Определение № 119 от 14.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2857/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение14.01.2025 г.докладчик Десислава Попколева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229/09.05.2024 г., постановено по в.гр.д. № 160/2024 г. по описа на Окръжен съд Враца. ОСЪЖДА Г. А. И., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], вх.А, ап.9, да заплати на Областна дирекция на МВР –В., г.В., ул. „Поп К. Б. № 10, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК, сумата от 200,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. И., чрез адв. Г. против решение № 229/09.05.2024 г. по в.гр.д. № 160/2024 г. на Окръжен съд Враца в частта, с която като е потвърдено решение № 129/06.04.2023 г. по гр.д. № 931/2022 г. по описа на Районен съд Козлодуй, е отхвърлен предявения от касатора срещу Областна дирекция на МВР –В. иск с правно основание чл. 179, ал.4 ЗМВР за заплащане на сумата от 5027,45 лв. – допълнително възнаграждение за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника - АЕЦ „Козлодуй“ЕАД. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора неправилно въззивният съд е приел, че възложителят и изпълнителят могат да договарят по-нисък размер на процесното допълнително възнаграждение, без да уведомят служителите на ОД на МВР – В. и министъра на вътрешните работи, както и че възнаграждението няма постоянен характер, въпреки че се изплаща ежемесечно, а има характер на поощрение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следните въпроси: 1/ Длъжен ли е органът по назначаването на държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР да уведоми и запознае служителите си с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение и ако има такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер за конкретния период; 2/ Може ли в договор по чл.92, ал.1 ЗМВР и приложенията/анексите към него, възложителят и изпълнителят да се договорят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, и ако нямат това право, това договаряне и въвеждане влече ли след себе си задължение за изплащане на тези възнаграждения в пълен размер; 3/ Имат ли право държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните месечни възнаграждения и ако имат това право, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на тези възнаграждения в пълен размер; 4/ Имат ли право държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР да участват чрез възражения или обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения, когато това определяне произтича от преценката на административен или друг орган, а не от нормативен акт; 5/ Длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решенията си, с които определя допълнителни възнаграждения по чл.6, б.“г“ от Р. 282/94 г. или е достатъчно да се позове на решение, взето въз основа на немотивирано предложение за определяне на тези възнаграждения и ако е налице такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на тези възнаграждения в пълен размер и 6/ Имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 3 „Ценово предложение“ към действащите за процесния период договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ „Козлодуй“ между АЕЦ „Козлодуй“ и ОДМВР В., съответно договор №[ЕИК] от 12.06.2017 г. и договор №[ЕИК] от 20.05.2021 г. Допълнителният критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси е обоснован със съображения, че въпросите са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като с отговорите по тях ще установят какви са приложимите критерии за изплащането на процесното допълнително възнаграждение и както и дали същото е с постоянен характер или не. Насрещната страна – ОД на МВР В., чрез гл. юрисконсулт М., е депозирала отговор на касационната жалба, в който излага становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на изложените в жалбата доводи за неправилност на решението. За да отхвърли иска за заплащане на допълнителни възнаграждение по чл.179, ал.4 ЗМВР, въззивният съд е взел предвид следните факти и обстоятелства: страните по спора са обвързани от валидно служебно правоотношение през процесния период, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ АЕЦ Козлодуй към ОД на МВР В., съответно е имал статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 ЗМВР; за процесния период ищецът е получил допълнително възнаграждение по силата на решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет и договори за охрана на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, сключени в изпълнение на същото министерско решение, в размер на 60% от М.; на основание чл.92, ал.1 ЗМВР, между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и ОД на МВР В. са сключени договори от 12.06.2017 г. и от 20.05.2021 г. за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ Козлодуй, ведно с приложения, общи условия и типова калкулация на услугата по чл.92, ал.3 ЗМВР, в които е посочен вида и периодичността на плащането на допълнителното възнаграждение, както и реда за определяне на размера му – чрез работна група и съобразно вътрешни правила по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет, утвърдени със заповед № АД-1960/16.07.2019 г., заповед № АД-2630/14.09.2021 г. и заповед № АД-1566/03.06.2022 г. на изп.директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, по отношение на които ОД на МВР В. е изразила съгласие; във вътрешните правила е разписана процедурата по ежемесечното определяне на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет, които се изплащат към работната заплата на служителите на МВР, като е предвидено, че допълнителното възнаграждение се заплаща според личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец с цел стимулиране повишаването на качеството; При така установените факти и при съобразяване на очертаните в договорите и във Вътрешните правила цели, въззивният съд е приел, че претендираното от ищеца допълнително възнаграждение е такова, което има пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР и основанието му за дължимост е по чл.179, ал.4 ЗМВР вр. чл.6, б.“в“ от Р. № 282/ 15.07.1993 г., а именно - поощрение за положен труд по охрана на „АЕЦ Козлодуй“. На следващо място, въззивният съд е приел, че от една страна е налице служебно правоотношение между страните по делото, а от друга страна е налице облигационно правоотношение по договори за охрана между равнопоставени субекти – страни по тези договори, по които възложителят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД заплаща възнаграждение за предоставената му от изпълнителя ОД на МВР В. услуга, като компонент от общата цена по договора за охрана, дължима от възложителя, е и възнаграждението за служителите, осъществяващи тази охрана, което им се заплаща от изпълнителя. Определянето на индивидуалното възнаграждение, което представлява поощрение и няма постоянен, а бонусен характер, поради което и няма точно определен размер, тъй като зависи от трудовото представяне на служителите, е уредено в раздел 6 от Вътрешните правила по Р. № 282/1993 г., утвърдени със заповеди на изп.директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД от 16.07.2019 г. и от 14.09.2021 г. Видно от същите, изпълнителят по договора - ОД на МВР В. ежемесечно, чрез своето подразделение РУ АЕЦ-Козлодуй, е изготвял и предоставял на нарочно определената работна група обобщени доклади и списъци, в които са посочени дължимите на служителите му възнаграждения за изпълнението на договорите чрез осъществяване на охраната, подписани от началника на районното управление, който е присъствал на заседанията на работната група и е подписвал изготвените протоколи. Работната група, съобразявайки направените от началника на РУ АЕЦ-Козлодуй предложения, е приемала обобщени доклади и е предлагала да се изплатят посочените в тях възнаграждения на служителите на управлението за съответните месеци, като съставените протоколи са утвърждавани от страните по договора, чрез техните представляващи. Видно от изготвените списъци на служителите, осъществили охрана на обекта и обобщените доклади относно определяне размера на допълнителното възнаграждение „поощрение“ по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на МС за процесния период, основа за изчисляването им е М. или определен процент от нея според заеманата длъжност и отработените дни за месеца, като липсва нормативна уредба, която да определя минимална или максимална граница на същото, поради което не е налице пречка размерът и критериите за изчисляването му да се уговарят между субектите на правоотношението по чл.92, ал.1 ЗМВР, сключили договорите за охрана. С тези договори размерите са уговорени според заеманата длъжност и са посочени в максимален размер, до който извод се достига при граматическото тълкуване на уговорките „до...% от минималната работна заплата“, като не са предвидени минимални размери на допълнителното възнаграждение, в които същото да бъде изплащано задължително, нито пък се съдържа уговорка, че то следва да изплаща на всеки служител винаги в уговорения максимален размер. С оглед изложеното и при съобразяване на приетото по делото заключение, според което на ищеца за процесния период е изплатена сума в размер на 8 242,35 лв. при спазване на клаузите на договора за охрана и на вътрешните правила, а именно 60% от М. за заеманата от него длъжност и според броя отработени дни, с изключение на м.12.2019 г., м.04.2020 и м.12.2020, през които е награден и са му изплатени суми в уговорения максимален размер, както и м.07.2019 г., през който са му изплатени 80% от максимално уговорения размер, въззивният съд е приел, че исковата претенция за заплащане на разликата до максимално определения размер на процесното поощрение, се явява неоснователна. С оглед така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите въпроси, тъй като същите нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС – материалноправният или процесуалноправният въпроса да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, т.е. да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. Формулираните от касатора въпроси не обуславят решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска, а именно, че претендираното от ищеца допълнително възнаграждение е такова, което има пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР и основанието му за дължимост е по чл.179, ал.4 ЗМВР вр. чл.6, б.“в“ от Р. № 282/ 15.07.1993 г., а именно - поощрение за положен труд за охрана на „АЕЦ Козлодуй“; че размерът на същото не е нормативно определен, доколкото начинът на определянето му и неговият максимален размер са разписани с договори за охрана, сключени по реда на чл.92, ал.1 ЗМВР, по които ищецът не е страна и във Вътрешни правила, утвърдени от възложителя и по отношение на които ответникът – изпълнител по договорите да охрана е изразил съгласие, както и че е спазена процедурата, предвидена в тях при определяне на размера на поощрението и ищецът е получил такова в размера, в който то му се дължи. Въззивният съд не е давал разрешение по въпросите дали органът по назначаването е длъжен или не да уведомява служителите си с критериите, по които се определя и изплаща процесното възнаграждение, респ. имат ли право държавните служители в МВР да се запознаят с тези критерии и да участват чрез възражения и обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения; дали възложителят и изпълнителят по договори за охрана могат да се договарят и да въвеждат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР и длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решението си, с което определя допълнителни възнаграждения по чл.6 от Р. № 282/1993 г. Въпросът дали допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 4 към действащите за процесния период договори за охрана имат постоянен характер, също не е обуславящ за изводите на съда, че за посочения в исковата молба период, на ищеца е изплащано поощрение всеки месец при спазване на клаузите на договора за охрана и на вътрешните правила по Решение на МС № 282/1993 г., а не допълнително възнаграждение. Липсата на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото от касатора допълнително основание. При този изход на спора на насрещната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, които са в размер на 200,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,