Определение № 532 от 20.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5208/2013 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на постъпило от Б. М. Р. и В. Г. Р.-двамата от [населено място], чрез процесуалните им представители адвокатите Д. и Д., искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 2920 от 18.07.2013г. по в.гр.д. № 20131200500184 по описа за 2013г. на Окръжен съд Благоевград.Към искането е приложено заверено копие от касационна жалба, входирана в Б. под № 680 на 15.08.2013г.,която не е администрирана. Приложена е и вносна бележка от 19.08.2013г., от която е видно,че по специалната сметка на ВКС за обезпечения е внесена сумата от 5 704лв. Внасянето е потвърдено и с издадено от счетоводството на ВКС удостоверение от 20.08.2013г. Върховният касационен съд,в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и представените документи,намира молбата за спиране за основателна по следните съображения: Съгласно чл.282 ал.2 от ГПК - по искане на страната съдът може да спре изпълнението на въззивно решение,ако е налице подадена в срок редовна касационна жалба и молителят представи надлежно обезпечение в размерите, посочени в чл.282 ал.2 или ал.3 от ГПК. В конкретния случай, е представено заверено копие от касационна жалба с изложение по чл.280 ал.1 от ГПК и след извършена служебна справка е установено, че същите са входирани в Окръжен съд Благоевград на 15.08.2013г. под № 680. В. решение, чието спиране на изпълнението се иска, е постановено на 18.07.2013г., следователно подадената на 15.08.2013г. касационна жалба е в едномесечния преклузивен срок за обжалване. С въззивното решенето е потвърдено изцяло решение № 3676 от 21.12.12г.по гр.д.№ 285/11г. на РС Сандански,с което е признато за установено по отношение на Д. К. М., Х. Е. Р.,В. К. Р., Б. М. Р. и В. Г. Р.,че Я. Д. М. и К. Д. М. са собственици по давност на УПИ VІІІ пл.№ 141 в кв.21 по плана на [населено място], [община] с площ по нотариален акт от 484 кв.м. и по скица 426кв.м.и придаваеми към УПИ осми от УПИ трети 16 кв.м.,като са осъдени Б. М. Р. и В. Г. Р. да предадат на Я. Д. М. и К. Д. М. владението върху гореописания имот, отменен е н.а. № 28 т.І рег.№ 365 д.№23/09г. и са присъдени следващите се разноски. С оглед вида и характера на иска,във връзка с който е постановен въззивния акт, чието спиране на изпълнението се иска /решение относно вещни права/, на основание чл.282 ал.2 т.2 от ГПК, размерът на дължимото обезщетение съответства на обжалваемия интерес. Съдържанието на това понятие е изяснено в ТР № 8 от 31.10.12г.по т.д.№ 8/12г.на ОСГК на ВКС. О. интерес съответства на цената на иска,заявена с исковата молба и определена съгласно чл.69 ал.1 от ГПК,като размерът на дължимото обезпечение по чл.282 ал.2 т.2 от ГПК се определя въз основа на данъчната оценка на имота. В случая данъчната оценка/съгласно удостоверение № [ЕГН] от 30.07.13г. на [община]/ относно процесния имот УПИ парцел осем с пл.№ 141 в кв.21 по плана на [населено място], [община] с площ от 484 кв.м.,ведно с построената сграда е 5 703.90лв. Тъй като предявения иск е за собственост /по чл.108 от ЗС/, съгласно чл.69 ал.1 т.2 от ГПК размерът на цената на иска съответства на данъчната оценка, /т.е. 5 703.90лв./ Молителят е представил вносна бележка, удостоверяваща, внасянето по специалната сметка на ВКС на обезпечение в размер на 5 704лв. Предвид изложеното,настоящият съдебен състав намира,че са налице изискуемите се предпоставки за уважаване на искането за спиране на изпълнението на въззивния акт - редовна касационна жалба и надлежно обезпечение,поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Предвид изложеното, Върховният касационен съд,