Определение № 232 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3840/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Т. Т. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1010 от 03.06.2021 г. по гр.д.№ 834/ 2021 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 7771/ 2019 г. и по този начин упражняването на родителските права по отношение на детето Я. В. Г. е предоставено на бащата В. С. Г.; определено е местоживеенето на детето на настоящия адрес на бащата; определен е режим на контакти на майката с детето; майката е осъдена да заплаща в полза на детето чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер една четвърт от размера на минималната работна заплата, считано от датата на влизане в сила на решението; отхвърлен е предявеният насрещен иск, квалифициран по чл.127 ал.2 СК, от Й. Т. против В. Г. за предоставяне упражняването на родителските права на детето Я. В. Г., на майката, определяне местоживеенето на детето при неговата майка, за определяне режим на лични отношения между бащата и детето, за осъждане на В. Г. да заплаща месечна издръжка в полза на Я. Г. в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда; и Й. Т. е осъдена да заплати дължимите такси и разноски по делото. Жалбоподателката моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които следва да бъдат уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. в следния смисъл: процесуалноправен въпрос може ли съдът да проведе изслушване на родителите в производство по чл.59 СК под формата на разпит на страните; материалноправен въпрос допустимо ли е без да са налице сериозни причини за това и изключителност на случая да се разделят братя; процесуалноправен въпрос може ли да се счете за доказан оспорен факт въз основа на обяснение на заинтересованата от установяването му страна; материалноправен въпрос обуславя ли се интереса на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права от всички установени релевантни обстоятелства; процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да основе правните си изводи на обективно установените по делото факти. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото или че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна В. Г. оспорва жалбата. Според него няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е поставено в съответствие с практиката на ВКС и при спазване на материалния и процесуалния закон. Евентуално излага съображения за правилност на обжалваното решение. Жалбата е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установено по реда на 272 ГПК, че страните по делото са били във фактическо съжителство, от което на 16.06.2016 г. е родено детето Я.. Ищецът бил баща и на друго дете – И., родителските права по отношение на което се упражнявали от майка му Й. М.. Ответницата също имала дете от друго съжителство – Т., роден през 2009 г. Непосредствено след раждането на детето Я. страните се разделили, детето останало за отглеждане при майката, която се грижела и за по-големия си син Т.. През 2019 г. майката изпаднала в депресивно състояние и приемала наркотични вещества, а двете деца били разделени – по-голямото /Т./ било настанено в семейството на майката и бащата на Й. Т. Т., а по-малкото /Я./ било предадено на баща му В. С. Г.. Той полагал грижите по отглеждането му с подкрепа на семейството си до ноември 2019 г., когато детето било взето от майката и отписано от детска градина, а постановените привременни мерки, които определят местоживеенето му при бащата, който да упражнява и родителските права, не се изпълнявали. Към момента детето било емоционално силно привързано към майката, но се страхувало от баща си и отказвало да контактува с него. Отглеждането на детето само от майката, без то да контактува с бащата, се отразявало негативно върху развитието му, налице били прояви на нервно – психическо изоставане. Налице били данни за синдром на родителско отчуждение спрямо бащата, детето било лишено от възможността да изгради емоционална връзка с него. То имало и проблеми със социализацията. При ищеца не се установявала зависимост от алкохол, той имал добър родителски капацитет и разполагал с добри материални възможности да отглежда детето. Работил по безсрочен трудов договор и разполагал с подкрепа от семейната си среда. Майката също разполагала с такава подкрепа, получавала месечно 700 – 800 лв възнаграждение и имала добри битови условия за отглеждане на детето. При тези установявания съдът посочил, че определянето кой от родителите да упражнява родителските права следва да се извърши при съобразяване на всички релевантни обстоятелства с оглед интереса на детето. В случая и двамата родители притежавали потенциал да възпитават и да се грижат за детето, имали достатъчен родителски капацитет. При изслушването им от съда обаче било видно, че майката спестявала част от фактите, установени по делото. Поведенческите й прояви били на недостатъчно зряла и емоционално неустойчива личност. При бащата най-добрият интерес на детето щял да бъде повече защитен, с оглед гарантираните стабилност, постоянство и определен режим. Бащата имал ясно изразена и правилна линия на поведение досежно отношенията с другия родител, осъзнавал ролята на майката в живота на детето и нуждата от общуване помежду им. При майката била налице обратна тенденция - липса на ясна представа защо детето има нужда и от другия си родител, а и действията и довели до начална форма на родителско отчуждаване от бащата. Не било без значение обстоятелството, че майката в миналото употребявала психоактивни вещества и занемарила грижите за децата си. При изслушването й от съда станало ясно, че основната част от грижите по отношение и на двете деца били прехвърлени на нейните родители, а майката повече демонстрирала, отколкото полагала грижи за децата. Освен това тя съжителствала с криминално проявено лице, което изтърпяло наказание „лишаване от свобода“ за разпространение на наркотици. В сравнение с майката бащата разполагал с по-добри материални възможности – имал по-голямо жилище с отделна стая за детето, постоянен доход, възможност за помощ от близки. С оглед всички тези обстоятелства съдът заключил, че интересът на детето щял да бъде охранен най-добре, ако упражняването на родителските права се предоставело на бащата с регламентиране на разширен режим на лични отношения с майката, за да не бъдела изгубена емоционалната връзка между този родител и детето. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният процесуалноправен въпрос може ли съдът да проведе изслушване на родителите в производство по чл.59 СК под формата на разпит на страните, не обуславя обжалваното решение. Съдът не е посочил, че за него съществува такава възможност, а твърдението на жалбоподателката, че е била подложена на „разпит“, е нейна интерпретация, неподкрепена с доказателства. Материалноправният въпрос допустимо ли е без да са налице сериозни причини за това и изключителност на случая да се разделят братя, е обуславящ, но неоснователно жалбоподателката поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката в ППВС № 1/ 1974 г. Постановлението дава задължително тълкуване, което касае предоставяне на упражняването на родителските права, съответно възможностите за разделяне на деца след постановен развод. То не касае едноутробни братя и сестри, а такива, които са общи на родителите след прекратяване на брака между тях. Процесуалноправният въпрос може ли да се счете за доказан оспорен факт въз основа на обяснение на заинтересованата от установяването му страна обаче е обуславящ, доколкото въззивният съд е изградил съществена част от фактическите си констатации и е основал правните си изводи на обясненията, дадени от страните при изслушването им по реда на чл.127 ал.2 вр. чл.59 ал.6 СК. Разрешението противоречи на това, дадено в приложението към изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК решение по гр.д.№ 4927/ 2013 г., ІV г.о., ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Останалите въпроси, поставени в изложението, ще бъдат взети предвид при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд