Определение № 340 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1126/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Г. чрез пълномощника й адвокат В. Д. против решение от 18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2577 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-Б състав, с което е обезсилено решение от 16.11.2017 г. по гр.д. № 7881/2016 г. на Софийски районен съд, 25-ти състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С. С. И. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва допустимостта на касационната жалба, евентуално поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима. Съобщението за въззивното решение е връчено на Р. Г. на 29.10.2018 г., а касационната жалба е постъпила в регистратурата на Софийски градски съд на 28.11.2018 г., т.е. в срока по чл.283 ГПК. Неоснователен е и довода на С. И., че жалбата е недопустима, тъй като въззивното решение не е по съществото на спора и не прекратява производството по исковете, а с него въззивният съд се е произнесъл по правната квалификация на предявените искове и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Не подлежат на касационно обжалване само посочените в чл.280, ал.2 ГПК решения, а в случая въззивното решение не попада сред посочените изключения. Касационната жалба е подадена и подписана от пълномощник на касатора, а именно адвокат В. Д., вписана в Адвокатска колегия София на основание решение на АС № 5 от 22.03.2000 г. /която информация и публична и достъпна/, поради което неоснователен е и довода на С. И., че касационната жалба е нередовна от формална страна. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Производството по делото е образувано по искова молба на С. С. И. против Р. Т. Г. за заплащане на сумата 6581.35 евро, съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. на апартамент в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] за който страните са носители на вещното право на ползване, за периода 1.10.2009 г. – 17.03.2014 г. Искът е отхвърлен от районния съд с решение от 16.11.2017 г. С молба от 29.11.2017 г. С. И. и Р. Г. са заявили, че са се спогодили и са поискали да се прекрати производството по делото. С разпореждане от 4.12.2017 г. районният съд е приел, че искането следва да бъде разгледано от въззивния съд при евентуално обжалване на решението. Въззивното производство е образувано по жалба на С. И. от 5.12.2018 г. Софийски градски съд е приел, че не са налице предпоставките за прекратяване на делото, тъй като С. И. не поддържа изявлението си за прекратяване на делото, а изрично заявява, че поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Разглеждайки жалбата въззивният съд е счел, че районният съд е дал неправилна правна квалификация на спора /чл.31, ал.2 ЗС/, което е довело до постановяване на недопустимо решение и го е обезсилил и върнал делото за ново разглеждане при квалификация чл.59 ЗЗД. Касаторът Р. Г. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: кой е надлежния съд да се произнесе по искане по чл.249 ГПК и какви са равомощията на въззивната инстанция при неприключило производство по чл.249 ГПК. В практиката на ВКС, на която се позовава касаторката /определение № 280 от 17.06.2016 г. по ч.гр.д. № 907/2016 г., IV г.о./, е дадено тълкуване, че в хипотезата на чл.249 ГПК се касае за извънсъдебна спогодба, същата не подлежи на одобрение от съда, поради което и ефекта от обезсилването на решението е като при отказ от иск. Компетентен да се произнесе по чл.249 ГПК е съдът, пред който се поставя разрешаваният въпрос. По чл.249 ГПК съдът обезсилва постановено от него решение, в изключение от правилото по чл.246 ГПК за неотегляемост на решението от съда, който го е постановил, след като го е обявил. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка дали въззивното решение съответства на посочената практика на ВКС. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение