Определение № 1949 от 19.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4878/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. В. срещу Решение № 1064 от 14.07.2023 г. по в. гр. д. № 3147/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 246/25.07.2022 г. по гр. д. № 841/2021 г. по описа на РС – Асеновград, като упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца А. Д. В., [дата на раждане], и А. Д. В., [дата на раждане], е предоставено на тяхната майка М. В. Донска, при която е определено и местоживеенето им. С въззивното решение е определен режим на лични отношения между бащата Д. Х. В. и ненавършилите пълнолетие деца А. Д. В. и А. Д. В., както следва: бащата да се среща с децата и да ги взема при себе си всяка първа и трета седмица за времето от 18,00 ч. в петък до 16,00 ч. в неделя, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 16,00 ч. до 19,00 ч. в четвъртък; както и в продължение на половината от всяка коледна и великденска (пролетна) ваканция, както и в продължение на четири седмици през лятото, които да не съвпадат с определеното от майката време за почивка с децата. С този съдебен акт касаторът Д. Х. В. е осъден да да заплаща на малолетните си деца, чрез тяхната майка и законен представител М. В. Д., месена издръжка в размер на от по 300 лв. (триста лева) за всяко дете, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че майката притежава родителски капацитет, годен да осигури сигурна семейна среда за децата.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК, позовавайки се на очевидна неправилност на решението.

Ответникът по касационната жалба М. В. Д. е подала отговор на жалбата, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните, родители на децата А. Д. В., [дата на раждане], и А. Д. В., [дата на раждане], са разделени от м. август 2020 г., когато бащата напуснал съвместно обитаваното жилище. Безспорно в процеса е, че и двамата родители имали деца от предходни бракове – майката имала двама по-големи (вече пълнолетни) сина, за единия от тях се грижел неговия баща, а за другия – тя, а бащата имал по-голям син, за който се грижела неговата майка. Връзката между страните започнала в [населено място]. Преди раждането на детето им А. страните се разделили, а след това майката предявила иск за установяване на бащинство. В хода на делото касаторът припознал детето. Междувременно страните, които работели в една и съща болница (Д. била медицинска сестра, а В. – лекар), се установили в [населено място], където се родило и второто им дете. В последните години на съвместното им съжителство отношенията между страните били напрегнати - често се карали, включително пред децата, отправяйки обиди един към друг, случвало се В. да удря Д.. Нееднократно след кавги те се разделяли за по няколко дни. През м. ноември 2020 г. майката заболяла от „Kовид-19“ и постъпила в болница за лечение. Бащата поел грижите за децата, като това продължило и след изписването й от болницата. Децата живеели при баща си около година (до есента на 2021 г.), като за отглеждането им му помагали наета за това жена и неговата сестра.

В изпълнение на постановените с определение от 28.10.2021 г. по гр. д. № 841/2021 г. по описа на РС – Асеновград привременни мерки грижата за децата поела майката, при която те били и понастоящем. В грижите за отглеждането им тя била подпомагана от по-големия си син, както и от настоящия си партньор, с когото съжителствала от есента на 2021 година. Между него и децата били установени близки отношения, а той активно участвал в отглеждането на децата.

Въззиввният съд е установил, че отношенията между родителите продължават да са конфликтни и понастоящем. Констатирал е, че помежду им липсва нормална комуникация, включително по повод вземането и връщането на децата за осъществяване на лични отношения. Независимо от това, между бащата и децата се осъществявали редовни срещи.

Позовавайки се на заключението към съдебната психолого-психиатрична експертиза, изслушана в производството пред районния съд, и устните разяснения на вещите лица при разпита им в проведеното на 18.02.2022 г. открито съдебно заседание, въззивният съд приел, че и двамата родители покриват критериите за висок родителски капацитет, като онова, което понижава родителския им капацитет, е неспособността за ефективна комуникация помежду им. Решаващият съд не е кредитирал онази част от заключението, в която вещите лица са посочили липсата на комуникация с партньора като фактор, понижаващ родителския капацитет единствено и само на майката. Посочил е, че в тази част заключението на вещите лица е немотивирано, тъй като конкретни основания за този извод експертите не обосновават. Констатацията на вещите лица, че бащата, който осигурил подкрепяща и безопасна среда за децата, демонстрирал познаване на потребностите им, въззивният съд отчел на факта, че този извод на експертите е от периода на изготвяне на заключението през есента на 2021 г., когато бащата е осъществявал и непосредствените грижи за отглеждане на децата. След като в изпълнение на постановените привременни мерки грижата за децата е поела майката, въззивният съд приел, че познаване на потребностите на децата и изградена подкрепяща и безопасна среда може да се приеме понастоящем и по отношение на майката. Решаващият съд се е позовал на социалния доклад, изготвен в хода на въззивното производство, от който се установявало, че децата и родителите ползват социална услуга в Центъра за обществена подкрепа - Асеновград, в рамките на която и двамата родители демонстрирали готовност за подкрепа и съдействие и чувствителност към нуждите на децата. Отново въз основа на социалния доклад и заключението към комплексната експертиза в първоинстанционното производство въззивният съд е приел за безспорно установено, че децата са привързани и към двамата си родители, с които имат близка емоционална връзка. Посочил е, че за това допринасят редовните срещи между бащата и децата с пренощуване в дома му, включително и извън установения привременен режим, за което майката изразявала съгласие и съдействие, въпреки че срещала трудности и липса на съдействие от страна на бащата за връщане на децата в дома й.

Въз основа на тези факти въззивният съд приел, че в интерес на децата е упражняването на родителските права спрямо тях да се предостави на майката, при която те живеят от есента на 2021 година. Посочил е, че оставането им в средата, в която се отглеждат, би осигурило условия за емоционална стабилност и необходимото им чувство за сигурност. Въззивният съд е отчел, че децата се отглеждат в семейна среда заедно с по-големия си брат, с когото са живели от раждането си, като връзката им с бащата е запазена. Обобщил е, че майката, при която децата живеят понастоящем, адекватно посреща потребностите на децата и не възпрепятства осъществяване на контактите им с бащата.

Въззивният съд е посочил, че острите конфликти между родителите, постоянното им противопоставяне и липсата на диалог помежду им създават риск за емоционалната стабилност на децата. С необходимостта и двамата родители да положат усилия за създаване на усещане за сигурност и подкрепа, без това да бъде за сметка на разрушаване образа на другия родител, въззивният съд е обосновал решението си да определи максимално разширен режим за осъществяване на лични отношения между бащата и децата: бащата да се среща с децата и да ги взема при себе си всяка първа и трета седмица за времето от 18,00 ч. в петък до 16,00 ч. в неделя, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 16,00 ч. до 19,00 ч. в четвъртък; както и в продължение на половината от всяка коледна и великденска (пролетна) ваканция, както и в продължение на четири седмици през лятото, които да не съвпадат с определеното от майката време за почивка с децата.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следния значим за изхода на делото въпрос: "Следва ли въззивният съд да постанови своето решение на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права след преценка на всички факти и обстоятелства и въз основа всички доказателства, събрани по делото, и след тяхната съвкупна преценка?";

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 1/1974 г., както и в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 39/09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 218 от 03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г. на III ГО, Решение № 50079 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 2778/2022 г. на III ГО на ВКС.

Касационният жалбоподател твърди в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат уточнени и обобщени в следния смисъл:

1. "Кои критерии е длъжен да съобрази въззивният съд при преценката си относно предоставяне упражняването на родителските права и длъжен ли е при извършването й, ръководейки се от интересите на детето, да изследва и вземе предвид всички конкретни факти и обстоятелства?“;

2. „Допустимо ли съдът да прави изводи за факти, за установяването на които са необходими специални знания, без да назначи и изслуша съответната съдебна експертиза?“;

3. „Допустимо ли е съдът да прави заключение за наличие на близки отношения между децата и новия партньор на майката само въз основа на неговите свидетелски показания?“;

4. „Компрометира ли родителския капацитет склонността на родителя да прекъсва връзката родител-дете за продължителен период от време, началото на който съвпада с началото на нова за него интимна връзка?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че произнасянето на ВКС по повдигнатите въпроси би допринесло за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и развитието на правото.

Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид оплакванията в касационната жалба и поддържаните касационни основания по чл. 280 ГПК, намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщените от съда въпроси за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства; как съдът следва да установи интереса на децата и как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител.

Касационният съд намира, че по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, както и служебно известната на съда многобройна и непротиворечива в тълкуването си практика на ВС и ВКС.

Мотивиран от горното, съдът