Определение № 825 от 24.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 887/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 988 от 10.06.2009 г. по ч. гр. д. № 943/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1446 от 30.06.2008 г. по ч.гр.д.№ 353/2008 г. на Разложкия районен съд. С последното е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. Б. Л. от [населено място] въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. В депозираното по делото съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, ал. 1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба А. Б. Л. не е изразил становище по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитативно в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Според съдържащата се в цитираната разпоредба регламентация, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото - т. 1, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие - т. 2. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и са постановени за пръв път от въззивен съд. Обжалваното в настоящото производство определение, с което по повод на частна жалба по чл. 419, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността и е потвърдил разпореждане на първоинстанционен съд за незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство. Предвид изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховния касационен съд становище, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга определения по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационно обжалване, изоставяйки застъпваното досега свое становище в обратен смисъл. Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя извод за недопустимост на частната касационна жалба. Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Водим от горното настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение