ АД - адв. Т., е заявила: „Че искането за законна лихва е преклудирано съм имала предвид факта, че събитието е станало на 21.05.2015 г. и съответно по надлежен ред не е депозирана пред граждански съд искова молба и предвид факта, че е имало досъдебно производство, което пък да спре гражданското дело, т.е. правя възражение за изтекла погасителна давност, считаме, че искането за законна лихва е погасено по давност“.

Следователно в случая ответникът, а не третото лице-помагач, е направил своевременно възражение за погасителна давност по иска за лихви и съдът се е произнесъл по това възражение. В първото съдебно заседание както ищецът, така и ответникът могат да уточнят твърденията и възраженията си. При тези данни поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, свързани с невъзможността третото лице-помагач да прави преклудирани за ответника възражения, не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,