Определение № 223 от 28.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2009/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е от Е. П. Й. частна жалба срещу разпореждане № 370 от 18.04.2018 г. на Варненския апелативен съд по гр. д. № 97/2018 г., с което е върната подадената от него частна касационна жалба вх. № 1824 от 26.03.2018 г. против определение № 138 от 12.03.2018 г., постановено по същото дело. Според жалбоподателя разпореждането е неправилно, тъй като в определения срок е изпълнил указанието на съда да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като преповтаря формулираните в него въпроси и поддържани допълнителни основания. Иска се отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК е предвидено, че касационната жалба се връща от въззивния съд, когато не са отстранени в срок нередовностите й. За да се приложат неблагоприятните последици на чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, страната - жалбоподател, следва да е била надлежно уведомена за указанията на администриращия съд относно подлежащите на отстраняване нередовности и въпреки това да не ги е поправила в рамките на установения в чл. 285, ал. 1 от ГПК едноседмичен преклузивен срок. На 26.03.2018 г. с вх. № 1824 Е. П. Й. е подал частна касационна жалба срещу постановеното от апелативния съд определение по гр. д. № 97/2018 г. С разпореждане № 296 от 27.03.2018 г. съдът е оставил частната касационна жалба без движение с указания в едноседмичен срок жалбоподателят да представи документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, в отделно приложение да посочи основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и жалбата му да се приподпише от адвокат, чиято представителна власт установи с представяне на пълномощно, в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Жалбоподателят е уведомен за тези указания на 10.04.2018 г. С молба вх. № 2259 от 17.04.2018 г. е представил пред Варненския апелативен съд документ за внесена на 17.04.2018г. държавна такса в размер 15 лв., приподписана частна касационна жалба от адв. П. Х., адвокатско пълномощно и уточняваща молба, в която формулира два въпроса, за първия от които счита, че е съществен за развитието на правото, а относно втория се позовава на ТР № 2/2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. С обжалваното разпореждане съдът е върнал частната касационна жалба като е приел, че допуснатата нередовност – непредставяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е отстранена. При горните данни настоящият състав намира атакуваното разпореждане за незаконосъобразно. На жалбоподателя са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовност на жалбата, която правилно е констатирана от въззивния съд. Неправилен обаче е изводът на въззивния съд относно липсата на представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване в срока за изпълнение на указанията. Посоченият от въззивния съд недостатък на жалбата е бил отстранен от жалбоподателя с уточнителната молба от 17.04.2018 г., съдържаща изложение, което формално отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въпреки че е именувано „уточняваща молба”, поради което въззивният съд не е имал основание да връща частната касационна жалба. Проверката по чл. 285 от ГПК за редовност на жалбата обхваща само формалното й съответствие с изискванията на чл. 284 от ГПК, което в случая е налице. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. Тъй като частната касационна жалба на Е. П. Й. е администрирана, същата следва да се докладва за образуване на частно производство с оглед разглеждането й по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.