Определение № 4450 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3416/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от В. С. С., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 349 от 28.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 234 по описа за 2024г. на Окръжен съд Разград, с което е потвърдено определение № 458 от 9.05.2024г. по гр.д.№ 376/2024г. на РС Разград като е оставено без уважение искането й за прекратяване на производството по делото поради липса на компетентност на българския съд.

Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателката се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивния акт с чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ и с чл.18 от Регламент № 1111/2019 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност по въпрос, касаещ международната компетентност на българския съд.

Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от Л. С. С., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват нейната допустимост и основателност.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното:

В случая е било предявено на 5.03.2024г. искане от Л. С. С. против В. С. С. за определяне на местоживеенето на роденото от съвместното им съжителство дете И. при бащата, на постоянния му адрес в [населено място], за предоставяне на него на родителските права, за определяне на режим на лични отношения на детето с майката и за осъждане на последната да плаща издръжката.

В отговора си ответницата е възразила, че българският съд не е компетентен да разгледа спора, защото тя и детето са трайно установени в Австрия, където детето е родено, намира се понастоящем и постоянно живее. Приложила е множество документи на немски език, всички с надлежен официален превод. Представила е и съдебно удостоверение от 14.03.2024г., издадено от Районен съд Майдлинг 1120 Виена, съгласно което: „правото да се грижи и възпитава И. С., род.на ... ... ...г., както и да управлява нейното имущество и да я представлява /като законен представител/ принадлежи единствено на майката В. С.“. Съгласно Удостоверение за настоящ адрес, издадено от [община], изх.№ 1270 от 19.02.2024г., настоящият адрес на В. С. е в Австрия.

Безспорно е, че страните са родители на детето И., което видно от издадения акт за раждане е родено на ... ... ...г. в Австрия. Във връзка със спорния въпрос относно неговото местоживеене са представени следните документи:

1. Представено е Удостоверение за настоящ адрес, издадено от [община], изх.№ 1271 от 19.02.2024г., в уверение на това, че последно заявеният настоящ адрес на детето И. е в Австрия. 2. Представено е потвърждение за регистрация от Централния регистър на Виена, съгласно което В. С. има следните регистрации на „основно жилище“: на [улица].../..., вписано на 22.01.2024г., на [улица] ...-.../.../..., вписано от 26.04.2019г. до 19.10.2023г., на [улица].../..., вписано от 10.02.2016г. до 26.04.2019г. и на [улица].../... от6.08.2012г. до 10.02.2016г., 3. Потвърждение за регистрация от Централния регистър на Виена, съгласно което детето И. С. има следните регистрации на „основно жилище“: на [улица].../..., вписано на 22.01.2024г., на ул. [улица] ...-.../.../..., вписано от 26.04.2019г. до 19.10.2023г., на [улица].../..., вписано от 10.02.2016г. до 26.04.2019г. и на [улица].../... от6.08.2012г. до 10.02.2016г. От последните две потвърждения – следва извод, че В. С. и детето И. С. са и понастоящем с постоянна регистрация във Виена, Австрия, която датира от 10.02.2016г., с изключение на период от около три месеца /от 19.10.2023г. до 22.01.2024г./, 4. Представено е удостоверение, че детето И. е посещавала детска градина в [населено място] ...-..., А. ...-... за периода от 1.09.2020г.до 30.09.2023г., 5. Представено е потвърждение от Център за образование и грижи [населено място], че понастоящем, считано от 1.03.2024г. детето И. посещава посоченото детско заведение, находящо се в [населено място], ...-..., ... .... .../..., 6. Съгласно издадено удостоверение, детето И. има определено място в целодневно начално училище Л. ... и покана за 8.04.2024г.,10.00ч.за „оценка на училищната готовност, проверка на владеенето на немски език и административно записване“.

Майката В. С. е регистрирана в Социалната служба на [населено място], считано от 12.03.2024г. до 12.09.2024г. с договорено работно време от 7.30ч.до 17.00ч., с договорено място на работа: Виена, окръг М., регион Ш., на пълно работно време. Представено е и друго удостоверение от същата служба, съгласно което В. С. би могла да получава помощи за безработен от 24.01.2024г. до 15.03.2024г. и от 19.03.2024г. до 23.08.2024г. в размер на 518.44 евро / на ден по 13.63евро/. Отделно, съгласно удостоверение от Австрийска данъчна служба – В. С. е получила за периода 01.2023г.-12.2023г. обезщетения в размер на 1 908евро, включващи семейна надбавка от 1 290евро и данъчна отстъпка за дете от 618евро. Представен е и трудов договор, подписан на12.04.2024г., удостоверяващ че считано от 15.04.2024г. В. С. е започнала работа като служител в „Еволоджик Тикнолъджис ГмбХ, с трудово възнаграждение 2 302евро за 38.5 часа труд на седмица

Ответницата доказва твърдението си, че живее при своя брат В. С., като представя сключен от него договор за наем за срок от 1.07.2021г.до 30.06.2026г. на апартамент, чийто адрес: [населено място] [улица], съвпада с адреса на нейната и на детето регистрация. Представено е доказателство - издадена служебна бележка от неговия работодател в [населено място] от 17.10.2022г., удостоверяваща, че В. С. работи на длъжност - продавач.

Безспорно е било по делото, че страните са живеели повече от десет години в Австрия - от м.02.2012г. до м.09.2023г., когато са решили да се върнат в България и да живеят в [населено място]. Първа се е върнала ответницата, после са довели детето, а ищецът се е върнал последен на 1.12.2023г. Не се спори и че след връщането в България отношенията между страните са се влошили и те са се разделили като през м.01.2024г. ищецът се е преместил да живее в [населено място]. До 21.01.2024г. детето е пътувало извън България въз основа на съвместна декларация- съгласие, подписана от двамата родители. На 22.01.2024г. бащата е оттеглил дадената от него декларация- съгласие. На 21.01.2024г.майката и детето са се върнали в Австрия. Безспорно е /посочено от ищеца в исковата му молба/, че той е пътувал до Виена на 30.01.2024г. и 19.02.2024г. и се е срещал с детето си. В подадената от ищеца искова молба той не е твърдял, че детето е неправомерно изведено от страната.

По делото е прието като доказателство и удостоверение от ДГ № 2 „Щастливо детство“гр.В., от което се установява, че детето И. е постъпила в група „Слънчо“ на 15.11.2023г. Била е отписана на 24.01.2024г., „след получаване на e-mail, че детето повече няма да посещава детската градина“.

За периода от 1.09.2023г.до 20.01.2024г. ответницата С. е работила по трудов договор в [населено място], съгласно удостоверение с изх.№ 3362Н1 от 15.04.2024г.на ТД на НП Варна.

Направеното възражение за неподведомственост на спора на българския съд е оставено без уважение от първоинстанционния съд, който – след като е събрал множество доказателства, е приел, че по отношение на детето И. е налице „неправомерно отвеждане или задържане“ по смисъла на чл.2 от Регламент № 1111/2019, поради „неправомерно изменение на местоживеенето на детето от единия от родителите“.

Този извод е споделен и от въззивния съд. В сега обжалваното определение той е приел следното: Релевантната дата, към която се преценява „обичайното местопребиваване на детето“ следва да е 22.01.2024г., когато детето е изведено от страната /а не датата на предявяване на иска – 5.03.2024г./ Към посочената от съда дата, той е приел, че обичайното местопребиваване на детето е в България, защото: родителите са решили да се върнат в страната, наели са квартира в [населено място], майката и бащата са встъпили в трудови правоотношения с български работодатели, детето е записано тук на градина. Въз основа на тези обстоятелства е преценено, че детето е установило „трайна социална среда и е формирало приятелски кръг със своите връстници в детската градина“. Вторият формиран от въззивният съд правен извод е, че е налице: „неправомерно отвеждане или задържане на детето“, което е „в нарушение на правото на упражняване на родителските права“, …“придобито по силата закона“,…“съгласно правото на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване“, по смисъла на чл.2, б.“а“ от Регламента, защото съгласно чл.122 СК носител на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. Независимо дали родителите имат сключен брак, те са с равни права и когато единият родител предприеме действия по отношение на детето, той следва да уведоми другия, а в случая това не е направено. Според съда, след като майката – чрез електронно съобщение е уведомила детската градина и работодателя си, че – съответно детето няма да посещава детското заведение и че тя няма да упражнява трудовите си функции, то тя е целяла: „изненада по отношение на реализирането на вече взетото едностранно решение за промяна на местоживеенето на детето от България в Австрия“. Отвеждането на детето е довело до невъзможност другият родител да упражнява правата си.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК / изискуемо с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК/ следва да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос, който счита, че е разрешен от въззвиня съд в противоречие с чл.7, §1 от Регламент № 1111/2019 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, наричан по-долу за краткост Регламента, по следните съображения:

В случая е безспорно, че страните са български граждани, но ответникът и детето са в Австрия, а в България е единствено ищеца. Наличието на трансграничен елемент определя приложимостта на Регламент № 1111/2019. Съгласно чл.7– компетентни да разглеждат въпроси, свързани с родителската отговорност на дете, са съдилищата на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване „към момента на сезиране на съда“. В случая моментът на сезиране на съда е датата на предявяване на иска – 5.03.2024г. Следователно е неправилен изводът на въззивния съд, че датата, към която следва се преценява „обичайното местопребиваване на детето“ следва да е 22.01.2024г. Понятието „обичайно местопребиваване“ е разяснено в практиката на СЕС и то по принцип се характеризира с два елемента, а именно, от една страна, волята на заинтересованото лице да установи обичайния център на своите интереси на определено място и от друга страна, достатъчно трайно присъствие на територията на съответната държава членка. Преценката е конкретна и зависи от установените по делото факти. В случая – въз основа на гореописаните доказателства, следва да се приеме, че към релевантната дата обичайното местопребиваване на детето е в Австрия. Това е така, защото там то е родено и там то е живяло постоянно, с изключение на трите месеца /от м.10.2023г.до м.1.2024г./, когато е било в България. Понастоящем /след 22.01.20204г./ то също е в Австрия, където е неговата регистрация. Неговите родители са живеели там повече от десет години - от 2012г.до 2023г., когато са взели решение да се върнат. Ответницата е с непрекъсната адресна регистрация във Виена за периода от 10.02.2016г. до 19.10.2023г. След прекъсването от за три месеца, тя понастоящем отново е с регистрация във Виена, считано от 22.01.2024г. Тя е регистрирана както в Австрийската социална служба, така и в Австрийската данъчна служба, от която е получавала помощи през цялата 2023г. Понастоящем работи във Виена,, считано от 15.04.2024г. В България, регистрираният й настоящ адрес е в Австрия. Детето И., което понастоящем е на 6 години, непрекъснато е живяло с майка си. Освен, че е родено в Австрия, детето е посещавало там детска градина от 1.09.2020г. до 30.09.2023г., а и към релевантната дата 5.03.20204г.,а и понастоящем. /В България е посещавала детска градина само два месеца и половина/. Детето има определено място в начално училище във Виена за следващата учебна година. Майката и детето понастоящем живеят във Виена, в жилище, наето от брата на ответницата, което обитават съвместно и с нейната майка. Следователно, мястото с което е свързан обичайния живот на детето, установената среда, която познава е в Австрия, където са и част от най-близките му хора. Обстоятелството, че считано от м.10.2023г. е направен неуспешен опит от родителите да се установят в България, не променя този извод. При положение, че детето е живяло шест години в Австрия, данните че е посещавало детска градина в България за три месеца, не могат да обосноват извод за „трайна социална среда“ и за формиран „приятелски кръг“, в какъвто смисъл са мотивите на въззивният съд. Абсолютно необосновани са и мотивите на съда относно: „неправомерно отвеждане или задържане на детето“, което е „в нарушение на правото на упражняване на родителските права“. В исковата молба подобни твърдения не са навеждани, а и по делото данни за подобно неправомерно отвеждане няма, още повече че в исковата си молба – ищецът изрично е посочил, че се е срещал детето във Виена на 30.01.2024г.и 19.02.2024г. /т.е. направеният от въззивния съд извод, че „отвеждането на детето е довело до невъзможност другият родител да упражнява правата си“ е неправилен/. Отделно, следва да бъде съобразено и представеното по делото съдебно удостоверение от 14.03.2024г., издадено от Районен съд Майдлинг 1120 Виена, съгласно което: „правото да се грижи и възпитава И. С., род.на ... ... ...г., както и да управлява нейното имущество и да я представлява /като законен представител/ принадлежи единствено на майката В. С.“.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. В случая, съобразявайки установеният критерии за близост и интересът на детето, настоящият съдебен състав намира, че българският съд не е компетентен да се произнесе по направените искания за определяне на местоживеенето на детето И. при бащата на постоянния му адрес в [населено място], за предоставяне на него на родителските права и за определяне на режим на лични отношения на детето с майката. Относно искането за определяне на издръжка, което не попада в обхвата на Регламент 1111/2019, следва да се съобрази практиката на СЕС /напр.С-184/14/, съгласно която искането за издръжка е акцесорно спрямо иска за родителската отговорност и именно съдът, компетентен да разгледа иска за родителската отговорност може най-добре да прецени съображенията, свързани с искането за издръжка и да определи размера й.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение