Определение № 342 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5045/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Мес- ко“ ЕООД срещу решение № 264811/21г., постановено по в.гр.д. 12499/19г. на СГС, с което са отхвърлени исковете, предявени срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, по чл.61, ал.2 ЗЗД, чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност. Въззивният съд се е произнесъл по следния правен спор: С искова молба, подадена от „Мес- Ко“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са предявени искове по чл. 61, ал.1 ЗЗД, евентуален по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуален по чл. 59 ЗЗД, всеки за сумата от 21857,20лв.. Ищецът е изложил следните обстоятелства (правопораждащи факти): Страните са сключили договор за присъединяване към електрическата мрежа от 18.03.2014г. със задължението ищецът да изгради трафопост и електропроводни линии средно напрежение, след което да прехвърли възмездно собствеността върху положените кабелни елктропроводни линии, като цената им ще се прихване с цената за присъединяване; на 10.09.2015г. страните са сключили договор за покупко- продажба на съоръженията за присъединяване- измервателна апаратура, кабелни линии и главно електромерно табло, а цената е прихваната с цената за присъединяване; според ищеца- ответникът не е платил 2 броя Модул SDC тип Unisec, на стойност 6000лв. без ДДС, които са част от положените кабелни електропроводни линии; освен това не била платена стойността на всички СМР, а именно съпътстващите СМР, които са необходими за цялостното завършване на кабелните линии и без които последните не биха могли да съществуват- както следва: доставка на бетон за бетонов кожух и направа, разбиване и възстановяване на бетонова настилка, лабораторни изпитания КТП, свързване на краищата на проводник до 185кв.мм.- 12 броя, направа на изкоп за зариване и трамбоване- 2 пъти, направа превръзка на кабел- 15бр., покриване на кабел с пясък или пресята пръст и лента- 342м, доставка и монтаж на кабелен репер 20 кV и определяне реда на фазите му, изключване и обезопасяване на КЛ 20 кV за извършване на СМР, пусково накладъчни изпитания- 2бр., подготовка за прикачване на кабелна линия – 2бр., разбиване и възстановяване на асфалтова настилка- 38кв.м., разкъртване и възстановяване на базалтови плочки 100% нови, рязане на асфалтова и бетонова настилка, доставка на бетон за бетонов кожух, разбиване на бетонова настилка, доставка на бетон за възстановяване на бетонова настилка, разбиване на асфалта, извозване на разбит асфалт, бетон и камъни, общо на стойност 15857,20лв. без ДДС. В срока за отговор ответникът е направил следните възражения: трансформаторния пост с кабелно захранване от 20кV остава в собственост на ищеца, а ответникът купува само кабелните линии средно напрежение; посочените 2 броя Модул SDC тип Unisec не са част от кабелните линии средно напрежение, те са разположени след границата за собственост; освен това по силата на договора за покупко- продажба са платили не само кабела, но и строителните и ел.монтажни работи за изграждане на кабелната линия, тръбната мрежа и 2бр. кабелни шахти; цената на разходите за присъдиняване и таксата за присъединяване винаги са равни; правят възражение за прихващане евентуално ако бъдат осъдени за плащане на допълнителни СМР, с вземане за допълнителна такса за присъединяване. За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за СМР, поради което не може да се ангажира извъндоговорна отговорност на ответника; според заключението на в.л. Балкански извършените СМР, претендирани с исковата молба, са били необходими за окончателното завършване на процесния обект; двата модула, чиято стойност се претендира, според вещото лице са след границата на собственост, поради което остават собственост на ищеца, съответно не се изкупуват от ответника; фактът, че трафопостът е включен в магистрална схема с други трафопостове и се използва за ел.снабдяване и на други клиенти, не задължава ответника да купи тези два модула, а иск за ползването му, без основание, не е предявен; съгласно изложеното въззивният съд е отхвърлил всички искове. В касационната жалба са въведени следните основания за обжалване: извършените допълнителни СМР и два броя модули не са включени в счетоводната справка и по отношения на тях не е сключен договор за покупко- продажба, т.е. за тях липсва възлагане; тъй като има магистрална електроразпределителна мрежа, то 2бр. модули са част от нея и следва да се платят; кабелните линии не могат да функционират без претендираните СМР, но за тях не е сключен договор, а докладът за необходимите СМР не пълен. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, евентуално по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: Какви са предпоставките на иска по чл. 61, ал.2 ЗЗД? Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, доводи, твърдения и възражения, и да изследва всички правнорелевантни факти, и да изложи точни, ясни и безпротиворечиви мотиви? В срока за отговорът ответникът е изложил писмени възражения срещу касационната жалба и изложението. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото липсва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. По първия формулиран въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Всички СМР, необходими за въвеждане в експлоатация на обекта, са задължение за точното изпълнение на договора, доколкото е уговорен такъв краен етап на завършеност на строителството. Поради това за извършените СМР, необходими за завършването и функционирането на обекта се дължи цената по договора, а не задължение за плащане на основание гесция или неоснователно обогатяване (решение №117/20г. по т.д.1034/19г. на ІІ ТО). В случая безспорно е установено от въззивния съд, че претендираните с исковата молба съпътстващи СМР са необходими за цялостното завършване на кабелните линии и без които последните не биха могли да съществуват (самият ищец ги квалифицира като такива още с исковата молба). При това положение въззивният съд като е приел, че извършените СМР са по сключения договор, а не са водене на чужда работа без пълномощие, е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС. По отношение на двата броя съоръжения за присъединяване- „КРУ“, монтирани в модули SDC, въззивният съд е приел, че те са собственост на ищеца, тъй като те са част от трафопоста и не са част от изкупените кабелни линии, съответно те не служат за пренос на ел.енергия към други потребители. В съответствие с практиката на ВКС е приел, че липсва водене на чужда работа без пълномощие, евентуално- неоснователно обогатяване, доколкото тези 2бр. „КРУ“ се монтират за сметка на ищеца и стават негова собственост. Задължено да плати обезщетение по чл. 61 ЗЗД е онова лице, чиято работа е изпълнена (решение №356/11г. на ІV ГО). И по втория формулиран въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. По отношение на посочените касационни основания за обжалване, въззивният съд е обсъдил всички доводи и доказателства, казал е ясно и безпротиворечиво кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства. Относно твърдението в касационната жалба, че извършените допълнителни СМР и два броя модули не са включени в счетоводната справка и по отношения на тях не е сключен договор за покупко- продажба, т.е. за тях липсва възлагане, освен това има магистрална електроразпределителна мрежа и 2бр. модули са част от нея и следва да се платят, и във връзка с това твърдение е поставен втория формулиран въпрос, въззивният съд преди да направи изводите за правото на собственост върху тези уредби и за чия сметка се монтират, е обсъдил заключенията по две съдебно- технически експертизи, които не си противоречат и съответно констатират, че тези 2бр. „КРУ“ не са част от кабелните линии, а са част от трафопоста, който безспорно е собственост на ищеца, и те не се използват за пренос на ел. енергия за други потребители, а са уредби за присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа. Липсва основанието „очевидна неправилност“ доколкото от мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика (законът за причинността), фактическите изводи на въззивния съд. Освен това, установените факти в мотивите към решението са правилно квалифицирани под нормата, чиято хипотеза ги урежда. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по делото, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 200лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК съгласно искането, направено в отговора на касационната жалба. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО