Определение № 246 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Енес Билд“ООД и М. К. М. чрез адв.М. Д. срещу решение № 44 от 12.08.20г.по в.гр.дело № 114/20г. на Бургаския апелативен съд,постановено по реда на чл.294 ГПК.С него е отхвърлен искът на Л. З. Ш.,И. Н. Ш. и Славейка Н. Ш.,последните двама като правоприемници на Н. И. Ш. против А. П. Заемджиков, М. К. М. и „Енес билд“ООД [населено място] за унищожаване на упълномощителна сделка от 5.02.14г.,направена от Н. Ш. и Л. Ш. поради грешка в предмета на основание чл.28 ал.1 ЗЗД, като същата сделка съдът е унищожил на основание чл.29 ЗЗД, поради измама досежно предмета, по иска между посочените страни; обявена е за недействителна преупълномощителната сделка от 27.03.14г.,направена от А. П. Заемджиков поради действие без представителна власт,на основание чл.42 ал.2 ЗЗД, по иска на Л., И. и Славейка Ш. против А. Заемджиков, М. М. и „Енес билд“ООД [населено място]; обявен е за недействителен договорът за покупко - продажба на описания в нот.акт № 25, том V, рег.№ 4186, дело № 797 от 7.02.14г.на нотариус № 208 недвижим имот, който Н. Ш. и съпругата му Л. Ш. са продали на „Енес бил“ООД,представлявано от М. Т. и Х. С.,поради липса на представителна власт за М. М.,на основание чл.42 ал.2 ЗЗД,по иска на Л., И. и Славейка Ш. против А. Заемджиков,М. М. и „Енес билд“ООД [населено място]. Със същото решение е признато за установено, на основание чл.108 ЗС, по отношение на „Енес билд“ООД [населено място],че Л. Ш., И. Ш. и Славейка Ш.,последните двама като правоприемници на Н. Ш., са собственици на описания в нот.акт № 25/14г.недвижим имот, находящ се в обл.Б., [община],к.к.Слънчев бряг,като дружеството е осъдено да им предаде владението. Отхвърлени са исковете, предявени от Л. Ш.,И. Ш. и Славейка Ш. против А. Заемджиков за недействителност на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 5.02.14г.между Н. и Л. Ш. като обещатели и А. Заемджиков като купувач, като сключен във вреда на представлявания, на основание чл.40 ЗЗД и поради грешка в предмета, на основание чл.28 ал.1 пр.1 ЗЗД. Обявен е за недействителен предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 5.02.14г.между Н. и Л. Ш. като обещатели и А. Заемджиков като купувач ,поради измама, на основание чл.29 ЗЗД, по предявения иск на Л., И. и Славейка Ш. против А. Заемджиков. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Следва ли ищецът по иск с правно основание чл.29 ЗЗД да докаже при условията на пълно и главно доказване конкретно, съзнавано,умишлено поведение на другата страна,което е предизвикало заблуждението; 2.Провеждане на пълно и главно доказване на правнорелевантните факти само въз основа на косвени доказателства и на възпроизвеждане твърденията на страната. 3.Ако е посочен идентификатор на имота,площ и граници, тези данни съобразно чл.26 ЗКИР съдържат ли достатъчно информация за идентификация на имота; 4.За задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответниците по жалбата Л. З. Шишманоав, И. Н. Ш. и Славейка Н. Ш. чрез адв.П. Т. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с пълномощно с нотариална заверка от 5.02.14г.на подписите и съдържанието, Н. Ш. /починал в хода на делото на 10.07.16г.и заместен от наследниците му И. и Славейка Ш./ и съпругата му Л. Ш. са упълномощили А. Заемджиков да ги представлява пред нотариус за установяване правото им на собственост чрез издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот, описан в пълномощното, с посочен идентификатор и граници, на площ от 3020 кв.м.,в [община], както и пред съответните институции за снабдяване с документи в това производство.Установено е,че идентификаторът в пълномощното съответства на имот в центъра на к.к.Слънчев бряг. Със същото пълномощно, посочените лица са упълномощили А. Заемджиков да продаде този имот. На същата дата, между същите страни е сключен предварителен договор, с нотариално заверени подписи, за продажба на имота, при продажна цена от 10 000 лв, със задължение да сключат окончателен договор до 5.07.14г. А. Заемджиков е преупълномощил с предоставените му права М. М. с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени на 27.03.2014 г. от нотариус Ф. И., с район на действие Районен съд [населено място]. В това пълномощно недвижимият имот е описан по идентичен начин, както в пълномощното от 05.02.2014 г. и предварителния договор от тази дата, с единствената разлика допълнение относно местонахождението на имота – к.к. „Слънчев бряг – запад“ [населено място]. А. Заемджиков, в качеството си на пълномощник е извършил следните действия: снабдил се е със скица на имота от дата 06.02.2014 г., след което е подал молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка в [община] на дата 12.02.2014 г. за собственост, придобита по давност от упълномощителите Ш.. На 07.05.2014 г. е съставен констативен нотариален акт от помощник-нотариус Й. Й., с който Л. Ш. и Н. Ш. са признати за собственици на недвижимия имот по давност. На същата дата, веднага след съставяне на горния нотариален акт, М. М., като преупълномощен, го е продал на „Енес билд” ООД за сумата от 10 000 лв. В съставения нотариален акт е записано, че продажната цена от 10 000 лв. е получена от Л. Ш. и Н. Ш. изцяло, при подписване на предварителен договор за продажба от 05.02.2014 г. Като е анализирал гласните и писмени доказателства въззивният съд е намерил,че упълномощаването от 5.02.14г. е извършено при порок на волята на упълномощителите в резултат на извършена от упълномощения измама по смисъла на чл.29 ЗЗД досежно предмета на сделката. Ш. умишлено са били въведени в заблуждение от Заемджиков,че предоставят на последния посочените в пълномощното права по отношение на имот в [населено място], а не в к.к.Слънчев бряг, където се намира имотът,описан в същото с цифров идентификатор и общината, без населеното място.Поради това съдът е счел за основателен искът за унищожаване на упълномощителната сделка, което води до недействителност на преупълномощаването от 27.03.14г.на ответника М. М. от А. Заемджиков.Последният е действал без представителна власт, преупълномощавайки М. с предоставените му от Ш. права.При липса на потвърждаване,какъвто е разглеждания случай, лицето от името на което е сключена сделката или неговите универсални правоприемници, каквото качество имат ищците, могат да се позоват на недействителността и съответно тази сделка е обявена за недействителна основание чл.42 ал.2 ЗЗД, което изключва разглеждането на заявените при условията на евентуалност претенции за недействителност на тази сделка на основание чл.40 ЗЗД, евентуално за унищожаване по чл.28 ЗЗД,евентуално по чл.29 ЗЗД.Съдът е приел за основателен и обусловения иск за недействителност на продажбата от 7.05.14г.на основание чл.42 ал.2 ЗЗД,тъй като пълномощникът М. М. е действал без представителна власт, като неговите действия не са потвърдени от продавачите.Това обстоятелство е довело до отпадане на необходимостта от разглеждане на евентуално предявените искове по чл.40 ЗЗД – действие на представителя М. М. във вреда на представляваните и евентуално предявените искове за унищожаване на договора за покупко-продажба по чл.28 ЗЗД, евентуално по чл.29 ЗЗД. С оглед уважаване на иска за недействителност на продажбата от 7.05.2014г.въззивният съд е приел за основателен и ревандикационния иск по чл.108 ЗС срещу ответника„Енес билд“ООД, който владее процесния имот. По отношение на предварителния договор, сключен на 5.02.14г., въззивният съд е приел, че не са налице основанията на чл.40 ЗЗД – споразумяване във вреда на представлявания,тъй като при сключване на договора страните са действали лично и не са представлявани.Отхвърлена е и претенцията по чл.28 ЗЗД за унищожаване на договора поради грешка в предмета, като е приет за основателен евентуалният иск за унищожаване на предварителния договор поради измама по чл.29 ЗЗД. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Отговор на поставените материалноправни въпроси е даден в практиката на ВКС,в т.ч. и представената от жалбоподателите.В решение № 486 от 25.06.09г.по гр.дело № 653/08г.на Трето г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК, е посочено,че фактическият състав на измамата, съгласно чл.29 ЗЗД,като основание за унищожаване на сделка се състои от следните елементи: да е сключена сделка; едната страна по сделката да е в заблуждение; заблуждението да е предизвикано умишлено,съзнателно от другата страна или от трети лица; сделката да е сключена поради заблуждението.Тежестта на доказване е на ищеца, който следва да проведе пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на измамата. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.Въззивният съд е приел за доказано извършване на упълномощаването от 5.02.14г.от Ш. при умишленото им въвеждане в заблуждение от Заемджиков,че предоставят на последния посочените в пълномощното права по отношение на имот в [населено място],а не в к.к.Слънчев бряг,където се намира процесния имот,описан в същото с цифров идентификатор и общината,без населеното място. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд не е основание за допускане до касационно обжалване, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол и по процесуалните въпроси.Въпросът дали пълното и главно доказване на правнорелевантните факти може да се осъществи с косвени доказателства не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.В решение № 266 от 12.07.11г.по гр.дело № 921/10г.на ВКС е посочено,че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки,така и чрез косвени доказателства. Въпросът за задължението на съда да обсъди наведените доводи,възражения и събрани доказателства също не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС,която безпротиворечиво приема,че въззивният съд, като решаваща по същество инстанция, следва да направи самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и да достигне до свои правни изводи.В разглеждания случай въззивният съд се е произнесъл в рамките на търсената с въззивната жалба защита.В мотивите е обсъдил правнорелевантните факти и възраженията на страните, изложил е собствени правни съображения, като се е съобразил с указанията на ВКС,дадени в отменителното му решение. Релевираното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Не се установява твърдението за неправилна правна квалификация на спорното материално право. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.