Определение № 21 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 631/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на Д. П. П. срещу определение от 22.07.2009 по ч. гр. д №398/2009г на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено отределение от 30.05.2009г по гр.д.727/2008г Шуменски районен съд, за отказ да бъде възстановен срока за обжалване на решението в полза на касаторката. Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на постановеното определение ,като в изложение ,подписано от адв. Ж, се поддържа основанието за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Доводът е ,че липсва практика на Върховен касационен съд „по настоящия казус”, разбиран като производство за възстановяване на срок по чл. 64 и сл. от новия ГПК (ДВ бр.59/2007г). Основното оплакване е ,че съдилищата приемат за редовно съобщението за постановеното решение, връчено на пълномощника на страната и прието от него,без да е изпращано съобщение лично на жалбоподателката П. Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице, срещу въззивно определение. Съгласно чл. чл.274 ал.3 от ГПК същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като в изложението не се поставя конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос ,във връзка с който да бъде съобразена проблематика по точното прилагане на закона. Връщането на жалбата като просрочена с акт на съда, производството по обжалване на това определение или разпореждане, а от друга страна производството по молба за възстановяване на срок и обжалването на постановения отказ с частна жалба, не са в отношение на „първично и „вторично”. Така поставен в изложението ,въпросът е лишен от правно съдържание, а и няма връзка с обжаланото въззивно определение. Несъстоятелен е и довода ,че по прилагането на института възстановяване на срок по ГПК липсва съдебна практика. Производството по молбата за възстановяване се е развило и обстоятелствата са били преценени при основанието на чл. 37 ал.1 ГПК (отм) във вр. с чл.39 от ГПК (отм) като приложим процесуален ред и закон, предвид разпоредбата на §2 ал.1от ПЗР на ГПК. По отменения процесуален закон има константна съдебна практика ,според която настоящия случай не обосновава положително разрешение във връзка с възсатоняване на срок за обжалване. Освен това, материалните предпоставки на чл. 37 ал.1 от ГПК (отм) във връзка с наличието на особени непредвидени обстоятелства, са възпроизведени в нормата на чл. 64 ал.2 от действащия понастоящем ГПК (като са прибавени и допълнителни ), при което положение не се касае за нов институт и необходимост тепърва да се да се формира и оеднаквява съдебна практика, като са тълкува нормата на закона. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.