Определение № 2259 от 14.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2599/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу решение № 399/19.06.2024г. по т.д. № 272/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 64 от 11.01.2024г. по т.д. № 1449/2021г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „Кемира“ ООД /н./ исковете с правно основание чл.694, ал.2 ТЗ за признаване за установено, че КТБ АД /н./ е кредитор на вземане в размер на 21 232 224,69 лева, произтичащо от договор за цесия от 25.08.2017г., сключен между „КТБ“ АД /н./ и „Дипи“ ЕООД, което вземане е обезпечено със залог на 7 961 426 бр. обикновени поименни акции от капитала на „Дунарит“ АД, съгласно договор от 07.01.2015 г. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и е необосновано. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на задължението да обсъди всички релевантни твърдения и аргументи на страните. В тази връзка излага съображения, че соченото от касатора основание за спиране на давността при условията на чл.17, ал.3 ЗБН, не е обсъдено от съда. Обосновава приложението на цитираната норма с това, че тя е със специфичен адресат - търговска банка, в открито производство по несъстоятелност, каквато е и „КТБ“ АД (н). На следващо място се поддържа, че нормата на чл.685а ТЗ следва да намери приложение, тъй като в случая давността е спряла да тече с постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Ответникът по жалбата и по делото, „Кемира“ ООД (н), в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира заплащане на направените разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на „КТБ“ АД /н./, с която се иска да се признае за установено в отношенията му с „Кемира“ ООД /н./ по реда на чл.694 ТЗ, че е кредитор на вземане в размер на 21 232 224,69 лева, произтичащо от договор за цесия от 25.08.2017г., сключен между КТБ АД /н./ и „Дипи“ ЕООД, което вземане следва да бъде прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност с ред по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като е обезпечено със залог на 7 961 426 бр. обикновени поименни акции от капитала на „Дунарит“ АД, съгласно договор от 07.01.2015г. С допълнителната искова молба, ищецът уточнява, че придобитото по договора за цесия от 25.08.2017г. вземане представлява продажната цена по договор за цесия от 06.01.2015г., която „Кемира“ ООД /тогава ЕООД/ е следвало да заплати на „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД в срок до 20.12.2015г. за придобиване на вземането му от „БГ Корпорейшън“ ЕООД в размер на 21 232 224,69 лева. „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД е прехвърлила вземането си на „Дипи“ ЕООД с договор за цесия от 05.07.2017 г., а то на свой ред го е прехвърлило на банката на 25.08.2017г. Твърди се, че цесията е сключена в изпълнение на правомощията на синдиците по чл.31 ЗБН. Сочи се, че вземането е предявено в производството по несъстоятелност преди изтичането на 5-годишния давностен срок, тъй като давността е спряла да тече на основание чл.685а, ал.1 ТЗ. От фактическа страна е установено, че с решение № 260490/ 04.12.2020г. по т.д. № 1500/2020 на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Кемира“ ООД. На 27.04.2021г. в търговския регистър е обявен списък на неприетите предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ вземания на кредиторите на „Кемира“ ООД /н/ по т.д. № 1500/2020г. на СГС, в който е включено предявеното от банката в срока по чл.688 вземане. Въз основа на вписванията в търговския регистър и наличните по делото документи съдът е констатирал, че искът по чл.694 ТЗ е предявен в законоустановения срок и при наличие на предпоставките на тази разпоредба - открито производство по несъстоятелност по отношение на ищеца, предявено вземане в срока по чл.685 ТЗ, отказ същото да бъде включено в списъка на приетите вземания, направено възражение от кредитора и произнасяне от съда по несъстоятелността, с което това възражение е отхвърлено. От фактическа страна е установено още, че с договор за цесия от 25.08.2017г., сключен между „Дипи“ ООД и КТБ АД /н./, „Дипи“ ООД прехвърля на банката свое вземане към „Кемира“ ООД, представляващо продажната цена по договор за цесия от 06.01.2015г ., сключен между „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД и „Кемира“ ООД, по силата на който цедентът прехвърля възмездно в полза на цесионера вземането си от „БГ Корпорейшън“ ЕООД в размер на 21 232 224,69 лева, което вземане е възникнало по силата на: 1/Договор за заем от 23.12.2011г., сключен между "Интегрирани пътни системи" АД (заемодател) и "БГ Корпорейшън" ЕООД (заемател); 2/Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 15.09.2014г., с който заемодателят "Интегрирани пътни системи" АД прехвърля вземането си от "БГ Корпорейшън" ЕООД на „Финансово консултиране“ АД; 3/Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 24.09.2014г., с който приобретателят на вземането „Финансово консултиране“ АД прехвърля вземането си от „БГ Корпорейшън“ ЕООД на „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД. Съгласно чл.3 от договора „Цена на прехвърлянето и начин на плащане“ цедентът прехвърля на цесионера вземането си срещу цена в размер до 21 000 000 лева, като вместо заплащане на цената от страна на цесионера в полза на цедента, цесионерът („Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност) ще прехвърли в полза на цедента („Дипи“ ЕООД) активи и вземания на банката, които са предлагани за публична продажба в програмата за осребряване, но не са реализирани (продадени) на проведените търгове, по определената от външен експерт оценител по реда на чл.80, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност първоначална цена на същите активи и вземания, до размера на посочената по-горе цена.“ Още първоинстанционният съд е намерил цесията от 25.08.2017г. за валидна и съответно вземането за съществуващо. След анализ на събраните доказателства, Софийски градски съд е намерил искът за неоснователен поради изтекла давност, до който извод е достигнал и апелативният състав. Решаващият състав е посочил, че ищецът се позовава на нормата на чл.685а ТЗ, като поддържа, че давността относно вземането е прекъсната с откриване на производството по несъстоятелност. Намерил е, че това твърдение не кореспондира със законовия текст, в който се предвижда прекъсване на давността от момента, в който едно вземане бъде предявено в производството несъстоятелност. Констатирано е, че в случая давността е изтекла преди този момент. От събраните по делото доказателства е установено, че ищцовата банка е придобила вземането въз основа на действителен договор за цесия от 25.08.2017г. Задължението на „Кемира“ ООД първоначално е възникнало към „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД и представлява цена за придобиване на вземането на „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД от „БГ Корпорейшън“ ЕООД в размер на 21 232 224,69 лева. Падежът на задължението е бил 20.12.2015г. Счетено е, че именно от този момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност, която е следвало да изтече на 20.12.2020г. С оглед приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците / обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г. в сила от 13.03.2020 г. д., изм. и доп. обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г., изм. и доп., бр.. 34 от 09.04.2020г. в сила от 9.04.2020г., доп., бр. 38 от 24.04.2020г., в сила от 24.04.2020г., изм. и. доп., бр. 4. от 13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г.) за периода от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение давността е спряла да тече. На основание чл.4, ал.1, т.1 от ЗМДВИП, с един месец от отмяната на извънредното положение е удължен срокът, а по силата на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020г., и за преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". /ДВ бр. 44 от 13.05.2020г. /. Заключено е, че по силата на тези норми срокът е спрял да тече през периода 13. 03. - 21.05.2020г., като давностният срок за вземането е бил удължен със 69 дни и е изтекъл на 16.02.2021г. Предвид, че молбата за предявяване на вземането е подадена на 08.03.2021г., е прието, че същото е погасено по давност. Апелативният състав е отчел, че не са ангажирани доказателства давността да е спирана или прекъсвана на други основания, извън тези, предвидени в производството по несъстоятелност. Посочил е, че давностният срок не е прекъснат на основание чл.628а, ал.1 ТЗ, тъй като тази норма се отнася само за вземането на кредитора, който е подал молбата за откриване на производството по несъстоятелност, на което той основава молбата си, както и за вземанията на присъединените кредитори, но от момента на подаване на молбата за присъединяване, ищецът по делото не попада сред тези лица. Също така е посочено, че цитираното от ищеца Постановление № 3 от 18.09.1980г. е обявено за изгубило силата, поради което не следва да бъде съобразявано при формиране на волята на съда. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 222/06.04.2017г. по т.д. № 425/2015г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 134/30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС и решение № 212/1.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС.; 2/ Какъв давностен срок е приложим спрямо вземания на търговска банка в открито производство по несъстоятелност - общата петгодишна давност, или по-дълъг давностен срок, с оглед уреденото в чл.17, ал.3 Закона за банковата несъстоятелност спиране на давността?; Твърди се несъответствие на въззивното решение с решение № 50038/11.05.2023г. по т.д. № 516/2021г. на 1-во т.о. на ВКС; 3/ От кой момент се спира, респ. от кой момент се прекъсва, давността за вземания, предявени в производството по обща търговска несъстоятелност?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /относно въпроси № 1 и 2/, съответно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 / по въпроси № 2 и 3/, както и на предпоставката по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК. Обосновава очевидната неправилност с твърдението за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви по повод оплакването за наличие на хипотезата на чл.17, ал.3 ЗБН, с която е уреден 6-месечен срок, по време на чието течение „всички давностни и преклузивни срокове относно правата на банката спират да текат“. Първи въпрос относно правомощията на въззивната инстанция е зададен във връзка с твърдението на касатора за необсъждане от въззивния съд на втория формулиран от жалбоподателя въпрос относно приложението на чл.17, ал.3 ЗБН. Безспорно решаващият състав не е формирал мотиви във връзка с соченото от касатора основание за спиране на давността при условията на чл.17, ал.3 ЗБН, поради което по отношение на втори въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Същевременно, пропускът на въззивната инстанция да обсъди доводите за приложение на чл.17, ал.3 ЗБН във връзка с течението на давностния срок относно процесното вземане, не е съществен, тъй като „КТБ“ АД е обявена в несъстоятелност с решение от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/14г. на СГС и следователно 6-месечния срок по чл.17, ал.3 ЗБН тече считано от този момент, за който срок спира течението на всички давностни и преклузивни срокове относно правата на банката, като посоченото правило е неприложимо за процесното вземане, тъй като по време на течението на срока по чл.17, ал.3 ЗБН банката не е била титуляр на вземането – тя го е придобила след изтичането на срока по чл.17, ал.3 ЗБН, а именно на 25.08.2017г. със сключването на договора за цесия. Необсъждането на неотносима разпоредба към конкретния спор (при който банката не е титуляр на вземането по време на течението на 6-месечния срок по чл.17, ал.3 ЗБН) не може да обуслови допускането на решението до касационен контрол, тъй като обсъждането й не може да предпостави промяна на изхода на делото, поради което по отношение на първи въпрос не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният трети въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е общо зададен. Същият не засяга принципен проблем във връзка с тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, приложима към спора, към която следва да се подведат установените факти. Освен това, р азпоредбите относно течението на давностните срокове по време на открито производство по търговска несъстоятелност и в частност тази на чл.658а ТЗ, са ясни и безпротиворечиво прилагани от съдилищата, поради което по отношение на трети въпрос не е налице и сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. С оглед горното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Въпреки изхода на делото, на ответника по касацията не следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства такива да са направени. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд