Определение № 1680 от 09.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 462/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „БУЦЕФАЛ БГ“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. М., срещу въззивното решение № 6879/13.11.2025г., постановено от СГС, 4-а състав по в.гр.д. № 7584/2025г., с което e отменено решение № 6010 от 04.04.2025 г., гр.д. № 33035/2023 г., СРС, 30 с-в, и касаторът е осъден да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД на основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), сумата 16 781,02 лв. - регресно вземане за изплатено на „М. Байк“ ООД застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ по щета № 110222222200157 по повод установени частични липси на превозвани 26 броя велосипеди, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.06.2023 г. до окончателното изплащане. Ответникът по жалбата – „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 24.02.2026г. чрез процесуалния си представител – адв. П. И.. Възразява, че жалбата е процесуално недопустима предвид материалния интерес по иска. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като извърши проверка на допустимостта на жалбата, с която е сезиран, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключени от обхвата на касационното обжалване са решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно Тълкувателно решение №3/2019г. на ОСГТК на ВКС понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с търговски спор по смисъла на глава 32 ГПК, а процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски. Като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Наред с делата, които попадат в обхвата на търговските спорове по чл. 365 ТЗ, търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. В случая предявеният иск е за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на суброгиралия се застраховател, като спорът е между две търговски дружества, които са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ. Основанието на претендираното право е заплащането на застрахователно обезщетение, извършено съгласно предшестващ застрахователен договор, както и сключеният договор за превоз - търговска сделка по чл.1, ал.1, т. 5 ТЗ. В този смисъл е налице и практика на ВКС, обективирана в определение № 496/01.03.2024 г. по ч. т. д. № 178/2024 г. на ВКС, I т. о. и мн. др. Ответното търговско дружество не е потребител съгласно § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, а с оглед процесното правоотношение не попада и в обхвата на понятието „ползвател на застрахователни услуги“ по чл. 2, ал. 2 КЗ. Делото е търговско и поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд, тъй като е постановено по иск с цена под 20 000 лв., а именно - 16 781,02 лв. В случая това е цената на предявения по делото частичен иск, въз основа на която се преценява прага на касационно обжалване, защото съгласно т. 1 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право. Цената на иска се определя въз основа на претендираната част от вземането и е без значение стойността на цялото вземане. Посочването в диспозитива на акта на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Предвид гореизложените мотиви касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,