Определение № 2951 от 04.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1884/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Н., чрез адв. Д., срещу Определение № 122/24.02.2026 г. по ч. гр. д. № 72/2026 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Определение № 41/15.01.2026 г., постановено по гр. д. № 666/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационен контрол по въпроса дали следва на основание чл. 7, ал. 2 ГПК съдът да уведоми страната, на която е назначен адвокат за процесуален представител. Достъп до касация се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС би било значение за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: за да постанови обжалваното определение, апелативният съд е посочил, че производството пред окръжния съд било образувано по искова молба на Н. А. Н. срещу Окръжен съд – Варна за осъждане на ответника да му заплати девет обезщетения, всяко от 26 000 лева, за извършени нарушения на правото на разглеждане и решаване на две дела в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧО и съществени нарушения на правото на Европейския съюз, допуснати в производствата по в. ч. н. д. № 431/2020 г. и в. ч. н. д. № 557/2020 г. по описа на ОС – Варна. Наведени били твърдения за нарушаване на принципа на случайния подбор на делата в ОС – Варна, предубеденост на съдебния състав, разгледал съответните производства, и за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. С Разпореждане № 1029/10.10.2025 г. по гр. д. № 666/2025 г. по описа на ОС - Добрич съдът приел, че исковата молба била нередовна и указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис за насрещната страна да изложи правопораждащите претенциите му юридически факти, като посочи поотделно за всяко от делата какви нарушения и при какви обстоятелства твърди да са извършени, какви негативни преживявания е претърпял като пряка и непосредствена последица от тези нарушения; какъв е общият паричен еквивалент на претърпените вреди в резултат на нарушенията при разглеждане и решаване на съответните дела; защо счита, че именно ответникът дължи репарирането им; и да формулира петитум съобразно тези уточнения. С посоченото разпореждане на ищеца е била предоставена възможност да изложи и обстоятелствата за хода на производствата по всяко от делата, за които е твърдял да е нарушено правото му на разглеждане и решаване в разумен срок, уточнявайки дали съответните дела са приключили с влязъл в сила съдебен акт, съответно инициирал ли е административна процедура по обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт и дали и как същата е приключила. Съдът предупредил ищеца за негативните последици от неизпълнение в срок на дадените указания. С Определение № 900/24.10.2025 г. по гр. д. № 666/2025 г. по описа на ОС – Добрич на ищеца била предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, като на 01.12.2025 г. за служебен адвокат бил назначен адв. Б. И. Л., комуто на 10.12.2025 г. било връчено разпореждане № 1029/10.10.2025 г., с което исковата молба била оставена без движение. Въззивният съд установил, че срокът за отстраняване на допуснатите в исковата молба нередовности изтекъл на 18.12.2025 г., докогато исковата молба не била приведена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което с определение № 41/15.01.2026 г. окръжният съд постановил връщането й, прекратявайки производството по делото. Въззивният съд приел, че ищецът не положил необходимите процесуални усилия да отстрани допуснатите нередовности на подадената от него искова молба, тъй като не навел твърдения, очертаващи предмета на спора, в съответствие с формулирания петитум, поради което потвърдил акта на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното по нея производство. По поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като той не отговаря на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ изводите на въззивния съд характер. Според задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор, и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е предопределил решаващите изводи на въззивната инстанция, а преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на поддържаните от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената процесуална норма. В случая апелативният съд не е излагал мотиви по тълкуването и прилагането на чл. 7, ал. 2 ГПК. Решаващата му дейност е била обусловена от констатирана нередовност на исковата молба, предполагаща ясни и изчерпателни указания до ищеца. В Определение № 52/10.02.2016 г. по ч. гр. д. № 492/2016 г. по описа на ВКС, III ГО, е разяснено, че съдът е длъжен да провери служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, исковата молба се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите в нея нередовности, като при неизпълнение на указанията в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща, а производството се прекратява (чл. 129, ал. 3 ГПК). С исковата молба се определят рамките, в които съдът при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес дължи произнасяне. Ето защо в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички фактически твърдения, въз основа на които ищецът търси защита на накърненото от спора свое право. При неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на недостатъците на исковата молба тя подлежи на връщане. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване поначало изследването налице ли е допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е безпредметно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,