Определение № 1144 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 561/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. Димитрова против въззивно решение от 28.09.2010 г. по гр. дело № 841/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.12.2007 г. по гр. дело № 10116/2006 г. на Софийски районен съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на В. И. М. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 7000 лв. невърнат заем по договор от 26.04.2001 г. със законна лихва върху сумата считано от 04.05.2003 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 300 лв. обезщетение за забава за периода 04.05.2003 г. - 04.05.2006 г. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени процесуалноправните въпроси - при положение, че ответницата е направила своевременно възражение по чл. 30 ЗЗД за унищожаване на договора за заем и е доказала в две съдебни инстанции с непротиворечиви свидетелски показания упражнен върху нея натиск, психически тормоз и възбуждане на основателен страх, това не е ли достатъчно да се приеме, че е установен състава на чл. 30 ЗЗД и трябва ли съдът да обоснове, защо не кредитира показанията на определен свидетел в случая на св. С. - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът В. И. М. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението процесуалноправни въпроси касаят задължението на съда да обсъди всички обстоятелства, искания, доводи и възражения на страните по делото. Въпросите са от значение за делото, но не дават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Според утвърдената съдебна практика на ВКС в мотивите на решението съдът следва да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи, кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнорелевантните факти са установени със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите за узнали тези факти, както и способността, желанието и волята на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизвеждат в показанията си. Съдът обсъжда и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на делото. Мотивите на обжалваното решение са съобразени с посочените изисквания. Съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства във връзка със събраните по делото свидетелски показания. Изложил е подробни съображения защо не кредитира показанията на основния свидетел на жалбоподателката, като е отчел наличието на предходни конфликтни отношения със сходен характер между свидетелката и другата страна и проведено срещу нея принудително изпълнение, което е дало основание на съда да прецени показанията като недостоверни и необективни. Изложени са съображения и по отношения показанията на другата свидетелка на жалбоподателката, която е узнала фактите от значение за доказване на възражението за унищожаемост на договора за заем, поради заплашване, от самата жалбоподателка -ответник по иска и от другата свидетелка, т. е. тя не разполага с преки впечатление за правнорелевантните факти. Писмените договори за заем са обсъдени във връзка с гласните доказателства и довода на страната за новиране на предходен договор за заем и са направени съответните правни изводи. Съдът е изпълнил задължението си да извърши задълбочена преценка на всички релевантни за спора факти, посочил е защо приема, че определи факти са се осъществили, а други са останали недоказани, подвел е тези констатации под съответната правна норма и е стигнал до извода за основателност на иска и недоказаност на възражението за унищожаване на договора за заем. Тъй като поставеният правен въпрос има отношение към формиране вътрешното убеждение на съда при преценката на доказателствата, от изложеното е видно, че с обжалваното решение то формирано при липса на процесуални нарушения, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представената от жалбоподателката съдебна практика, касае приложението на процесуалните норми по чл. 136 ГПК (отм.) и чл. 127 ГПК (отм.) при решаването на конкретен казус по гр. дело № 6291/2007 г. на ВКС и не обуславя допускане на касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.