Определение № 60467 от 15.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1637/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Ч. в качеството му на синдик на „ЕС ПАМЕКСВИН“ АД /н./ и „СОЛО ЕКС“ ЕООД /н./ срещу решение № 117/01.04.2020 г. по в. т. д. № 250/2019 г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решение № 134/01.06.2018 г. по т. д. № 36/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик за уважаване на предявените от „ИНВЕСТБАНК“ АД срещу дружествата „ЕС ПАМЕКСВИН“ АД /н./ и „СОЛО ЕКС“ ЕООД /н./ искове за установяване съществуването на вземания към двете дружества по договор за кредит № С-М-2/2007 – Л от 20.08.2007 г. и анекси към него.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, както и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК поради отклонение от задължителна практика на ВКС, намерила израз в ТР № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 7/1965 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, и казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на IV ГО, решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на III ГО, решение № 93/27.10.2016 г. по т. д. № 1882/2015 г., решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на III ГО. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „В случай, че ищецът е предявил отделни искове за установяване на различни части от вземането си и в течение на производствата по разглеждането им е настъпило погасяване, следва ли съдът, пред който делото е висящо за последната част от вземането, да вземе в предвид тези погасявания, при положение, че по всички останали искове, за всички останали части от вземането му, вече са влезли в сила решения, които не отчитат извършени погасявания?“

2. „Когато кредитор се е снабдил с различни изпълнителни листове за отделни части от неговото вземане, погасяването по някой от тях отразява ли се на общата сума на вземането?“

3. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата и да отговори на всички заявени от страните доводи като изложи подробни мотиви по тях?“

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявените искове бъдат частично отхвърлени. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „ИНВЕСТБАНК“ АД е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявено е становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.

„ЕС ПАМЕКСВИН“ АД /н./ и „СОЛО ЕКС“ ЕООД /н./ не ангажират становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Въззивната инстанция е констатирала, че исковото производство е инициирано от кредитор, чиито вземания не са били включени от синдика на „ЕС ПАМЕКСВИН“ АД /н./ в списъка на приети такива. Съдът е констатирал наличие на всички предпоставки, обуславящи допустимост на предявените искове. Разгледал е заявените с въззивната жалба на синдика възражения относно липсата на вземания в полза на кредитора „ИНВЕСТБАНК“ АД срещу солидарно отговорните „ЕС ПАМЕКСВИН“ АД /н./ и „СОЛО ЕКС“ ЕООД /н./ поради сключен на датата 27.02.2012 г. договор за заместване в дълг с „ПАМЕКСВИН“ ООД. Съдът е отчел наличието на сила на пресъдено нещо, формирана с решения по т. д. № 57/2014 г., т. д. № 103/2015 г. и т. д. № 122/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик. При тези факти решаващият състав е направил извод, че между ищеца и двамата ответници въпросът за действието на договора за кредит, анексите към него и отпадане действието на договора за заместване в дълг е разрешен и на основание чл. 299 ГПК не може да бъде преразглеждан. Въззивният съд е констатирал липса на оспорване досежно размера на вземанията, признати за съществуващи, поради което е стигнал до заключение, че мотивите на постановеното от Окръжен съд Пазарджик решение следва да бъдат възприети, а то да бъде потвърдено. За неоснователни съдът е намерил и възраженията на синдика, че е налице погасяване на част от процесните вземания в рамките на производството по изп. дело, висящо пред ЧСИ Т..

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Не са налице твърдените от касатора основания нито за директен достъп до касация, нито за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

С оглед тежестта на порока, следва първо да бъде обсъдено твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Фактическият състав, визиран в нормата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Описаните пороци не се констатират от настоящата инстанция. Обоснованото от касатора очевидно нарушение на логическите правила, всъщност предполага проверка на решението по отношение на неговата правилност с оглед събрания по делото доказателствен материал. Налице е смесване от страна на касатора на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК с това по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допустимост на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не поверява дали въззивния съд правилно е установил фактите по делото или е достигнал до законосъобразни изводи след обсъждане на събраните доказателства.

Формулираните от касатора въпроси не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили правните изводи на Апелативен съд П.. Въпросите са изцяло хипотетични, тъй като от една страна не кореспондират с изложени във въззивното решение мотиви, а от друга страна са изведени при липса на наведени подобни възражения във въззивната жалба. Същата е била изцяло подчинена на тезата, че дружествата ответници са били заместени в дълга по силата на договор, сключен с „ПАМЕСВИН“ ООД /л./ от 27.02.2012 г. Заявени са твърдения, че действието на този договор не е било поставено под отлагателни и прекратителни условия, не е развален и продължава да действа между страните. Следва да бъде подчертано, че касационното производство не се явява средство за преодоляване на процесуални пропуски от страната. Касационното производство не е средство, чрез което страната може да поправи собствения си пропуск в защитата и да преодолее процесуалното си бездействие. Наред с това, следва да бъде посочено, че решаващите мотиви на Апелативен съд П. са базирани на зачетената сила на пресъдено нещо, което е сторено в съответствие с предвиденото в процесуалния закон.

Настоящият състав на съда счита, че след като не се явява удовлетворен основният селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, то безпредметно се явява обсъждането дали въззивното решение е постановено в отклонение от задължителна и казуална практика на ВКС. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че Апелативен съд София се е съобразил напълно със задължителните постановки на ППВС № 7/1965 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и цитираната казуална практика.

Касаторът не е обосновал приложение на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а го е посочил само като цифрово обозначение. Последното действие не е достатъчно, за да обоснове достъп до касационен контрол, с оглед разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС