Определение № 2924 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 534/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото на Н. Г. П. против решение № 545/12.12.2024г. по в.гр.д. № 625/2024г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 897/03.07.2024г. по гр.д. № 1421/2024г. на Районен съд - Плевен в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният от Н. Г. П. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.439 ГПК. Касаторът поддържа, че задължението е погасено по давност, тъй като заявилият се по изпълнителното производство взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД няма активна легитимация на цесионер на вземане. Твърди се липса на надлежно уведомяване на длъжника от първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД за сключения договор за цесия от 18.01.2016г. с дружеството, поради което и до настоящия момент взискателят по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е кредитор по отношение на Н. П. поради липса на правоотношение между тях. Претендира присъждане на всички направени разноски пред всички инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, „ЕОС Матрикс” ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че депозираната касационна жалба е неоснователна, а постановеното от Окръжен съд - Плевен съдебно решение е допустимо и правилно, тъй като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Делото е разгледано от Окръжен съд - Плевен въз основа на депозирана от Н. Г. П. въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която искът му с правно основание чл.439 ГПК е отхвърлен поради непогасяване по давност на задължението за сумата 11 000 лева -главница, произтичаща от договор за банков кредит от № FL 525077 /22.04.2020г., за което е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 2349/2012г. по описа на РС - Плевен. От фактическа страна е установено, че в хода на първото изпълнително дело № 20128140400472 на 18.03.2016г. е депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която е посочено, че на 18.01.2016г. е сключен договор за цесия между „Юробанк България“АД и това дружество, по силата на който банката (цедент) е цедирала вземането си по изпълнителното дело (ведно с всички принадлежности на вземането) на цесионера, като е направено искане на основание чл.429 ГПК да бъде конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по делото, в качеството му на цесионер, във връзка със сключен договор за цесия с банката, като към молбата са приложени и договора за цесия от 18.01.2016г. и Приложение към него, както и пълномощно от банката в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. От пълномощното от 18.01.2016г. е констатирано, че „Юробанк България“ АД е упълномощила „ЕОС Матрикс“ ЕООД във връзка с договора за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. да уведоми съгласно условията на чл.99, ал.3 ЗЗД физическите лица - длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката. На 21.11.2016г. е депозирана молба по изпълнителното дело по отношение на длъжника Н. П. от цесионера, като му е връчена призовка за принудително изпълнение. По второто изпълнително дело № 20198140400383, което е образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е изпратена до длъжника и получена надлежно на 02.10.2019г. покана за доброволно изпълнение. Въззивният състав е приел, че едностранното и неформално по своята същност съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД може да бъде извършено от цесионера и в хода на съдебното производство по висящо правоотношение между страните, каквото е и процесното, а като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Въз основа на възприетото е заключил, че извършеното в процесния случай упълномощаване на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД от страна на цедента „Юробанк България“ АД във връзка с договора за цесия от 18.01.2016г. да уведоми длъжниците, физически лица, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията, който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с ТР № 142-7 от 11.11.1954 на ОСГК на ВС и ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК. Въз основа на гореизложеното окръжният състав е приел, че цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД се явява взискател в изпълнителното производство, което обосновава пасивната му материалноправно легитимация в производството по чл.439 ГПК, като кредитор на вземанията, удостоверени в изпълнителния лист от 18.04.2012г., издаден в полза „Юробанк България“ АД, като прехвърлянето е осъществено след издаването на изпълнителния лист. По отношение на погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист, другото въведено основание на иска по чл.439, ал.1 ГПК за недължимост на вземанията, въззивният състав е споделил извода на първоинстанционния съд, че давността не е изтекла към датата на предявяване на отрицателния установителен иск, съответно не са налице недействителни изпълнителни действия, извършени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по двете изпълнителни дела. Решаващият състав е намерил за приложими в настоящия случай ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР от 28.03.2023г. на ВКС по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК, и ТР № 2/04.07.2024г. на ВКС по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК. В мотивната си част е посочил, че давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността. Констатирано е, че първото изпълнително дело е прекратено с постановление на 11.06.2019г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прието е, че до 26.06.2015г. погасителна давност не тече с оглед изложеното в ТР от 28.03.2023г. на ВКС по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК. С молбата за образуване на второто изпълнително дело на 25.06.2019г. е направено искане за налагане на запор. На 22.04.2021г., 20.05.2021г., 17.03.2023г. и 30.11.2023г. са направени искания от въззиваемия за прилагане на съответния изпълнителен способ. Предвид горното е заключено, че към датата на предявяване на исковата молба 12.03.2024г. вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е погасено по давност. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Налице ли е действие на цесията, ако длъжникът се позове на липса на уведомление от първоначалния кредитор, както това е определено от чл.99, ал.4 ЗЗД?; 2/ Налице ли е уведомяване на длъжника, ако пълномощното на упълномощения цесионер е предявено на ЧСИ, но не и на длъжника с надлежно писмено уведомление, връчено срещу подпис?“ Твърди се, че е налице противоречие с: определение № 978/18.07.2011 на 4- то г.о. на ВКС, както и с цитираната във въззивната му жалба съдебна практика на ВКС /решение № 3/16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г. и решение № 78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013г./, районен и окръжен съд.“. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Първият въпрос не покрива общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като решаващият извод на съда е, че е налице редовно връчване на цесията от цедента посредтвом упълномощаване на цесионера да направи това. Съгласно решение № 137/2.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5759/2014г. на III г.о., уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, поради което съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Същевременно е пояснено, че това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД - решение № 78/09.07.2014г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013г. на II т.о., решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013г. на I т.о. Вторият въпрос също не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като съдът не се е позовал на извършените в изпълнителното производство действия по съобщаване на цесията, а на тези в исковото производство по чл.439 ГПК, за което няма поставен въпрос. Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е разглеждане на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк. д. № 11/ 2010г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на делото, на ответната страна се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд