Определение № 542 от 08.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1294/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, заместена в хода на процеса от ”Юробанк България“ АД, [населено място] против решение №437 от 06.04.2023 г. по т.д. №77/2023 г. на Варненски окръжен съд. Ответникът по касация- М. Г. С., чрез пълномощника си – адв. Кр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставен е въпросът – „Приложимо ли е изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК към застрахователен сертификат и общи условия по договор за застраховка с предмет защита на плащанията по договор за потребителски кредит“ Страната е описала конкретния случай, като е проследила възникване на отношенията между страните и издаването на застрахователен сертификат, като накратко е развила своето разбиране за приложението на чл.10,ал.1 ЗПК, и е направила лаконично оплакване за неправилност на изводите на съда. Под номер ІІ, касаторът е посочил, че „очевидно неправилен е извода на решаващият съд, че по делото е доказано плащането от ищеца на суми в общ размер на 25004.34лв. Развити са кратки оплаквания, че доказателствената тежест за този факт се носи от ищеца, който в случая не е представил никакви доказателства. Направен е лаконичен извод, че иска по чл.55 ЗЗД бил недоказан. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, първият поставен въпрос не е релевантен. Обжалваното решение е постановено в процедура по чл.293,ал.3 ГПК. С отменителното решение на ВКС, са дадени подробни и мотивирани указания за това, че следва да бъде преценено приложението на чл.10,ал.1 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК при установяване действителността на процесния договор за кредит. Предходния състав на ВКС подробно и с оглед приложение на Директива 87/102 ЕИО е мотивирал как следва да бъде тълкувано в светлината на общностното право, правилото на чл.10,ал.1 ЗПК. Съставът на въззивният съд при постановяване на обжалваното решение е бил лимитиран в произнасянето си от тези указания, задължителни за него, които той е спазил. Следователно, този въпрос вече е разрешен от предходния състав и доколкото съдът се е съобразил с тези указания, същият не е релевантен. Извън това касаторът не е обосновал и допълнителен критерий, съобразно задължителните разяснения по съдържанието на поддържаното от него основание с т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г.. Т.е. дори и да бъде възприет като релевантен този въпрос, липсва обосновано допълнително основание. Оплакванията на касатора за неправилност на решението не са предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Направената под № ІІ констатация не съставлява правен въпрос, а оплакване на страната. Доколкото по отношение на него не е развито каквото и да било съображение освен твърдение за неправилност, ирелевантно към настоящата фаза на касационното производство, то по отношение на общо соченото в началото на изложението основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК липсва правен въпрос и обосноваване на каквито и да било доводи съобразно разясненията дадени с т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. Извън това следва да се отбележи, че и доказването на направените от ищеца вноски не е обсъждан, поради това, че страните не са спорили по този факт. Извод в тази насока е заявеното от банката, още с отговора на исковата молба, за това, че ищецът е заплатил 53 вноски по 471.78лв. или 24532.56лв. т.е. фактически невярно е това, че това плащане е останало недоказано, след като самата страна го е заявила в становището си отговор на исковата молба. Нещо повече, с доклада по делото съдът е приел този факт за безспорен между страните. Или страната не е поставила правен въпрос и не е защитила допълнителен критерий. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски за процесуално представителство в размер на 2000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение