Определение № 300 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 83/2018 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. С., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от назначения му служебен адвокат Д. против определение № 3275/11.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4950/2017г. на Апелативен съд – София, ГК, 7 – ми състав след като постановеното по нея определение № 56/05.02.2018 г. по настоящото дело е отменено по реда на чл.274, ал. 2 ГПК с определение № 229/28.06.2022 г. по ч. гр. д. № 2105/2018 г. на ВКС, IV г. о. и делото е върнато на състава на III г. о. за разглеждане по съществото й.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира следното.

Предмет на жалба е цитираното определение на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. С. и така е потвърдено разпореждане № 30601 от 18.07.2017 г. по гр. д. № 4353/2017 г. на Софийски градски съд, IV – Б състав за връщане на предходна частна жалба (с вх. № 65148/17.05.2017г. по регистъра на СГС), подадена от лицето срещу определение № 10888/20.04.2017 г. по същото гр. дело. С последното пък е върната въззивната жалба на Г. С. против решение № II-60-19062 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 16907/2015 г. на Софийски районен съд, 60 – ти състав в частта, в която е уважен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че подадената от касатора на 17.05.2017 г. частна жалба срещу определение № 10888/20.04.2017 г. по гр. д. № 4353/2017 г. на СГС е просрочена. Констатирал е, че съобщение за така изготвения съдебен акт е връчено на страната лично на 09.05.2017 г., а на назначения й служебен защитник (адв. Д.) на 02.05.2017 г. Затова е счел, че срокът за обжалване е изтекъл на 09.05.2017 г., считано от 02.05.2017 г. когато определението е връчено на адвоката, тъй като връчването на представител съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК обвързва страната и има действие по отношение на нея. Изтъкнато е, че върху редовността на връчването не се отразява факта на неприлагане към съобщението за изготвения съдебен акт на отговора на ответника по въззивната жалба. Направено е съждение, че предмет на защита с частна жалба е било именно определение № 10888, а със съобщението до страната е обезпечена възможността тя да го обжалва, което е релевантно в случая.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя два правни въпроса, които счита за обуславящи изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, а именно:

1. „Признава ли се за особено непредвидено обстоятелство по чл. 64, ал. 2 ГПК неочакваната поява на средна/тежка форма на протичане на предменструалния синдром при жените адвокати в рамките на указан преклузивен срок?“;

2. „Признава ли се за особено непредвидено обстоятелство по чл. 64, ал. 2 ГПК неочакваното връчване на съобщение по делото, поставящо началото на преклузивен срок в периода на лутеалната фаза на очакваната регулярна средна/тежка форма на протичане на предменструалния синдром при жените в рамките на същия срок?“

Твърди се, че по поставените въпроси липсва съдебна практика, което налага касационният съд да се произнесе по тях.

Иска се допускане на касационен контрол и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното определение.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Селектирането на частните касационни жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи по – нататъшното развитие на делото съдебни актове се извършва при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК или вън от тях – по чл. 280, ал. 2 ГПК. В първия случай достъпът до касация се свързва с поставянето на релевантен правен въпрос – т. е. въпрос с обуславящо изхода на спора значение, който е включен в предмета на спора и е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд – така разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол се определят рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Той не може да изведе този въпрос и от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира.

Поставените от страната въпроси не притежават характеристиката на правен въпрос по смисъла на т. 1 от горепосочения тълкувателен акт и не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Те не произтичат от правните разрешения в обжалваното определение и не обуславят изхода по делото, а са свързани с хипотези, които нямат отношение към правото и приложението на закона. При липса на обща предпоставка (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) касационен контрол по тези питания не може да се допусне.

Не е налице и основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, каквото се поддържа от касатора.

За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който да се констатира от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия. В случая обжалваното определение не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано, поради което не може да се приеме за очевидно неправилно.

В обобщение, не е обосновано приложно поле на заявените селективни основания, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.