Определение № 50133 от 27.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 505/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. К. против решение № 94/04.08.2021 г. по т.д.№ 348/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260037/09.03.2021 г. по т.д.№ 55/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С потвърденото решение касаторът, по регресен иск на ЗК „ Лев Инс „ АД, с правно основание чл. 274 ал. 1 т. 2 КЗ / отм. /, е осъден да заплати сумата от 65 746,71 лева, представляваща сбор от обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и законна лихва върху същата сума, за които застрахователното дружество е било осъдено с влязло в сила решение и е заплатило на Н. Л. Ц., пострадала при ПТП от 01.03.2013 г., причинено по вина на Г. К.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 223 ал. 2 ГПК, предвид приета обвързаност на Г. К. с решаващи мотиви на постановеното в предходното производство, по иска на пострадалата срещу ЗК „ Лев Инс „ АД, с правно основание чл.226 КЗ / отм./, съдебно решение, досежно причината за настъпване на ПТП - техническа неизправност на управлявания от делинквента мотор - износени гуми, в което производство същият е бил конституиран като трето лице – помагач на застрахователя. Касаторът оспорва в това предходно производство да е изследвано наличието на основание за регрес, при това в конкретната хипотеза. Счита, че от доказателствата по същото, като причина за ПТП се установява превишената скорост и загубата на контрол върху МПС. Страната се позовава и на несъобразено от въззивния съд заключение на САТЕ, прието в първоинстанционното производство, което изключва посочената техническа неизправност да е пряка причина за настъпилото ПТП. Сочи се несъобразяване на всички доказателства по делото и необоснованост на фактическите изводи, откъдето и неправилно приложение на материалния закон. Ответната страна- ЗК „Лев Инс„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на общия и допълнителен селективни критерии по формулираните въпроси. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: ЗК „ Лев Инс „ АД претендира, на основание чл. 274 ал.1 т.2 КЗ /отм./, възстановяване от ответника Г. К. на заплатените от застрахователното дружество на пострадалата Н. Ц., от причинен по вина на Г. К. деликт – ПТП от 01.03.2013 г. – обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в причинна връзка със същото ПТП, ведно със законната лихва върху същите. Основание за регреса сочи установената в производството по иска по чл. 226 КЗ / отм./ причина за ПТП - техническа неизправност на управляваното от Г. К. МПС - износени гуми. Твърди, че като конституиран в качеството на трето лице – помагач в същото производство и на основание чл. 223 ал. 2 ГПК, Г. К. е обвързан от така приетата за установена причина в мотивите на съдебното решение и не може тепърва да я оспорва. Няма спор, че в производството по иска по чл. 226 ал. 1 КЗ / отм. / - гр.д.№ 4880/2013 г. на СГС, приобщено по настоящото дело - Г. К. е конституиран като трето лице – помагач на ЗК „ Лев Инс „ АД. Интересът от конституирането му застрахователят не е обосновал с конкретно обстоятелство за регресна отговорност, а с общо позоваване на възможни хипотези за такава - по чл. 274 ал.1 КЗ и чл. 227 КЗ / умисъл на делинквента /. В цялото производство ответното застрахователно дружество е оспорвало отговорността на Г. К. и твърдяло настъпване на вредоносния резултат поради „ случайно събитие „. В първоинстанционното решение по гр.д.№ 4880/2013 г. на СГС е прието, че в качеството на водач на МПС / мотор /, с което е пътувала пострадалата, „Г. К. е нарушил задължението си да контролира непрекъснато превозното средство, за спазва установените в ЗДвП ограничения на скоростта, да избира скорост, която да му позволява обективна възможност да спре движението на МПС, дори при внезапно появила се опасност на пътя. При това, водачът К. е предприел управление на очевидно неизправно МПС - със силно протрити гуми „. В следващият параграф от мотивите съдът е посочил: „ Споменатият извод се подкрепя от заключението на приетата съдебна авто-техническа експертиза, което не беше оспорено от страните и сочи като основна причина за настъпване на произшествието – недостатъчния контрол на водача върху МПС и превишената скорост. Този извод не се опровергава от други доказателства по делото „. Първоиинстанционното решение по гр.д.№ 4880/2013 г. на СГС не е обжалвано от Г. К., а застрахователят е подал насрещна въззивна жалба / разгледана /, в която посочва като съпътстваща причина за ПТП износените гуми на мотора, но в аспект на възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, доколкото е било очевидно състоянието на износеност на гумите на мотора, но въпреки същото тя е приела да бъде превозвана с него. Това твърдение застрахователят навежда наред с поддържана причина за ПТП - управление със скорост над критичната за завоя, след който е настъпило произшествието. Въззивният съд, осъществил инстанционен контрол върху решението по гр.д.№ 4880/2013 г. на СГС – по гр.д.№ 4588/2014 г. на САС - е възпроизвел, като установени от вещото лице по САТЕ непосредствени причини за настъпване на ПТП: „движението с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, слаб контрол върху управляваното МПС от страна на водача му и обстоятелството, че мотоциклетът е бил технически неизправен - имал е силно износени гуми – задната гума е била силно захабена, почти до плат и телове „. В правните си изводи въззивният съд е приел за установено, че произшествието е настъпило по вина на Г. К. ,“ който не е спазил правилата за движение по пътищата - използвал е неизправен мотоциклет, движил се е с превишена и несъобразена скорост, поради което е изгубил контрол върху мотоциклета и е предизвикал излизане на МПС от пътното платно и падането му „. В първоинстанционното производство по настоящия спор е прието заключение на САТЕ, според което, анализирайки механизма на ПТП, съответно описан, вещото лице приема, че причина за настъпването му е влизане на предното колело на мотоциклета в т.нар. „резонанс„, недопускането или излизането от който изисква достатъчен практически опит на мотоциклетиста, още повече при управлението на мотоциклета с пътник на задната седалка, вероятно неподготвен за адекватно поведение в такава ситуация. Изрично е посочено, че макар задната гума да не отговаря на техническите изисквания на ЗДвП и ППЗДвП, тя не е пряка причина за произшествието. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че не следва да кредитират приетото заключение на САТЕ, тъй като ответникът Г. К., на основание чл. 223 ал. 2 ГПК се явява обвързан от мотивите на решението по гр.д № 4588/2014 г. на САС, досежно причина за настъпване на ПТП – техническата неизправност на управлявания от него мотор, като не може да оспорва фактическите констатации и изводи на съда по делото, в което е участвал в качеството на трето лице – помагач. Респективно са приети за установени предпоставките за ангажиране отговорността на Г. К., на основание чл. 274 ал. 1 т. 2 КЗ / отм./. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Привлеченото като трето лице - помагач в преюдициален процес лице, досежно ПТП и деликтна отговорност на застрахователя, до каква степен е обвързано относно регресното основание на застрахователя, касаещо едно бъдещо производство, с различни страни и различен предмет ?; 2/ При техническа неизправност, която не е причина за настъпването на ПТП, би ли имал възможност да реализира правата и защитата си в бъдещо производство, касаещо основанията за регрес на застрахователя ?; 3/ Привлечен като трето лице – помагач, до каква степен е обвързан от експертните заключения в производството и съответно налице ли е възможност да се кредитират тези заключения в друго производство, с оглед принципа за непосредственост в процеса ? Допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, без допълнително обосноваване. Касаторът се позовава и на „очевидна неправилност„, съгласно чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, предвид уважаването на иска на застрахователя без наличието на доказано основание за регресна отговорност по чл. 274 ал. 1 т. 2 КЗ / отм. /. Въпросите са формулирани несъответно на касационния довод на Г. К., който отрича да е обвързан изобщо, а не до някаква степен спрямо застрахователя, от установена в мотивите на решението по гр.д.№ 4588/2014г. на САС причина за настъпване на ПТП, обуславяща регресната му отговорност, при това не защото в същите не се съдържа установена причинност в настъпването на ПТП с техническата неизправност на МПС, а предвид опровергаването й с експертно заключение в производството по предявения регресен иск. Вторият от въпросите изрично включва, като предпоставка за отговора, обстоятелство отречено от въззивния съд, който не е приел, че техническата неизправност не е причина за ПТП, а точно обратното. По начало въпросът следва да бъде конкретизиран в съответствие с процесуалната хипотеза - установяване на причината в предходно съдебно производство, в което делинквентът е конституиран като трето лице – помагач на застрахователя, като именно последното е значимото в случая обстоятелство. Дори да се прецизира, обаче, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с действителния решаващ мотив на въззивното решение – че такава причинност е установена. Несъответно е формулиран и третия въпрос, тъй като решаващият мотив на съда се основава на приложението на чл. 223 ал. 2 ГПК, а разпоредбата съобразява единствено съдържанието на мотивите на съдебния акт, с които страната, в качеството на трето лице – помагач, е обвързана, не и действителното съдържание на приетите в производството по което е постановен доказателства. По същите съображения приетата в настоящото производство САТЕ не би могла да се коментира и преценява като доказателство, респ. да бъде предмет на релевантен правен въпрос, при формиран и непреодолян, като неправилен, решаващ извод за обвързваща страните сила на решаващите мотиви на съдебно решение относно релевантния факт - коя е причината за настъпване на ПТП – на основание чл. 223 ал. 2 ГПК. Дори първият от въпросите, след съответно прецизиране, да се приеме като такъв по приложението на чл. 223 ал. 2 ГПК и с това обоснован общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е обоснована неяснота, непълнота или противоречие на нормата на чл. 223 ал. 2 ГПК / не намира да има такава и настоящият състав /, нито се сочи формирана по приложението й противоречива съдебна практика, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива такава, но неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Не се обосновава очевидна неправилност на въззивния акт. Същата следва да е установима единствено от мотивите, без анализ на действително извършените процесуални действия и допуснати опущения и без самостоятелна преценка на доказателствата в производството по чл. 288 ГПК. Мотивите на въззивния акт се основават на обвързващата сила на мотивите на предходно съдебно решение, съответно възпроизведени, макар и само досежно една от съобразените в същото причини. Наред с изхабената задна гума, във въззивното решение по иска по чл. 226 ал. 1 КЗ са посочени и съпътстващи причини за настъпването на ПТП, несъставляващи основание за регрес – управление с несъобразена с конкретните условия и по начало превишена скорост, довела до изгубен контрол върху превозното средство. Относим въпрос по приложението на чл. 274 ал. 1 т. 2 КЗ / отм./, в случай на множество посочени причини за настъпване на ПТП, само една от които е визирана в разпоредбата, като основание за регресна отговорност, не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий. Няма и въведен касационен довод, нито изобщо поддържано в процеса възражение с това съдържание - за неправилност в приложението на чл.274 ал.1 т.2 КЗ / отм./ предвид установяването на паралелни, независими една от друга причини за настъпването на ПТП. Само възприемането на множество причини за настъпването на ПТП, в решението по прекия иск, и несъобразяването на това обстоятелство от въззивния съд по настоящия спор, не е от естество да обоснове директно неправилност на извода му, за наличие на основание за регресна отговорност, поради което и не обосновава „ очевидна неправилност „ на въззивния акт. Следователно, не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване. С оглед изхода, на ответната страна не се дължат разноски, тъй като е претендирала възмездяване само на „сторени„ разноски, а такива не се доказват. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение, а искане за такова не може да се презумира, тъй като не съставлява вече сторен разход. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение