Определение № 3652 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4763/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №11608/03.09.2024г. на Д. К. М. – Т., Й. Г. П. и М. И. И., чрез адв. А. Б. срещу решение №325/25.06.2024г. по в.гр.д. №443/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено първ. решение, и вместо него е постановено друго, с което предявеният от тях положителен установителен иск за собственост е отхвърлен като неоснователен. Касаторите считат, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, не е изложил мотиви защо приема за установени един факти, а игнорира други, които се установяват от приетите по делото доказателства, а също така не е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Считат, че съдът не е обсъдил многобройните писмени документи, приети по делото, и които са от съществено значение за решаването на правния спор- Протокол от 18.06.2015г. за трасиране, означаване и координиране на процесния поземлен имот *** по КК на [населено място]; Протокол №00-21 от 10.02.1999г. за въвод във владение; шест броя извлечения от Заповеди №ПО-09-2364/29.09.2020г.; №ПО-09-1422/25.09.2019г.; №РД-1528/25.09.2018г.; №РД-08-016/12.02.2018г.; №РД-08-344/20.12.2016г; №РД-06-510/21.12.2015г., всички на ОСЗ- Благоевград, издадени по заявления, подадени от ищцата Д. М. – Т. по чл.37а, ал.7 от ЗСГВЗ за стопански години 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г.; 2019/2020г. и 2020/2021г. за процесния недвижим имот, за дължимото се рентно плащане на ищците. Според касаторите, съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон като не е обсъдил в цялост и показанията на всички свидетели, като не е преценил техните показанията във връзва с приетите по делото писмени доказателства. Оспорват мотивите на въззивния съд, че от свидетелските показания се налага извод за осъществено от ответника непрекъснато, ясно и необезпокояващо владение и демонстрирано намерение за своене пред действителния собственик, в резултат на което го е придобил по давност.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2, предл. 3 ГПК, като се формулират следните въпроси:

1.„Длъжен ли е съдът като решаваща инстанция по същество да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, както и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка?“, по който се твърди, че разрешението на въззивния съд, доколкото не е обсъдил всички, приети по делото доказателства и не е изложил мотиви по тях, е в противоречие с ТР №1/2001г. на ОСГТК, както и решение №66/20.07.2021г. по гр.дело №3338/2020г., решение №292/20.01.2016 по гр. дело №952/2015; решение №108/25.06.2020 по гр. дело №1538/2019г., решение №65/30.07.2014г. по т. дело №1656/2013 и др. на ВКС.

2. „Прекъсва ли давностното владение на ответника извършването на трасиране на място на поземления имот от лицензирана геодезична фирма по искане на ищците и в присъствието по време на трасирането на един от ищците?“

3. „Прекъсва ли давностното владение на ответника подаване от ищците на Заявления по чл. 37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопански година 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г.; 2019/2020г. и 2020/2021г. за процесния недвижим имот, като по повод на тези заявления има издадени заповеди на основание чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ от директора на съответната ОДЗ, в които заповеди е записано като име на собственик на имота общия на ищците наследодател, записано е името на ползвателя на имота, който е различен от ответника, записан е и номера на имота, за който е подадено заявлението, и който имот е идентичен с имота, за който ответникът твърди, че го е придобил на основание давностно владение?“

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по касационна жалба Ю. А., чрез адв.Б. оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване, като моли такова да не бъде допускано. Независимо от горното, излага и становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск, предявен от Д. К. М.-Т., Й. Г. П., К. Г. П., и М. И. И., против Ю. Ц. А. с правно основание чл. 124 ГПК, а именно да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател С. Г. И., починал на 30.12.1989г., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*, с адрес: [населено място], местност „Р. Б. - Ш.*“ с площ от 2 196 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, който им е бил възстановен на 02.02.1999г. с решение №З-Г на ПК – Благоевград, при квоти както следва: за Й. Г. П. - 7/36 ид.ч., за К. Г. П. - 7/36 ид.ч., за Д. К. М. - Т. - 7/18 ид.ч. и за М. И. И. - 2/9 ид.ч. Молят на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност вписан в СВ - Благоевград с Акт № 149, том XXI, вх. peг. 6253 от 30.12.2020г., дело 2667 от 2020г., с който ответникът е признат за собственик на същия имот. Ищците твърдят, че на 10.02.1999г. от Поземлена комисия - гр. Благоевград е извършен въвод във владение в имота на собствениците му на основание на чл. 32, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, и влязло в законна сила решение №З-Г за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] на Поземлена Комисия- гр. Благоевград, за който въвод е съставен Протокол №00-21/10.02.1999г. на ПК - гр. Благоевград. Твърдят, че в периода 2007г.–2012г., процесният имот се е обработвал от С. М., който в началото е отглеждал там дини и пъпеши, а впоследствие – жито. През 2015г. К. Ф., започнал да обработва имота на ищците, като на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, за стопански години 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г., ищците са получили рентно плащане. Наследниците на С. И. никога не са прехвърляли правото си на собственост върху процесния имот върху трети лица, нито пък такива са прекъсвали владението им върху имота. Считат, че не са били налице законовите предпоставки за да може ответникът да придобие имота по давност. Твърдят, че цитираният нотариален акт е вписан в СВ гр. Благоевград на 30.12.2020г., но нито към този момент, нито към който и да било друг момент, не може в полза на ответника да е изтекъл изискуемият се от закона давностен срок, годен да го направи собственик на процесния имот.

Ответникът излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва придобивното основание на наследодателя на ищците, както и законосъобразното възстановяване на собствеността върху този имот на наследниците на С. Г. И. с Решение №3-Г от 02.02.1999г. на ПК-Благоевград. От своя страна, ответникът поддържа, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение, осъществявано от него в периода от 1999г. до настоящия момент, включително. Оспорва твърденията на ищците, че владеят процесния недвижим имот чрез предоставянето му за ползване на трети лица. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Въззивният съд е приел за установено, че с Решение №3-Г/02.02.1999г. на Поземлена комисия - [населено място], на наследниците на С. Г. И., бивш жител на [населено място] е възстановено правото на собственост върху НИВА от 2.197 дка., местност „Р. Б. –Ш.*“, имот №* по плана за земеразделяне в земището на [населено място], при граници /съседи/: имот №* - нива на наследници на Й. Г. Т.; имот №* - нива на наследници та Г. И. И.; имот №* - нива на В. С. П.; имот №* - полски път на Кметство гр. Благоевград; имот №***- нива на наследници на Г. М. Н.. Видно от Протокол №00-21/10.02.1999г. на Поземлена комисия - гр. Благоевград, Л. С. М. е въведена във владение на имотите, описани в Решение № 3-Г/02.02.1999г.

От приетите удостоверения е установил, че наследници на С. Г. И., починал на 30.12.1989г. са Й. Г. П., Д. К. М.-Т., М. И. И. и К. Г. П., който е починал на 04.04.2022г., като негови наследници са Г. К. Г. /направил отказ от наследство/ и Й. Г. П..

Със Заповеди №ПО-09-2364/29.09.2020г., № ПО-09-1422/25.09.20219г., №РД-1528/25.09.2018г., №РД-08-016/12.02.2018г., №РД-08-344/20.12.2016г., №РД-08-510/21.12.2015г., всички на ОСЗ Благоевград, е определено на Д. К. М.-Т. да се изплатят суми, представляващи дължимо рентно плащане за имоти по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСП33 за стопанските години: 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г., за имот с №*, на С. Г. И., с ползвател К. Ф., които суми видно от приобщените платежни нареждания, са заплатени на ищцата Т.. С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №155, том III, рег. №10415, дело №454 от 2020г., Ю. А. е признат за собственик процесния недвижим имот, представляващ „Нива“ с идентификатор *, като СГКК е издала удостоверение №25-94562 от 05.04.2021г. за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обект * и обект *. На 16.04.2021г. ответникът А. е подал заявление до СГКК - Благоевград за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за процесния недвижим имот. Към заявлението е приложена и Скица-Проект №15-506700 от 14.05.2021г., в която е отразена сграда в процесния недвижим имот с проектен идентификатор ***, с площ 46кв.м., предназначена за селскостопанска сграда.

След получаване на уведомлението за подаденото от Ц. А. заявление, ищцата Т. е възразила писмено, че имотът с идентификатор *** е собственост на С. Г. И., като същият имот е предоставен за ползване на С. М. от наследниците.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани водените от страните свидетели – М., Ф., Б. и Г.. Св. М. излага, че е обработвал процесния имот в продължение на 6 години - от 2006г. до 2012г. В съседство с него, закупил още 4 дка. Земята от изкопните работи при строежа на магазин в[жк], извозвал и изсипвал върху тези общо 6 дка. Свидетелят получавал и субсидии, като за обработването на имота говорил с братовчедка на д-р Г., на която не знае името. От 2012г. имотът започнал да се обработва от тракторист - В., който го обработвал 3 години и след това починал. В имота имало заградено място, което било около 100 кв.м. и в него имало бараки. Свидетелят посочва, че бащата на ответника е ползвал заградената площ от 100 кв.м., като в тази площ имало кози.

Свидетелят Ф. е ползвал имота от 2015г. до 2021г., когато е бил част от блок 40дка, които обработвал. Като негов собственик е възприемал Д.. Не познава нито Ю. А., нито неговият баща, като в процесния имот не е имало постройка. Не може да определи къде точно са границите на процесния недвижим имот, тъй като същият бил част от блок 40 дка, но в имота, който е обработвал не е имало ограждения или поне не си спомня да е имало такива под формата на мрежа или бетонова ограда. В частта откъм реката имало някакви кочинки, но според свидетеля те не са оградени и са извън границите на имота, който той е обработвал.

Св. Б. познава Ю. А. и родителите му от 30 години. Знае, че Ю. има имот от 2 дка в Благоевград до река Б., тъй като му е помагал при почистването. Имотът граничи с имотите на Г. Н., В. П., и пътя, който води до животинския пазар. В имота има две стаички и барака/конюшня, построени от Ю. и неговия баща. Там те отглеждали овце, а селскостопанската постройка е построена след 1999 година. Оттогава и до сега, Ю. ползвал имота и неговият баща му помагал. Според свидетеля, имотът е ограден, но не цялата площ от 2 дка, а само около половин декар с мрежа и с бодлива тел. До преди 2-3 години била оградена цялата площ, но се появили някакви собственици и пуснали жалби, за които свидетелят е чувал, но не знае подробности. В оградената площ Ю. бил насадил овошки и гледа кокошки. В селскостопанската сграда живеели Ю. и баща му, като и към настоящия момента живеят там. Свидетелят не е виждал в заградената площ никой друг освен Ю. и баща му. Разликата до 2 дка е дадено под аренда. Сочи, че тази част под аренда се ползва от 2-3 години, като преди това тази част била използвана от Ю.. Свидетелят твърди, че познава К. Ф., но никога не го е виждал в заградената част от имота.

Свидетелят Г. е участвал в построяването на селскостопанската сграда през 1999 година, която и сега била там. Ю. живее в нея и ползва имота заедно с баща си. Според свидетеля имотът, където са стопанските сгради, е около 500 кв. м. Имотът е около 2 дка, но около 500 кв. м е заградено. Преди е имало ограда с мрежа на целия имот, но преди около 2 години Ю. заградил само частта, където са сградите, защото някой „си търсеше /мястото/ - било негово“. Ю. и баща му през 1999г. изградили в имота селскостопанска постройка. Откакто са изградили постройка, Ю. и баща му ползват имота, включително и към момента като си отглеждали овце, прасета, имало парник и овощни дръвчета - череши, круши, ябълки.

При така събраните доказателства, въззивният съд е приел за установено, че собствеността на процесния недвижим имот е била възстановена на наследниците на С. Г. И.. Счел е за неоснователни възраженията на ответника, че реституционното решение е незаконосъобразно. Посочил е, че независимо, че Решението на ПК не е подписано от нечетен брой членове, същото е валидно и законосъобразно, тъй като чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя единствено персоналния състав на поземлените комисии, но не и състава, в който заседава и взема решенията си. Приел е, че оспореното решение отговаря на изискванията на чл.15, ал.2, т.6, изр.2 /отм./ ЗСПЗЗ, доколкото е подписано от председателя и секретаря на комисията.

От показанията на свидетелите, въззивният съд е приел за установено, че от 1999г. до преди две години Ю. А. е ползвал процесния недвижим имот, който е бил заградил и в него отглеждал животни и овошки. През последните две години, във връзка с подадена жалба от ищците преместил оградата, като ползва 500 кв.м. около постройката. Приел е, че от свидетелските показания и Констативния протокол от 21.09.2021г. за извършена проверка, се установява, че селскостопанската сграда в процесния имот е била построена още през 1999 и съществува към момента. Изложил е, че показанията на свидетелите Б. и Г. установяват, че към 2006 постройката е била в имота, като част от него е бил и заграден. От св. показания на Б. и Г. се установява, че към настоящият момент А. е заградил и ползва 500кв.м от процесния недвижим имот, където се намира и селскостопанската сграда, като в същата част отглежда и плодни дръвчета, а до преди 2-3 години целият имот е бил заграден от него. Въззивният съд не е кредитирал показанията на св. Ф. в частта им относно изложеното, че в процесния имот няма селскостопанска сграда, както и че Ю. А. никога не е владял имота. Посочил е, че показанията му в тази част не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал - с показанията на другите свидетели, както и с приложените по делото писмени доказателства.

От приложените Заявления по чл.37в, ал.7, от ЗСПЗЗ за стопански години 2015/ 2016г., 2016/2017г., 1017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. за процесния недвижим имот, въззивният съд е счел, че наследниците на С. Г. И. са получили парични суми представляващи дължимо рентно плащане по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСП33, във връзка с чл.37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, но е изложил, че те не установяват по безспорен начин владение върху целия имот. Посочил е, че от свидетелските показания става ясно, че Ю. А. е владял недвижимия имот и прилежаща към него селскостопанската постройка повече от 20 години.

Въззивният съд е счел за безспорно установено, че от 1999г. А. е установил фактическа власт върху имота с намерение за своене. Владял е имота повече от десет години непрекъснато, тъй като не е загубвал фактическа власт върху имота. Счел е, че владението му е било явно, тъй като в него е направил постройка, като в следствие на това владение, А. се е снабдил и с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №155, том III, рег. №10415, дело №454/2020г.

За да прецени наличието на основания за касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция и с оглед наведените от касатора доводи, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по следните съображения:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В многобройната съдебна практика по този въпрос / решение № 222 от 06.04.2017г. по т. д. 425/2015 г. по описа на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. 1106/2010 г. и решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. и др./ се посочва, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно- релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия въпрос досежно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и да изложи мотиви при преценката на всички доказателства, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства, поставен във връзка с твърдението на касаторите, че въззивният съд е постановил решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства, и без да извърши преценка на съответствието на показанията на свидетелите с представените по делото писмени доказателства- Протокол от 18.06.2015г. за трасиране, означаване и координиране на процесния поземлен имот 04279.36.68 по КК на [населено място]; Протокол №00-21 от 10.02.1999г. за въвод във владение; шест броя извлечения от Заповеди с №ПО - 09 - 2364/29.09.2020г.; № ПО-09 - 1422/25.09.2019г.; №РД-1528/25.09.2018г.; №РД-08-016/12.02.2018г.; №РД-08-344/20.12.2016г; №РД-06-510/21.12.2015г., всички на ОСЗ- Благоевград, издадени по заявления на ищцата Д. М. – Т. по чл.37а, ал.7 от ЗСГВЗ за стопански години 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г.; 2019/2020г. и 2020/2021г.

Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за преценка доколко разрешението на въззивния съд по посочения въпрос съответства на разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., и посочените от касаторите решение №66/20.07.2021г. по гр.дело №3338/2020г., решение №292/20.01.2016 по гр. дело №952/2015; решение №108/25.06.2020 по гр. дело №1538/2019г., решение №65/30.07.2014г. по т. дело №1656/2013 на ВКС.

При допускане на касационното обжалване, касаторите дължат внасяне на държавна такса в размер на 105.00 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,