Определение № 31 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 45/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 07.10.2011г. по гр.д.№664 / 2011г. на ОС София, с което са уважени частично искове с правно основание чл.215 и 357, ал.1 КТ. Жалбоподателят – Р. П. Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд като е отменил частично първоинстанционното решение е осъдил [фирма] да заплати на Р. П. допълнително сумата 300 (триста) лева, представляваща дневни пари при командироване за периода 17 май- 04 юни 2010 г., ведно със законната лихва от 23.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и е потвърдил решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.215, вр.чл.15, ал.1 от НСКСЧ за заплащане на комъндировъчни пари е отхвърлен за разликата над 397,65 лева до 1800 лева. Със същото решение е обесилил частично решението в частта, с която е отхвърлен искът за отмяна на Заповед № 111 от 22.06.2010 г. относно отбелязването, че Р. П. дължи на [фирма] обезщетение за неспазено предизвестие в размер на три брутни работни заплати, както и обезщетение ва размер на 2000 евро на основание чл.8, ал.1 и ал.7 от трудовия договор и е прекратил производството в тази част. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки един от двата иска е под 5000 лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът