Определение № 440 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 264/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. от [населено място], приподписана от адвокат А. Т. срещу въззивно решение от 10.10.2014г. по гр. дело № 1384/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1121 от 27.05.2014 г. по гр.д. № 7095/2013 г. на Бургаски районен съд, е осъден В. Д. да заплати на Н. Н. сумата 3 497 евро, представляваща част от сумата 6 994 евро по договор за поръчка, сключен между двамата. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа че въпросите: доставката на автомобил в изпълнение на сключен договор за поръчка с възложител физическо лице, следва ли да се счита за приета от възложителя, ако той се съгласи да я получи, но в качеството му на представляващ юридическо лице-търговско дружество; за задължението на съда да съобрази и анализира в съвкупност, всички събрани по делото доказателства. Поддържа се, че по първия въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по втория на чл.280, ал.1, т.1ГПК. В писмения отговор, подаден чрез адвокат С. Р. ответницата Н. К. Н. от [населено място] изразява становище, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и допустима, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване. За да потвърди решението на първата инстанция, с което е уважен предявеният от жалбоподателката срещу ответника иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД Бургаският окръжен съд е приел, че на 12.06.2013 г. между страните по делото е сключен договор за поръчка, съгласно който ответникът е следвало да закупи за сметка на ищцата употребяван лек автомобил марка „Мерцедес” или „БМВ” със уточнени спецификации до 20.06.2013 г. На 15.06.2013 г. ищцата предала на ответника сумата 6 994 евро и му представила генерално пълномощно за закупуване на автомобила. В посочения срок автомобила не е закупен, поради което ищцата е развалила договора и ответника дължи връщане на дадената по него сума. Искът е предявен като частичен и е уважен за предявената част. Прието е за неоснователно възражението, че договорът е изпълнен, тъй като представеният договор от 4.02.2014 г. за закупуване на л.а. марка „Мерцедес” е на името на [фирма], представлявано от Н. Г. П., а не от ищцата. При така приетото от въззивния съд, първият поставен в изложението правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая решаващите изводи на въззивния съд за да приеме, че жалбоподателят дължи исковата сума на основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД са, че договорът е развален поради неизпълнение от страна на ответника и той следва да върне дадената по него сума. По делото няма данни и не е разрешаван въпроса налице ли е изпълнение на договора, ако възложителя приема изпълнение в качеството му на представител на юридическо лице. Съдът е обсъдил представения от 4.02.2014 г. договор, в който представител на [фирма] е Н. Г. П., а не ответницата по касационната жалба. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос. Съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, изложил е своите мотиви, като е препратил и към мотивте на първата инстанция по чл.272 ГПК. Евентуално допуснато от съда съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствения материал и необоснованост на решението, биха били основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, следва се приеме, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалваното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.