Определение № 1768 от 09.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 531/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Т.“ срещу определение № 761 от 16.12.2024г. по в.ч.т.д. № 551/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 294 от 07.10.2024г. по т.д. № 104/2024г. на Окръжен съд – Добрич за прекратяване на производството по делото като недопустимо. По делото с искова молба вх. № 4698/19.07.2024г. Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Т.“ е предявило срещу „Държавно ловно стопанство – Т.“ и Сдружение „Ловно-рибарско дружество Т.-Изток“ установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съгласно изложеното в молбата, както и уточняваща молба вх. № 5798/19.09.2024г., на общи събрания на ловните дружини „Коларци“ и „Жегларци“, част от ищцовото ловно сдружение, са били взети решения за напускането му и за участие в учредително събрание на ново сдружение - ответното „Ловно-рибарско дружество Т.-Изток“. Това сдружение е било учредено и регистрирано. В резултат едностранно е бил прекратен сключеният между ищеца и „Държавно ловно стопанство – Т.“ договор № 048 ЛМС 001 от 07.09.2009г. по чл. 30 от ЗЛОД в частта му на предоставеното стопанисване и ползване на дивеча в ловностопанските райони “Коларци“ и “Жегларци“. Договорът е бил за срок от 15 години. От новоучреденото Сдружение „Ловно-рибарско дружество Т.-Изток“ е било подадено заявление за предоставяне стопанисване и ползване на дивеча по реда на чл. 36, ал. 3 и ал. 4 от ЗЛОД, при което е бил подписан договор № 019/29.05.2024г. между ответниците за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в тези ловностопански райони за срок от 15 години. Като е оспорил обстоятелствата относно свикването и провеждането на общите събрания на ловните дружини “Коларци“ и „Жегларци“ (с конкретно посочени нарушения на устава на ищцовото сдружение), ищецът е поискал установяването, че той, а не ответникът Сдружение „Ловно-рибарско дружество Т.-Изток“ е носител на правото по чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД за регистриране и поддържане на заявената пред „Държавно ловно стопанство – Т.“ регистрация на ловните дружини „Коларци“ и „Жегларци“ със съответните ловностопански райони. Поискано е било да бъде установено още, че договор № 048 ЛМС 001 от 07.09.2009г. в частта за предоставяне и стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД относно ловностопанските райони на дружините “Жегларци“ и “Коларци“ не е прекратен. Относно първите два от исковете е било уточнено, че пряката и непосредствена цел и правният интерес на ищеца е да запази в състава на сдружението двете дружини, респективно стопанисването и ползването на определените им участъци, които иначе биха преминали към новосформирното сдружение, а относно третия иск – че със сключването на договора от 29.05.2024г. между ответниците за срок от 15 години (до 29.05.2039г.) е засегнат правният интерес на ищцовото сдружение. С определение № 294 от 07.10.2024г. по т.д. № 104/2024г. на Окръжен съд – Добрич производството по делото е било прекратено, тъй като ищецът не е уточнил обстоятелствата по исковата си молба, както и интерес от водените искове. С обжалваното по делото определение № 761 от 16.12.2024г. по в.ч.т.д. № 551/2024г. съставът на Апелативен съд – Варна изцяло е сподели изводите на първоинстанционния съд. Съгласно посоченото в частната касационна жалба, определението на Апелативен съд- Варна е неправилно. Според описаното в исковата молба, ищецът защитава едно свое право – правото по чл. 30 от ЗЛОД. В състава на сдружението са били включени дружините „Жегларци“ и „Коларци“ и е бил сключен договор за стопанисване и ползване на дивеча в съответните ловностопански райони. За ловна дружина “Жегларци“ районът е от 5 282 хектара, а за „Коларци“ – 7 4047 хектара. По силата на нов договор е получено правото на стопанисване и ползване на същото количество на ловната площ. Проверявайки инцидентно дали при вземането на решенията за напускане на ищцовото сдружението са допуснати нарушения на ЗЛОД и устава, съдът би достигнал до извод дали ищецът е носител на правото по чл. 30 от ЗЛОД или не. Това е предметът на предявените установителни искове, а описаните обстоятелства обосновават наличието на правен интерес. Касаторът иска, при допускане на касационно обжалване, оспореното въззивно определение да бъде отменено и делото - върнато на Окръжен съд - Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значим по делото правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставеният въпрос е дали е допустим иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК относно това на кого принадлежи правото по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча за регистрацията и поддържане на регистрацията на ловна дружина. Във връзка с въпроса касаторът сочи определение № 577 от 13.07.2011г. по ч.т.д. № 347/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 637 от 21.11.2018г. по т.д. № 1517/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 1 от 05.02.2014г. по т.д. № 35/2013г. на ТК, І т.о., на които въззивното определение противоречи. Въпросът на касатора отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, приложимо и към частните касационни производства (чл. 274, ал. 3 от ГПК). Той е от значение за изхода на делото – включен е в обхвата на обжалваното въззивно определение и е обуславящ за решаващите мотиви на въззивния съд относно недопустимостта на исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване кой е носител на правото по чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД за регистриране и поддържане на заявената пред „Държавно ловно стопанство – Т.“ регистрация на ловните дружини „Коларци“ и „Жегларци“ във връзка със сключения от касатора - ищец договор № 048 ЛМС 001 от 07.09.2009г. Дори този договор да бъде приет за административен, относно неговото съществуване и прекратяване са приложими правилата на гражданското право и процес (§ 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.). Не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Определение № 637 от 21.11.2018г. по т.д. № 1517/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 1 от 05.02.2014г. по т.д. № 35/2013г. на ТК, І т.о. не съдържат отговор на поставения въпрос. Те не са по приложение на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД. Определение № 577 от 13.07.2011г. по ч.т.д. № 347/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., на което също се позовава касаторът, е постановено в друга хипотеза - преминаване на ловна дружина (дружини) от състава на едно ловно сдружение към друго, вече регистрирано, когато е било възможно да се стигне до правен спор относно титулярството на правото по чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД. Дали в съответствие с устава и закона е било взето обвързващо всички членове на ловната дружина решение за напускане на сдружението, съответно дали членовете на дружината за приети в състава на другото сдружение. Този спор е пораждал правен интерес за всяко от сдруженията да установи по исков ред, чрез иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че е носител на оспорваното право. По настоящото дело се касае за новоучредено сдружение от лицата, обединени в ловните дружини “Коларци“ и „Жегларци“. С вписването на ответното сдружение като юридическо лице (неговата регистрация) са възникнали членствени правоотношения с членовете – учредители и останалите лица, членуващи и в ловните дружини. Провеждането на учредително събрание по реда на ЗЛОД и ЗЮЛНЦ и извършената регистрация не се оспорват от касатора, като в тази връзка са извършени вписвания и обявявания по реда на ЗТРРЮЛ. Няма основание за допускане до касация на въззивното определение и в останалата част. Липсват наведени оплаквания, както и формулирани правни въпроси относно пасивната легитимация на „Държавно ловно стопанство – Т.“ по първите два от водените искове, нито оплаквания и формулирани въпроси във връзка с третия предявен иск за установяване, че договор № 048 ЛМС 001 от 07.09.2009г. в частта за предоставяне и стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД относно ловностопанските райони на дружините “Жегларци“ и “Коларци“ не е прекратен. Воден от горното съдът