Определение № 3757 от 27.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1347/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от К. Б. Б., чрез процесуалния представител адв. И. З. от САК, срещу въззивно решение № 1422/14.11.2022 г. по в.гр.д. № 1434/2022 г. на Окръжен съд- Варна, с което след отмяна на решение № 802/19.02.2020 г., постановено по гр. д. №14550/2019 г. по описа Районен съд – Варна, е отхвърлен предявения от К. Б. Б. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД [населено място], с ЕИК-103533691 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземане в размер на сумата 12305,14 лв., представляваща стойността на начислена за периода 05.10.2017 г. - 04.10.2018 г. електроенергия за обект на потребление в [населено място] - [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за която сума има издадена фактура № [ЕГН]/02.09.2019 г., и са възложени в тежест на касатора разноските по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, жалбоподателят иска допускане на касационно обжалване релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е вътрешното убеждение на въззивната инстанция да е формирано въз основа на правни норми и съдебна практика, относима за лицензионно разрешена дейност на електроразпределителните дружества, когато потребител оспорва претенцията на оператор на електроразпределителна мрежа /краен снабдител/ по извършена корекция на сметката на потребителя, поради софтуерно въздействие върху СТИ?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал ? и 3. Следва ли в мотивите на въззивната инстанция, като инстанция по същество, да се съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви и/или липса на такива защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото, по които е налице противоречие с възприетата от него фактическа обстановка и е изградената въз основа на нея правна квалификация на спорното право?. Поддържа се, че по поставените въпроси въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 60287/09.12.2021 г. на ВКС по гр.д. № 85/2021 г., IV г.о.; Решение № 208/12.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 983/2020 г., IV г.о.; Решение № 22/09.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1857/2020 г., II г.о.; Решение № 18/23.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2356/2020 г., II г. о.; т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по касационната жалба „Енерго-Про Продажби“ АД [населено място] в писмен отговор, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. С решение № 60199/22.06.2022 г. по гр. д. № 3663/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., е отменено предходното въззивно решение № 260204/27.07.2020 г. по в.гр.д. № 1170/2020 г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав, с указания за приложимия материален закон и за назначаване на повторна техническа експертиза с участието на вещо лице- софтуерен специалист, освен инженер, за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. Б. Б. против „Енерго-Про Продажби“ АД, с искане да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 12305,14 лв., представляваща стойността на начислена за периода 05.10.2017 г. - 04.10.2018 г. електроенергия за обект на потребление в [населено място] - [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за която сума има издадена фактура № [ЕГН]/02.09.2019 г. Изложени са обстоятелства, че не дължи сумата по издадената фактура, тъй като тя не касае реално доставена, измерена и получена ел. енергия, и липсва основание за корекция с оглед цялостната отмяна на ПИККЕ. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е приел, че Б. е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в [населено място] - [улица]. На 04.10.2018 г. е извършена проверка на СТИ монтирано на адреса и са отчетени стойности по тарифа: 1.8.4 – 065071 kWh, поради което електромерът е демонтиран за извършване на проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов. При извършената метрологична експертиза на СТИ в БИМ при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера- констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 – 065073.90 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Установено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Количеството преминала през невизуализираната тарифна схема енергия е остойностено с фактура № [ЕГН]/02.09.2019 г., в размер на 12305,14 лв. с ДДС. От неоспореното заключение на техническата експертиза в първата инстанция е счел за установено, че СТИ е преминало първоначална метрологична годност през 2015 г. и е годен до 2019 г.; че електрическата енергия в тарифния регистър - 1. 8. 4. е 65073.9 kWh, и че е налице е намеса в тарифната схема на СТИ. Посочено е, че според изготвената комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице електроинженер и софтуерен специалист, е невъзможно да се определи кога е започнало натрупването на количеството електрическа енергия в невизуализирания регистър 1. 8. 4. Според заключението, СТИ е произведено през 2015 г. и е било ново към датата на монтажа. Намесата в тарифната схема била насочена към преминаване на ел. енергия в невизуализирания регистър, като допълнително начислената електрическа енергия би могла да бъде потребена през процесния период. Първоначалната параметризация била извършена от производителя, както и впоследствие през 2019 г., като не били налице данни СТИ да е било последващо отваряно. Според вещите лица било технически възможно процесното количество електрическа енергия да премине за период от една година, доколкото максималното допустимо за обекта потребление било 382 342.464 kWh, а размерът на допустимата мощност на СТИ- 43,6464 kWh. Посочено е, че СТИ извършвал самоотчети всеки месец, като не било възможно данните в регистър 1.8.4 да се дължат на активирането на самоотчет. Не били констатирани данни за монтиране на СТИ на други обекти. При изслушването им вещите лица уточнили, че в случая регистър 1.8.4., както и сумарния такъв не са били видими. Вещото лице К. е посочило, че не му било предоставено второ ниво на достъп, поради което не било възможно да определи точния момент на извършване на манипулацията, както и за какъв период е действала тя. Според вещите лица СТИ при монтирането му е било ново доколкото, данните по 1.8.1., 1.8.2. и 1.8. в протокола за първоначален монтаж са били нулеви. Пояснили са, че по подразбиране в регистър 1.8.4. не следва да се натрупва електрическа енергия. Самоотчетите на СТИ били към 0:00 часа на първо число на всеки предходен месец, а при всяко негово включване се изтривали данните по последния най-късно запазен самоотчет от петнадесетмесечния период. За да постанови обжалваното решение въззивният съд позовавайки се на практика на ВКС е приел, че специалната регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по- малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следвало от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Приел е, че СТИ е било монтирано на адреса на ищеца ново и с нулеви показания на всички тарифи. Посочил е, че периодът, за който се претендира заплащане на неотчетената енергия е от 05.10.2017 г. до 04.10.2018 г., като съгласно заключението на вещите лица количеството енергия в размер на 65073 kWh е възможно да е преминало за този период. Посочил е, че това количество по цените за двата подпериода от 05.10.2017 г, до 30.06.2018 г. и от 01.07.2018 г. до 04.10.2018 г., възлиза на 12 305,14 лв. Направен е извод, че ответникът „Енерго – Про Продажби” АД е успял да докаже реалното потребяване на електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/02.09.2019 г., от страна на потребителя, вследствие на което предявеният по делото отрицателен установителен иск за недължимост на сумата е бил отхвърлен. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал?. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната в изложението практика на състави на ВКС. Посочената проверка е обусловена от липса на конкретни мотиви във въззивното решение на посочените от ищеца доводи относно констатациите на вещите лица от състава на комплексна съдебно-техническа експертиза. По останалите въпроси в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по тях са свързани и обусловени от отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска и по същите съдът ще се произнесе с решението си, като ги разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 246,10 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение