Определение № 429 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3208/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Инвестбанк“ АД със седалище и управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв.Й. Д. срещу определение № 1680 от 9.7.2020 г по гр.дело № 1923/20 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено определение от 6.2.20 г по гр.дело № 16155/17 г на СГС, Първо ГО, 3 състав.С първоинстанционното определение е допълнено определението, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от иска, като на ответника са присъдени разноски, които с оглед направеното от противната страна възражение на основание чл.78 ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение е намалено, като вместо сумата 3000 лв, е присъдена сумата 2000 лв. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му, както и присъждане на адвокатското възнаграждение в пълен размер, а именно сумата 3 000 лв. Ответникът по частната касационна жалба Й. Б. А. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от процесуалния му представител адв.М. П..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е формулирано касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С обжалваното въззивно определение САС е приел, че производството пред СГС е образувано по иск, предявен от Й. Б. А. срещу „Инвестбанк“ АД за заплащане на сумата 39 766, 06 лв.Процесуалният представител на ответната банка е подал подробно мотивиран отговор на исковата молба, поискал е конституирането на трето лице-помагач и събирането на гласни доказателства.В проведените общо три открити заседания се е явил в едно, но между заседанията е подавал молби и е представял становища.С определение от 13.1.20 г СГС е прекратил производството по делото поради отказ от иска.С молба от 29.1.20 г адв.Д. е поискала в полза на ответника на основание чл.78 ал.4 ГПК да бъдат присъдени разноските по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв.В отговор на тази молба ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.При така изложеното въззивният съд е приел следното: при цена на иска от 39 766, 06 лв минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г за минималните адвокатско възнаграждения, възлиза на 1723 лв, а СГС е присъдил 2000 лв.С оглед фактическата и правна сложност на казуса и обема на извършените процесуални действия и предвид факта, че делото е приключило поради отказ от иска, съставът на САС е приел, че правилно СГС е намалил адвокатското възнаграждение не до минимума, а до 2000 лв. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.Следва ли „Инвестбанк“ АД да търпи финансови загуби, изразяващи се в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, при условие, че ищецът е инициирал производството и в по-късен етап, когато са извършени редица процесуални действия е извършил отказ от иска. 2.Допустимо ли е при прекратяване на съдебното производство поради отказ от иска, ответникът да търпи вреди, изразяващи се в реално договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът не е присъдил в пълен размер. 3.Следва ли при постановяване на определението съдът да се съобразил всички събрани доказателства и обстоятелства. Сочи се противоречие със следната съдебна практика: -Решение № 7800 от 12.6.18 г по адм.дело № 7645/16 г на ВАС. -Определение № 142 от 22.2.13 г по ч.т.д.№ 643/12 г на ВКС, което касае срока, до който могат да представени доказателства за реално направените от страните разноски.Същото се отнася и до определение № 142 от 24.3.16 г по ч.гр.дело № 449/16 г на ВКС, Четвърто ГО и определение № 587/28.11.2011 г по ч.гр.дело № 408/11 г на ВКС, Първо ГО. По така формулираните въпроси. Въпроси №№ 1 и 2 са абсолютно идентични. Следва ли банката да търпи финансови загуби от намаляването на адвокатското възнаграждение е въпрос, който не е обсъждат в мотивите на въззивното определение и не е обусловил, респ.предпоставил решаващата воля на съда, поради което не може да обоснове достъп до касационен контрол.Не е налице и допълнителната предпоставка по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като представените определения на ВКС, касаят други въпроси и нямат нищо общо с приложение на разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК.Действително касаторът се домогва да установи, че на възстановяване подлежат всички разноски, и в частност адвокатското възнаграждение в цялост, но принципът на чл.78 ГПК е ограничен от приложението на нормата на чл.78 ал.5 ГПК, когато съдът намира, че възражението за прекомерност за основателно, както е в разглеждания случай. Представеното решение на ВАС не обосновава приложение на касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК-противоречие с практиката- в този смисъл ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г на ОСГТК на ВКС. По третия поставен въпрос не е посочена допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно противоречие със съдебната практика на ВКС, поради което не може да обоснове достъп до касационен контрол.Отделно от това въззивният съд подробно взел предвид всички обстоятелства по делото: процесуалните усилия, извършени от пълномощника на ответника, правната и фактическата сложност на спора приключил поради отказ от иска. Предвид изложеното въззивното определение не следва да бъде допуснато до касациионен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО