Определение № 522 от 09.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 20.11.2019г. по гр.д.№547/2019г. на ос С ливен, с което е определено местоживеенето и упражняването на родителски права по отношение на малолетно дете и са определени мерки относно режима на лични отношения на майката. Жалбоподателят – Р. П. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е и очевидно неправилно и моли да бъде допуснато касационно обжалване. Ответникът Т. Г. Т., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанцонното решение, е изменил мерките относно упражняването на родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на малолетно дете, постановени с предходно съдебно решение, като упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Г. Т., р. 30.08.2010г. е предоставено на бащата Т. Г., местоживеенето на детето е определено при бащата, на майката Р. П. е определен свободен режим на лични контакти с детето, както и всеки първи и трети уикенд от месеца от 18.00 ч. на петъчния ден до 18.00 ч. на неделния ден с приспиване, рождения ден на майката, един месец през лятото по избор на майката, през 2019г. Коледните и Новогодишните празници детето да прекара при майка си с преспиване, а след това всяка четна година Коледните празници, пролетната ваканция и рождения си ден детето да прекарва при майка си с преспиване, а новогодишните празници и Великденските празници – при бащата, съответно – всяка нечетна година – обратното, като детето общува свободно, по негова преценка с майката чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка, като телефони /стационарни, мобилни/, компютър, таблет и т.н., осъдена е майката да заплаща на малолетното дете, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 140 лв. от датата на подаване на исковата молба на 08.04.2019г. до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за изменението или прекратяването й, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане и са присъдени разноски по делото. Съдът е установил, че брака между страните е прекратен през 2015г., като по отношение на малолетно дете, понастоящем на 9 години, упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му, на бащата е определен режим на лични контакти и той е осъден да заплаща издръжка на детето. Установено е, че това правно положение фактически е изменено от началото на 2019г., когато детето е заживяло при баща си, което е мотивирало последния да предяви иска по чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 СК. Съдът е взел предвид изменението в материалните аспекти, но не ги е приел за решаващи. Установено е, че понастоящем детето живее с бащата в [населено място], в апартамент, собственост на родителите на последния, представляващ мезонет, като на първия му етаж живеят бабата и дядото по бащина линия, които му оказват постоянна подкрепа в грижите за детето. Констатирано е, че бащата е собственик на двуетажна къща, която е в процес на ремонт и в нея също има отредено самостоятелно помещение за детето, както и че е управител на търговско дружество, от което получава месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв., но е заявил, че няма финансови затруднения. Установено е, че жилището, в което живее ответницата, е апартамент в [населено място], собственост на нейните родители, макар да е по-малко от дома на ищеца, в него също има обзаведена детска стая, поддържа се добра хигиена, съобразени са потребностите на детето, като бабата и дядото живеят в [населено място]. Констатирано е, че ответницата е споделила със социалния работник през м. 08.2019г., че е безработна, подпомагана от близките си, а по-късно в с.з. е представила служебна бележка, че от 01.04.19г. е започнала работа с възнаграждение от 750 лв. Въззивният съд е счел, че само тези обстоятелства не са достатъчни, за да дадат основание за промяна на установените през 2015г. мерки и с оглед защита на най-добрия интерес на детето е взел предвид и социалния доклад, от който могат да се направят изводи относно настъпването на душевен и емоционален дискомфорт у детето при съжителството с майка му. От същия е видно, че ответницата е направила опит да заживее с детето в [населено място], където го е записала на училище, но детето не посещавало редовно учебните занятия със знанието на майката и в резултат на нейното безотговорно отношение към тоя въпрос. Направена е констатоция, че тя е проявявала непостоянство и в грижите си към детето, допуснала присъствието на свой партньор, чието поведение било агресивно към нея в присъствието на детето, а и нейното държание към детето било променливо, варирало между крайности и така у него се създало чувство на несигурност, стрес, съмнение в обичта й и се възпрепятствало нормалното изграждане на навици, както и устойчива етична система. Установено е, че ответницата е помолила родителите си да заведат детето в [населено място] при баща му, където то живее от началото на 2019г., записано е в училище в града, там се справя много добре, чувства се спокойно, създало си е приятелски кръг и интереси, като този факт се потвърждават и от разпита на двете свидетелки – майки на всяка от страните. Съдът е приел, че към момента у детето доминира желание да живее с баща си, тъй като в неговия дом, с неговите родители и обкръжение се чувства незастрашено, обичано и сигурно, осигурен му е баланс между учебните и домашни забавления и разнообразие в почивките. Все още няма поляризация в чувствата му, изпитва емоционална привързаност и към майка си, но тя е придружена и с известни резерви относно реакциите й на неговите действия, страх от неодобрението й. Фактор за неспокойствието му е и обстоятелството, че докато ищецът не препятства контактите с ответницата, последната е създавала конфликтни ситуации по повод режима на личните отношения. Съдът е взел предвид и прието в съдебно заседание писмено доказателство – служебна бележка от 01.11.2019г. от провеждане на психологични сесии с детето за „изследване на актуалните тревожни тенденции“. От същата е установено, че детето е в състояние на изнервеност, напрежение и психически дискомфорт, причината за това е т.н. „семейна история“, която е „написана“ от двамата родители и този състав счита, че принос за това има и системното подлагане на детето на различни видове изследвания от различни специалисти, където то е принуждавано непрекъснато да описва едни и същи факти, една и съща история и да изразява категорично отношение към родителите си, правейки избор, непосилен за 9 годишно дете. От всеки от тези документи се налага впечатлението, че реална помощ, изразяваща се в прогресивно подобрение на детето няма /по-скоро тенденцията е обратна/, те съдържат само констатации за стресираното състояние на детето. Съдът е формирал и непосредствени впечатления за всеки родител чрез изслушването му и е счел, че майката, макар да е силно привързана към детето, си служи с общи концепции, насочва изложението си към минали отношения с бащата, по повод на възможностите и намеренията си занапред прави декларативни изявления, а твърденията й се разминават сериозно със събраните доказателства по делото както във връзка с посещението на училище на детето и отношението на майка му към обучението му, така и относно създаването на сигурен дом и защитена домашна среда за него. Констатирал е, че бащата има спокойно поведение, описва реално наличие на близка връзка с детето и дава конкретни параметри на грижата си, също проявява чувство на обич и категорично изразява желанието си детето да не прекъсват връзката с майка си и да я уважава и зачита като свой родител. С оглед на всички установено обстоятелства съдът е приел, че следва да определи местоживеене на детето при бащата, тъй като не се касае за драстична промяна нито в географски, нито в социален аспект, като се има предвид, че това положение съществува от няколко месеца, макар и установено като временно, съдът счита, че детето няма да изживее стрес, или той би бил минимален, краткотраен и лесно преодолим, а не се налага промяна на учебното заведение, прекратяване на създадени контакти и отношения както с приятели, така и с роднините му по майчина линия. По въпроса за личните отношения на детето с майката съдът е приел, че по свободен режим е удачен и отговаря на интереса на малолетното дете, в пълнота отговаря на нуждите на детето и на необходимостта то да поддържа витална и пълноценна връзка с майка си ритмично и удобно, поради което няма причини за неговата промяна от този състав. Съдът е счел, че месечна издръжка от 140лева, която следва да заплаща майката, е съобразена с нуждите на търсещия я и възможностите на задълженото да я дава лице. Съдът е преценил, че минимално достатъчният размер за месечната издръжка за детето е в размер на 350 лв., от които следва да се възложат 210 лв. на бащата и останалите 140 лв. - на майката. Съобразил е и това, че родителят, при когото детето ще живее, освен в пари, ще участва в издръжката му и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание. Така, като е съпоставил доказаните доходи на двамата родители, липсата на задължения към други низходящи или лица с право на издръжка, както и наличие на други, утежняващи материалното им състояние факти. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли при съмнение в годността или пълнотата на заключение на вещо лице въззивният съд съгласно чл.195, ал.2 ГПК да назначи разширен състав на експертиза по същите въпроси, съответно служебно да допълни поставените въпроси и за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото от значение за родителския капацитет и интереса на детето при определяне неговото местоживеене и при предоставяне упражняването на родителските права. Поддържа, че са нали основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решение е и очевидно неправилно, тъй като съдът не е съдът не е взел предвид синдрома на родителско отчуждение при детето, който е провокиран от поведението на бащата. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства свързани с режима на лични отношения на родителя с непълнолетните му деца, тъй като преценката за интереса на децата се прави съобразно ангажираните по делото доказателства. Въззивният съд в случая е аргументирал извода си относно промяната в обстоятелствата, при наличие на които са били определени първоначално мерките относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения с детето. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. на ВКС и решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о на ВКС, в които е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, от данните по делото въззивният съд е определил подробно и режима на лични отношения на майката с детето, съобразявайки се с интереса на същото. Що се касае до въпроса следва ли при съмнение в годността или пълнотата на заключение на вещо лице въззивният съд съгласно чл.195, ал.2 ГПК да назначи разширен състав на експертиза по същите въпроси, съответно служебно да допълни поставените въпроси, то същият не е разрешаван от въззивният съд, поради което не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Решението не е и очевидно неправилно. Чрез решението си по чл. 59 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, но без да лишава другия родител от възможност за пълноценна връзка с децата. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски за процесуално представителство пред ВКС в размер на 800 лева. Предвид изложените съображения, съдът