Определение № 1851 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 671/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1277 от 20.10.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по в. гр. д. № 1526/2022 г. е:

-отменено решение № 262092 от 25.07.2021 г., постановено по гр. д. № 13968/2017г. по описа на Районен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, предявен от Н. Й. С. против Е. Т. К. за преустановяване на действията на Е. К., с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот 501. 1661 за който е образуван УПИ ХХІ в кв. 75 по плана на [населено място] и вместо това е постановено решение, с което Е. Т. К. е осъдена на основание чл. 109 от ЗС да отстрани последиците от неправомерните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху сграда № 501.1661.1, построена в поземлен имот с идент. ........, за който е образуван УПИ ХХІ в кв. 75 по плана на [населено място] като възстанови стоманобетонни фундаменти (стъпки) и стабилизиращ бетонен пояс в южната част на сградата на ищеца, както и да възстанови разрушената покривна конструкция в северозападната част на сградата;

• потвърдено решение № 262092 от 25.07.2021 г., постановено по гр. д. № 13968/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. Т. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Н. Й. С. да преустанови действията, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот ........., 501. 2407 в кв. 75 по плана на [населено място] като премахне частта от покрива /стрехата/, която навлиза в имота на ищцата, както и да изгради отводнителна система на покрива, така че дъждовните води да не се стичат в имота на ищцата;

• потвърдено решение № 262092 от 25.07.2021 г., постановено по гр. д. № 13968/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. Й. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Е. Т. К., че той е собственик на 10.83 кв. м., намиращи се в северозападната част и представляващи реална част от ПИ 501.1661 по плана на [населено място], която част е заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на скицата, приложена към уточненията на исковата молба /лист 145 и 148 на делото/ и за осъждане на ответницата да му предаде владението върху тази част, както и е потвърдено решение № 260270 от 18.04.2022 г., постановено в производство по чл. 247 ГПК.

В установения от закона срок е постъпила касационна жалба от Е. Т. К., чрез адв. Т. Чечкова, против решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 109 ЗС, както и е уважен искът по чл. 109 ЗС, предявен от Н. Й. С..

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Кога едно действие в свой имот може да се квалифицира като неоснователно въздействие върху съседния имот ?

2. Кои действия в собствен имот могат да се определят като пречки за допустимо пълноценно ползване на съседен имот ?

3. Кога едно неправомерно състояние в един имот смущава правото на собственост на собственика на съседен имот ?

4. При осъществено навлизане в пространството на съседен недвижим имот, налице ли е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, пречещо на собственика да упражнява своето право на собственост?

5. Необходимо ли е специално доказване, че при изградена стреха, разположена на регулационната граница и навлизаща в съседния имот, стрехата смущава спокойното ползване на съседния имот?

Горните пет въпроса касаят решението на въззивния съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. Т. К. иск по чл. 109 ЗС и по тях се поддържа противоречие на изводите на въззивния съд с решение № 782/05.07.2020г. по гр.д. № 946/2009г. по описа на ВКС, първо г.о. и решение № 158/22.10.2019г. по гр.д № 4171/2018г. по описа на ВКС, първо г.о.

6. При предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС следва ли ищецът да изложи фактическите обстоятелства относно това с какви действия се препятства упражняване правото на собственост, кога са извършени действията и от кого?

7. При предявен иск по чл. 109 ЗС следва ли ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи с какви точно действия се препятства упражняване правото на собственост, кога и от кого са извършени действията, налице ли е причинна връзка между неоснователно действие в съседен имот и настъпилия вредоносен резултат?

По горните два въпроса, относими към решението в частта му, с която е уважен предявеният против Е. Т. К. иск по чл. 109 ЗС, се сочи противоречие с решение № 62/01.07.2015г. по гр.д. 339/2015г. на ВКС, второ г.о. и решение № 57/26.03.2013г. по гр.д. № 907/2012г. на ВКС, второ г.о.

8. Обвързан ли е въззивният съд от фактическите констатации на първоинстанционния съд, когато страната, в чиято вреда е постановен първоинстанционният акт, е оспорила правилността на съдебния акт в посочената му част? Сочи се противоречие с т.1 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

9. Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви, когато препраща към фактическите констатации на първоинстанционния съд? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 283/14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, четвърто г.о.; решение № 373/23.07.2014г. по гр.д. № 3003/2013г. на ВКС, четвърто г.о.; решение № 68/24.04.2013г. по търг. д. № 78/2012г. на ВКС, второ т.о. и т.19 от ТР 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС

10. Съставляват ли негаторните искове правно средство за задължаване извършване на определени както фактически, така и правни действия в засегнат съседен недвижим имот ?

11. Налице ли е правен интерес от предявяване на негаторен иск, когато се твърдят обстоятелства, довели до непозволено увреждане в съседен имот, което е преустановено или е в резултат на извършени фактически действия в собствен недвижим имот?

По последните два въпроса се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

С твърдения, че съдът не е изпълнил задължението си да изложи самостоятелни мотиви се поддържа основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК- очевидна неправилност.

От ответника по касационната жалба Н. Й. С. не е постъпил отговор.

Постъпила е касационна жалба от Н. Й. С., чрез адв. Е. М., против решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния въпрос: Какво е значението на последващи, положителни за ищеца, фактически действия на ответник по иск по чл. 108 ЗС, при положение че с отговора на исковата молба е оспорил собствеността на ищеца и не е променил становището си ?

От ответницата по касационната жалба Е. Т. К., чрез адв. Т. Чечкова, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Страните претендират присъждане на направените разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, като постановено по обективно съединени искове за собственост върху недвижим имот.

Производството по делото е образувано по предявен от Е. Т. К. иск по чл. 109 ЗС, като за съвместно разглеждане са приети предявените от Н. Й. С. насрещни искове по чл. 109 ЗС и чл. 108 ЗС.

Въззивният съд е приел за установено, че ищцата К. е собственик на УПИ ХІІ - 501.1640, 501.2407 в кв.75 по плана на [населено място], а ответникът С. е собственик на съседния имот с идент. 501.1661, за който е образуван УПИ ХХІ, ведно с построената в имота гатерна работилница, както и че ищцата е извършила строителни дейности, като за целта е съборила част от сградите, находящи се в имота й, включително сградата, съседна на имота на ответника.

Въз основа заключенията на съдебно-техническите експертизи е прието, че преди обособяването на имотите на страните като самостоятелни УПИ, те са били включени в един общ имот. Сградата на ответника - гатерна работилница е била една от сградите в двора на бившето предприятие "Битов комбинат", отразена е по плана от 1983 г. и е била продадена като обособена част от предприятието. Тази сграда е заемала цялата площ на новообособения УПИ ХХІ-1661, като граничи на запад и юг с притежавания от ищцата имот, без да има отстояние от страничните регулационни линии. Имотната граница преминава по западната фасада на гатерната работилница, чиято стреха навлиза в съседния имот 501.1640 в рамките на около 0,55 м. по част от дължината на сградата. По графични данни навлизането заема площ от 9,8 кв. м. Прието е за установено също, че към 1983 г. в общия поземлен имот е било налице свързано застрояване по северната и западната му граници. Гатерната работилница е била свързана с масивна стопанска сграда, разположена перпендикулярно по северната граница, а на юг е контактувала с по-малка масивна стопанска сграда, означена като паянтова, която е била разположена перпендикулярно на гатера.

Въз основа показанията на свидетелите е прието, че описаните от вещото лице сгради са били разрушени при извършване на строителство в имота на ищцата. При събарянето на малката сграда е била засегната и част от покрива на гатерната работилница, улуците са били повредени, а при извършване на изкопните работи за построяване на барбекю в имота на ищцата била засегната носещата конструкция на гатерната работилница – разкъсан бил трегер, поради което по стените се появили пукнатини. Съдът е посочил, че прерязването на фундамента на гатерната работилница се установява от заключенията на вещото лице П., както се установява и причинната връзка между извършените строителни работи в съседния имот и произлезлите вреди за сградата на ответника. Въз основа на същите заключения е прието за установено, че целостта на покривната конструкция на гатерната работилница в северната си част, е нарушена при събаряне на сградата, с която са били в обща покривна конструкция. При извършените СМР е бил прекъснат и стоманобетонният ивичен фундамент и стоманобетонова греда, с което е нарушена устойчивостта на конструкцията на сградата и се образуват пукнатини в южната част на стената, представляваща източната фасада на сградата. Според вещото лице причината за това е в липсата на укрепване на сградата, чрез възстановяване на стоманобетонния ивичен фундамент в мястото на неговото прекъсване и последващо изграждане на колона между фундамента и гредата.

При така приетата за установена фактическа обстановка е направен извод за неоснователност на главния иск по чл. 109 ЗС. Изложени са мотиви, че по делото е представено удостоверение, издадено от [община], че сградата – гатерна работилница е търпим строеж и не подлежи на събаряне, но за основателността на иска по чл. 109 от ЗС е без значение дали постройките са със статут на "търпим строеж", а само дали обективно пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост. Съдът е приел за недоказано наличието на пречки за ползване на имота на ищцата, произтичащи от навлизане на стрехата на съседната сграда в имота й, по-големи от обичайните - не се установява покривът на гатерната работилница да пречи за конкретно застрояване на имота. При силни валежи имотът на ищцата се е наводнявал, защото водата се оттичала от стрехата в съседния имот и на ответника е било издадено предписание от [община] за възстановяване повредени улуци и липсващи и разрушени керемиди от покрива. Въз основа заключенията на вещите лица, съдът е приел за установено, че в западната част сградата е отводнена с нови улуци, които са заустени във водосточни тръби в сградата, отвеждащи дъждовната вода в собствената канализация в имота, с което се предотвратява изтичането и в съседния имот. Съдът е приел, че няма доказателства, от които да може да се направи извод, че този ремонт е "привиден", както се твърди в жалбата, а се установява, че към момента на приключване на съдебното дирене в първа инстанция е извършен ремонт за преустановяване на отичането на дъждовни води в имота на ищеца от сградата на ответника. Вземайки предвид настъпилите факти в хода на процеса, съдът е направил извод, че не се установява стрехата на гатерната работилница да създава пречки за ползване на имота на ищцата.

За да уважи предявения насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС съдът е приел, че е доказано извършване на действия от ответницата по насрещния иск К. - нарушаване на носещата конструкция на сградата на гатерната работилница и нарушаване на целостта на покрива на сградата, които пречат на използването й, увреждат я и застрашават целостта й, като независимо, че действията са преустановени, то последиците от неоснователното въздействие продължават да съществуват.

За да отхвърли иска по чл. 108 ЗС въззивният съд е приел, че от заключението на вещото лице Г. се установява, че имотът на ищеца по насрещния иск е 100% застроен, няма придаваеми части по регулация, като вещото лице не е установило да е налице незастроена част от имота. Съобразявайки заключението на вещото лице, както и направеното от ищеца по насрещния иск признание в първото по делото заседание, че той владее спорната част от имота, съдът е направил извод, че не се установява правото на собственост да се оспорва от ответника, нито да се държи част от имота от него.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси, поради следното:

По касационната жалба на Е. Т. К. против решението в частта му, с която е отхвърлен главният иск с правно основание чл. 109 ЗС и е уважен насрещният негаторен иск:

Първите пет правни въпроса са за действията, които могат да се определят като неоснователни и пречещи за пълноценното упражняване правото на собственост върху съседен имот и предпоставящи уважаване на иск по чл. 109 ЗС, както и за фактите, подлежащи на доказване от ищеца по този иск. Поставените правни въпроси са от обуславящо значение за крайния изход на спора, но по отношение на тях не е налице специалната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора.

В решение № 782/05.07.2020г. по гр.д. № 946/2009г. по описа на ВКС, първо г.о. и решение № 158/22.10.2019г. по гр.д № 4171/2018г. по описа на ВКС, първо г.о., с които касаторът обосновава хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, се приема, че собственикът на терена е собственик и на пространството над него и навлизането в това пространство на стрехата на съседа само по себе си съставлява достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. Това е навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му и винаги съставлява неоснователно действие, освен ако той не е дал изрично съгласие за това. Описаните решения са постановени при фактическа обстановка, различна от тази, приета за установена при решаването на настоящия спор. По двете дела се касае за застрояване, което е извършено в имотите на ответниците, в резултат на което стрехите на сградите им попадат над имотите на ищците. Настоящата хипотеза е различна, защото в случая фактът на ситуиране на сградата- гатер на вътрешната регулационна линия, разделяща имотите на страните, се дължи не на осъществено от праводателя на ответника строителство при неспазване на правилата за отстояние от границата на имота, а на изменение на регулационния план,преди закупуване на имота от ищцата, при което са обособени два самостоятелни УПИ, при което изменение е предвидено вътрешната регулационна линия да тангира със сградата – гатер, собственост на ответника. Следователно ищцата при закупуването на имота си е имала яснота за предвижданията съобразно действащия регулационен план и се е съгласила със създаденото фактическо състояние на границата между двата имота, предвид на което и при предявен иск по чл. 109 ЗС следва на общо основание да установи наличието на пречки за упражняване правото й на собственост, като въззивният съд е приел, че такова пречене не е установено. Във връзка с последните изводи на въззивния съд, правен въпрос не е поставен.

Шестият правен въпрос е за редовността на исковата молба по предявения насрещен иск по чл. 109 ЗС и по съществото си касае основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК. Трайно се приема в практиката на ВКС, че при предявен иск по чл. 109 ЗС ищецът следва да посочи в исковата си молба по какъв начин се пречи на пълноценното ползване на имота му. В случая въззивният съд, приемайки за разглеждане насрещния иск, не се е произнесъл по нередовна искова молба, защото в последната се съдържат фактически твърдения с какво според ищеца се препятства пълноценното упражняване правото му на собственост.

По седмия правен въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване, защото въззивният съд не се е произнесъл по него в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която за да се уважи искът по чл. 109 ЗС ищецът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Видно от обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е доказано извършване на действия от страна на собственика на съседния имот - нарушаване на носещата конструкция на сградата на гатерната работилница, както и нарушаване целостта на покрива на сградата, които пречат на използването й, увреждат я и застрашават целостта й, като независимо, че действията са преустановени, то последиците от неоснователното въздействие продължават да съществуват. Т.е. съдът не е уважил иска, приемайки за недоказани елементите на фактическия състав на чл. 109 ЗС, а напротив мотивите му са, че са налице предпоставките за уважаването му, като правилността на тези изводи не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Осмият правен въпрос е обоснован с доводи, че съдът не е изложил самостоятелни фактически констатации защо приема за доказано, че ответницата е извършила действия, изразяващи се в нарушаване носещата конструкция на сградата на гатерната работилница и нарушаване целостта на покрива на сградата. По този въпрос не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд дължи произнасяне по доводите и възраженията на страните. Видно от отговора на въззивната жалба, подаден от Е. К., с него е оспорена въззивната жалба на Н. С., но изрично е заявено, че независимо, че в случая се установява, че при строителството в имота й конструкцията на сградата на С. е била засегната, от което са произлезли вреди, то това не може да бъде окачествено като действие, което следва да се отстрани по реда на чл. 109 ЗС. Т.е. пред въззивната инстанция спорът е бил дали осъщественото от нея действие предпоставя уважаване на иск по чл. 109 ЗС, а не е бил спорен въпросът дали е било извършено това действие и в този смисъл доводите, наведени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не кореспондират със становището й, заявено пред въззивната инстанция. В допълнение следва да се отбележи, че въпреки, че въззивният съд е приел, че не се оспорват фактическите констатации на районния съд, че ответницата по насрещния иск е съборила сгради в имота си, вкл. и съседната на ищеца, от което са били засегнати покривната конструкция и носещата конструкция на сградата– гатер, е изложил и мотиви, че тези обстоятелства се установяват от събраните доказателства.

Поставеният от касатора девети въпрос, свързан с приложението на чл. 272 ГПК, не е правен такъв по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като не е във връзка с мотивите на въззивното решение, защото въззивният съд при постановяване на решението си не е препращал на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.

Десетият, формулиран от касатора въпрос, в частта му дали негаторните искове са правно средство за задължаване извършване на определени правни действия, не е във връзка с предмета на спора и не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Съдът не е бил сезиран и съответно не се е произнасял по претенция за осъждане на ответника да извърши определени правни действия.

В останалата му част десетият въпрос също не предпоставя допускане до касационно обжалване поради липсата на специалната предпоставка на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. В практиката на ВС и ВКС е даден отговор на въпроса за правната същност на негаторния иск, като се приема, че той е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответствие обема на правото на собственост, ищецът по който може да поиска да бъде осъден ответникът да възстанови предишното фактическо състояние. Тази практика не се нуждае от осъвременяване, като касаторът не се е обосновал защо счита, че тя следва да бъде изоставена.

Последният / единадесети/ въпрос не е във връзка със спора, разгледан от съда, предвид на което и по него също не следва да се допусне касационно обжалване. Предмет на спора не е иск по чл. 45 ЗЗД за поправяне на виновно причинени вреди, а е иск по чл. 109 ЗС за възстановяване на предходното /преди извършване действията, с които се смущава правото на собственост/ състояние.

По касационната жалба на Н. Й. С., с която се обжалва въззивното решение за отхвърляне на предявения насрещен ревандикационен иск:

Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд. Искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен от въззивния съд, защото е приел, че не се установява правото на собственост да се оспорва от ответника, нито да се държи част от имота от него, като последното е признато от ищеца в първото по делото заседание.

По поставения въпрос не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото по приложението на чл.235, ал.3 ГПК е налице трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касатора К. доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата и доводите на страните, са такива за неправилност на решението, каквато преценка обаче не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК.

ВКС намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовни искови молби и по предявените искове, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането им.

С оглед изхода на спора в полза на Е. К. следва да се присъди сумата от 800 лв., съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба, подадена от Н. С..

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение