Определение № 50317 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1290/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Л. срещу решение № 278 от 1. 03. 2022 г. по в. гр. д. № 2443/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която е потвърдено решение № 263922 от 14. 06. 2021 г. по гр. д. № 9480/2019 г. на Софийски градски съд, I ГО, 17 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 4. 12. 2018 г., за разликата над сумата от 18 000 лв. до 70 000 лв., ведно със законната лихва считано от 8. 03. 2019 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалбоподателка сочи, че въззивният съд неправилно е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 18 000 лв. Излага съображения, че този извод противоречи на нормата на чл. 52 ЗЗД и не е съобразен с ППВС № 4/1968 г. Твърди, че при определяне на дължимото обезщетение съдът не е отчел високия интензитет на търпените от ищцата болки и страдания и продължителния период на лечението и възстановяването й. Счита, че изводът на въззивния съд, че установената дискова херния на ищцата не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП е изграден при игнориране на събрани по делото доказателства. Излага оплакване, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съставът на Софийски апелативен съд не е взел предвид лимитите на застрахователно покритие. Касационната жалбоподателка моли да се отмени въззивното решение. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ЗД „Бул инс““ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 8 000 лв., поради което е приел, че основанието на иска е надлежно установено. По спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение съставът на апелативния съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е счел, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за неимуществените вреди на ищеца възлиза на 18 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил възрастта на ищцата към момента на инцидента - 32 години; естеството и тежестта на получените травми – черепно-мозъчна травма, състояща се от мозъчно сътресение и контузия с разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата, лицево-челюстна травма, изразяваща се в кръвонасядане на клепачите на ляво око, малка разкъсно-контузна рана в областта на левия външен очен ъгъл с диаметър около 0,2 мм, контузия с подкожно кръвонасядане в лява скулна област на лицето, охлузване на лява буза с размери 5,6-6 см, оток в областта на левия долночелюстен ъгъл с охлузване, травма на гръбначния стълб, състояща се от изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от контузия на таза без данни за счупвания на костни структури, разтежение на дясна коленна става; проведеното й лечение, включващо носене на мека шийна яка и прием на обезболяващи; продължителността на възстановителния период – 2 за повечето и до 5-6 месеца за шийните навяхвания; търпените болки и страдания; изпитания шок и стрес от инцидента, както и отражението му върху психиката на пострадалата; търпените от нея ограничения, свързани с възстановяването от мозъчното сътресение, както и в движението в областта на тялото, където са получените травми; остатъчния цикатрикс с рамене 1 см над веждата; механизма на пътния инцидент – ударена на пешеходна пътека, което е обяснение за дълго продължилите притеснения за придвижване и социално-икономическите условия на живот в страната ни към процесния период. За да увеличи определения от състава на СГС размер, решаващият състав е отчел множеството на травмите, обхващащи голяма част от опорно-двигателния апарат, причинили значителен дискомфорт, необходимост от изследвания и спазване на режим, както и продължителността на възстановяването на разтеженията в шийния отдел. Изложил е, че телесните увреждания не са тежки, като ищцата е възстановена от травмите. Подчертал е, че полученото мозъчно сътресение при ищцата е от най-лека степен и тя е възвърнала в пълен обем движенията в дясната коленна става. Въззивният съд е приел, че болките и дискомфортът, които ищцата продължава да изпитва в шийно-раменната област, се дължат основно на установеното предхождащо произшествието дегенеративно заболяване, което прогресира с напредването на възрастта. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалбоподателка поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания на пострадалия; 2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“. Твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС: по първи въпрос – с ППВС № 4/1968 г., по втори въпрос - с решение № 28 от 9. 04. 2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 4 от 8. 03. 2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. Въпросите от изложението на основанията за достъп до касационен контрол следва да бъдат обобщени като правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил атакувания съдебен акт в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на обезщетението следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент – момента на настъпване на увреждането. Възприето е разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент. В посочения смисъл са цитираните от касатора актове на ВКС, както и известните на настоящия състав решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. В настоящия случай след подробно обсъждане на доказателствата по делото е мотивирана преценката на решаващия състав за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания при ПТП, като са съобразени изяснените в практиката критерии и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. В съответствие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС въззивният съд е отчел възрастта на ищцата, вида и тежестта на телесните й увреждания и начина на получаването им, проведеното й лечение и продължителността на възстановителния период, болките и страданията й, остатъчния белег на лицето й, негативните последици за психиката на пострадалата, както и социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждането. Съобразяването на възприетите от задължителната практика на ВС и константната практика на ВКС критерии, релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД, изключва достъпа до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение