Определение № 462 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1369/2024 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на К. Н. А. и М. Н. И., чрез пълномощник адв. К. Н. Й. от САК за изменение на определение № 5653/04.12.2024 г. по гр. дело № 1369/2024 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта относно присъдените разноски в полза на ответниците по касационната жалба. Твърди се че присъденото на ответната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до предвидения минимум. Насрещните страни – Ц. Д. С. и Н. И. Г., в срока за отговор по чл.248 ал.2 ГПК са изразили становище за неоснователност на молбата. Твърдят, че разглеждания спор е сложен от фактическа и правна страна и касае няколко предявени искови претенции. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения: В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания /в случая в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/, и тя може да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Както е приел съдът в определение № 5653/04.12.2024 г., ответниците по касация доказват извършването на разход за платено адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС в размер на сумата 4566,04 лв. Предвид нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от ищците разноски за представляването им от един адвокат се заплащат от ответника съразмерно на уважената част на иска. В случая исковете са уважени изцяло. Законова хипотеза чл. 78, ал. 5 ГПК не е налице. Настоящия състав на съда съобразява: предмета на делото- касационна жалба срещу въззивно решение, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, по иск предявен от Ц. Д. С. и Н. И. Г., договор за покупко-продажба на недвижим имот /по иск с цена 16933,90 лв./, и е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени осъдителни искове: за сумата от 16 993,90 лв. / по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД/, и за сумата от 50 981,70 лв. /представляваща уговорена неустойка в същия договор за продажба/; спорността на релевантните факти; поддържаните с касационната жалба доводи и възражения и зададените 16 правни въпроса с искане за допускане на касационно обжалване по тях, по които ответниците са осъществили защита, чрез подаване на писмен отговор, което от своя страна предполага запознаване със съдържанието на касационната жалба, както и с въззивното решение /отговора съдържа разглеждане и отговор на всички поставени въпроси и съображения на касаторите/. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, като изключение от общото правило за дължимост на разноски, следва да се прилага, само когато е налице прекомерност, каквато по горните доводи на съда не се установява в процесния случай, поради което доказаният разход, за представляване на ответниците по касация от адвокат пред касационната инстанция, не следва да бъде намаляван от съда. Договорения и платен адвокатски хонорар е и значително под размера на минималното възнаграждение за адвокат – 5578,47 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2 т. 4 вр. с чл. 9 ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, съобразно материалния интерес по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.