Определение № 50267 от 21.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 260002 от 15.02.2022 г. по гр.д.№ 412/ 2020 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Разградски окръжен съд по гр.д.№ 262/ 2018 г., са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 107 029,77 лева, както следва: от Е. Б. Я.: апартамент № 3, на ет.2, находящ се в строителните граници на [населено място], общ.К., обл.Р., жил. блок 3, на [улица], в квартал „106“, състоящ се от: две спални, дневна, столова с ниша и сервизни помещения, с площ от 93,13 кв.м., при съседи: от дясно - ап.№ 4 - държавен, горе - ап.№ 5 на Б. Х. П., отдолу – ап.№ 1 - държавен, заедно с прилежащото избено помещение № 3, с площ 15,76 кв.м., при съседи: от ляво – изба № 2 - държавна, отдясно - изба № 4 – държавна, както и 10,12 ид.ч. от общите части на сградата и 16,97 ид.ч. от съответните идеални части от правото на строеж върху място, равняващо се на 110,10 кв.м. по плана на града, а по схема № 15-321977 от 04.07.2016 г. на СГКК - Р.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: ****, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, придобит с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 39, том 6, рег.№ 6047, дело № 812/ 2016 г. от 20.12.2016 г. на нотариус с рег.№ ***, вписан в Служба по вписвания при Районен съд - Кубрат, с вх. рег.№ 4402 от 20.12.2016 г., акт № 165, том 14, дело 2788, имотна книга стр. 40655. от Б. Я. С. и Т. Н. С.: товарен автомобил марка „Ситроен” модел „Джъмпер 2,5Д“, рег. [рег.номер на МПС], рама № [банкова сметка], двигател № T.; лек автомобил марка „Ауди” модел „Q7“, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № B.; сумата в размер на 11 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ ” модел „Х5“, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № ****; сумата в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Мерцедес” модел „А.“, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател ****; сумата в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Рено” модел „К.“, рег. [рег.номер на МПС], рама № V., двигател № K.. от Б. Я. С.: сумата в размер на 4 000 лв., представляваща равностойността на придобитите дялове в „Е. ЕСИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; сумата в размер на 1 000 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по спестовна сметка № **** в „Банка ДСК“ ЕАД; сумата в размер на 9 992 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по сметка в лева по дебитна карта № B. R. **** в „Райфайзенбанк“ ЕАД; сумата в размер на 5 000 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по разплащателна сметка в лева № BG 07 B. в „Алианц Банк България“ АД от Т. Н. С.: сумата в размер на 1 000 лв., представляваща погасителни вноски по разплащателна сметка (кредитна карта) № BG ***** в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД сумата в размер на 537,77 лв., представляваща постъпили средства от трети лица по разплащателна сметка (кредитна карта) № BG *** в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД; сумата в размер на 4 600 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски внесени по сметка № [банкова сметка] в „Обединена Българска банка“ АД и КПКОНПИ е осъдена да заплати дължимите такси и разноски за производството. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поставя като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси „Представляват ли „Имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“; „Представляват ли законен доход по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ и съответно формират ли законен източник по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗПКОНПИ получените парични средства, преведени от чужбина, от трети лица, които не са обявени/декларирани по установения законен ред пред компетентните органи и не са обложени с предвидените в закона данъци, по принцип и особено в хипотезите, при които давността за определяне и принудително събиране на дължимите данъци за укритите доходи е погасена, изтекла давността за наказателно преследване за осъществен състав на престъпление против данъчната система или са налице други обстоятелства, препятстващи търсенето на наказателна отговорност?“; и „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“. Според касатора първият и вторият от тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС), за вторият въпрос касаторът поддържа, че е разрешен и в противоречие с практиката на Конституционния съд (решение по к.д.№ 6/ 2012 г.). За третия въпрос касаторът поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците Е. Б. Я., Б. Я. С. и Т. Н. С. оспорват жалбата с доводи по същество, а за поставените от касатора правни въпроси поддържат, че по разрешаването им има трайно установена практика на ВКС, която въззивният съд е съобразил. Жалбата на КПКОНПИ е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е установил, че с влязла в сила на 01.07.2017 г. присъда № 32 от 15.06.2017 г. по НОХД № 174/ 2017 г. по описа на Разградски окръжен съд, Т. С. е осъдена за извършването на престъпление по чл.255 ал.1 пр.1 и 2, т.1 вр. чл.26 НК - избягване плащане на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации. Същата получавала през проверявания период множество суми от чужбина чрез международните системи за бързо разплащане, за които не е подала годишни декларации и не е платила данък върху дохода. В периода 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. тя получила парични преводи съответно 235,40 лв., 3 626,50 лв., 17 545,50 лв., 20 057,76 лв., 10 473,65 лв. и 3 384,21 лв. В началото на проверката Т. С. и детето Е. Я. не притежавали имущество никакво имущество, а Б. С. притежавал лек автомобил БМВ, който продал през 2012 г. През проверявания период детето Е. придобило един апартамент в [населено място], а родителите й - 5 леки автомобила, на името на Б. А. „БМВ Х5“, „БМВ“, „Ауди КУ7“ и на името на от Т. С. -„Мерцедес“ и „Рено“, един товарен автомобил „Ситроен“ на името на Б. С. и също на негово име дружествени дялове в „Е. ЕСИ“ ЕООД. По противопоставим на държавата начин в проверявания период били отчуждени леките автомобили „БМВ Х5“, „Мерцедес“ и „Рено“, а получената продажна цена за втория лек автомобил „БМВ“ била използвана при покупката на л.а. „АУДИ КУ7“. Пазарната стойност на апартамента към момента на придобиването му била 40 000 лв.. Пазарната стойност на наличните автомобили била 24 000 лв. за „Ауди КУ7“, а за „Ситроен“ – 4 000 лв. Пазарната оценка към датата на отчуждаването на неналичните автомобили (отчуждени по противопоставим на държавата начин) била за „БМВ Х5“ – 12 500 лв., за „Мерцедес“ - 2 000 лв. и за Рено – 2 000 лв., трансформираната стойност от продажбата на втория л.а. БМВ била 11 500 лв. Стойността на дружествените дялове била 4 000 лв. Нито една от претендираните за отнемане суми от банкови сметки на ответниците не била налична. При тези фактически констатации въззивният съд извел, че на отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи само незаконно придобито имущество - такова, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи. Имуществото, напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на съда, не може да бъде отнето от него, но ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица по противопоставим на държавата начин, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество. На отнемане от проверяваното лице подлежало само налично имущество, а не доходи или приходи на това лице, а също и имущество, което било придобито от него, но впоследствие напуснало патримониума му. Постъпилите суми по банкови сметки ставали част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица като вземания от съответната банка, но с изтеглянето на сумите или с превода им, тези вземания се погасявали и преставали да бъдат част от имуществото на съответните лица. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не били налични в края на изследвания период, не формирали превишение на имуществото и не можело да обосноват несъответствие. Без сумите, преминали по банковите сметки и неналични към края на проверката, придобитото от ответниците имущество през проверявания период било на обща стойност 88 500 лв - дружествени дялове на стойност 4 000 лв., апартамент на стойност 40 000 лв., автомобилите „Ауди КУ7“ на стойност 24 000 лв. и „Ситроен“ на стойност 4 000 лв., както и стойността на неналичните, но отчуждени по противопоставим на държавата начин „БМВ Х5„ – 12 500 лв., „Мерцедес“ - 2 000 лв. и „Рено“ – 2000 лв. Щом за проверявания период не било налице увеличение на имуществото на проверяваните над 150 000 лв. по смисъла на § 1 т. 3 ДР ЗПКОНПИ, не била налице една от законоустановените предпоставки за провеждане на изследване дали това имущество е придобито със законен източник на доход. Допълнително съдът посочил, че дори и с неналичните суми по сметки (22 129,77 лв.), претендирани като незаконно придобито имущество, общата сума на придобитото от проверяваните имущество за периода на проверката отново не надвишава 150 000 лв. По доводите на КПКОНПИ, че цялото имущество на ответниците е придобито с доход от незаконен източник (преводи на суми от чужбина) съдът изложил съображения, че тези суми сами по себе си не могат да се дефинират като доход от незаконен източник. Само доходите от забранена със закон дейност били незаконни, но не и недекларираните доходи. Няма основание така мотивираното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените от ищеца правни въпроси Те го обуславят, но нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има установена задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение съответства. Съгласно задължителното за всички съдилища, включително за ВКС, тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС, до приемането на което бе спряно производството по настоящето дело, не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на решението е разяснено, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, не подлежат на отнемане. Същото е прието в обжалваното решение, поради което по формулираните от КПКОНПИ правни въпроси не е налице нито допълнителното основание по т.1, нито това по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като в тежест на касатора бъдат възложени таксите и разноските в производството. По изложените съображения Върховният касационен съд