Определение № 64 от 09.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2352/2020 г.

ВКСI търговско отделение09.02.2021 г.докладчик Десислава Добрева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11 934/30.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2095/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е частна жалба на “Първа инвестиционна банка” АД срещу определение на Софийски апелативен съд № 11 934/30.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2095/2020 г., с което е потвърдено определение № 899/13.02.2020 г. по т. д. № 1979/2019 г. на СГС за спиране на производството до приключване на гр. д. № 817/2019 г.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд не е определил правилно предмета на исковото производство. Счита, че заявените от него осъдителни претенции са с източник договор за лизинг, а не договор за продажба, поради което не може да се счита, че по т. д. № 1979/2019 г. и гр. д. № 817/2019 г. на СГС са предявени частични искове. Моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд.

Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следните въпроси, а именно:

  1. „Наличието на клауза за придобиване на собствеността от лизингополучателя променя ли характера на договора за лизинг в договор за продажба и моментът на прехвърляне на собствеността – в началото или в края на срока на договора за лизинг – води ли до промяна на характера на договора за лизинг?“
  1. „При предявени искове за отделни вноски по договор за лизинг в рамките на отделни съдебни производства налице ли е преюдициалност на първото заведено дело спрямо последващи заведени дела, както и дали са налице предпоставките за спиране на някое от съдебните производства по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и кое от съдебните производства следва да бъде спряно?“

По първия въпрос се твърди отклонение от практика на ВКС, а по втория - необходимост от точно прилагане на закона и развитието на правото при аргументиране на тезата, че по други дела във връзка със същия договор различни състави на въззивния съд са приели, че връзка на преюдициалност не е налице.

Ответникът “Холдинг Български държавни железници” ЕАД оспорва жалбата.

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че, когато в отделни производства са предявени искове за заплащане на отделни части от едно общо вземане производството, което е с предмет първо заявената част от общото вземане, е преюдициално за останалите, които подлежат на спиране съгласно указанията, дадени с т. 3 от ТР № 3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивирал е определението с обстоятелството, че процесният договор, по който ищецът търси изпълнение, се явява такъв за продажба, а не за лизинг.

Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като и двата въпроса не се явяват обуславящи за правните изводи на въззивния съд.

По първия въпрос следва да се отбележи, че въззивният съд не е мотивирал, че наличието на клауза за прехвърляне на собствеността придава на договора правната природа на такъв за продажба, вместо за лизинг. Съдът не е отрекъл възможността уговорка за прехвърляне на собствеността да бъде елемент от съдържанието и на договор за лизинг.

Вторият въпрос също не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Същият предпоставя наличието на договор за лизинг и поради това би бил релевантен съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК само при извод на решаващия съд, че е налице връзка на преюдициалност между исковете за отделни вноски от лизинговата цена по договор за лизинг. В разглеждания случай обаче решаващият извод на въззивния съд е основан върху съображението, че процесният договор е такъв за продажба, а не за лизинг. С оглед на това релевантен в случая е правният въпрос за разграничението между договор за лизинг и договор за продажба, какъвто обаче не е поставен. Отделно от това, не е обоснован и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на разнопосочна практика на въззивните съдилища не е основание за достъп до касация съгласно разрешението, дадено с т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не е противоречива, непълна или неясна.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Цитирани разпоредби

5