Определение № 2361 от 04.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 674/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Мидия Билд“ ЕООД (с предходно наименование „Мидия Инфраструктурно строителство“ ООД), чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 3 от 07.01.2026 г. по в. т. д. № 161/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 257 от 04.08.2025 г., постановено по т. д. № 67/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С последното са отхвърлени предявените от касатора срещу [община] искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 117а и чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП за осъждане на ответника да заплати 77 726.21 лв., представляващи дължимата сума по акт за индексация по протоколи от № 1 до № 5 по договор № 227 от 02.09.2021 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Строително – монтажни работи за изпълнение на обект „Пристройка и надстройка с един етаж на детска градина в УПИ II-311, кв. 27 по плана на [населено място], общ. Руен, област Бургас“, на основание ПМС № 290 от 27.09.2022 г., с което е приета Методика за изменение/индексиране на цената на договор за обществена поръчка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2025 г., до окончателното плащане. В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и предл. трето ГПК, като се моли за неговата отмяна и за уважаване на исковата претенция с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Оплакванията за неправилност са в следния смисъл: Въззивният съд неточно е тълкувал чл. 117а ЗОП (в редакция към ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г., и преди изменението с ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), отчитайки несъществуващо в закона условие – „действащ договор“, с което е обезсмислил обратното действие на правната норма, придадено с § 2 ПЗР на ЗИДЗОП, и на практика е оставил неприложена императивната разпоредба на чл. 117а ЗОП; Съдът не е съобразил, че законът поставя единствено обективни предпоставки за индексация на цената: наличие на инфлация, приети дейности след 30.06.2021 г. и изчисляване на увеличението съобразно Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г.; Съдът е постановил решението си в противоречие с целта на чл. 117а ЗОП, а именно – компенсиране на последиците от извънредната инфлация, запазване на икономическия баланс между страните, недопускане инфлационният риск да бъде поет изцяло от изпълнителя и гарантиране изпълнението на обществените поръчки и публичните инвестиции; Незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд, че цената по договора може да бъде изменяна единствено чрез ново съгласие между страните - доколкото инфлацията е обективен икономически факт, правото на индексация не е предпоставено от преценката на възложителя и отказът на последния не може да лиши изпълнителя от законово възникнало право, което не зависи нито от волята на възложителя, нито от обстоятелството, че договорът вече е бил изпълнен; Съдът не е обсъдил разпоредбата на § 4 от ПЗР на Методиката, според която на индексация подлежат всички извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки за строителство и пр. При така въведените оплаквания, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1. Може ли изпълнителят по договор за обществена поръчка по императивна правна норма – чл. 117а ЗОП, обн. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г. (директно от закона), чрез която се допълва или изменя договорното съдържание, да получи увеличен размер на дължимата по договора цена, изчислен по реда на приета от МС методика, при настъпила инфлация, която е довела до съществено увеличение на цените на основните стоки и материали или, за да се индексира договорът, следва да има постигнато съгласие между страните за изменението му? Изисква ли се съгласие на възложителя за изменение на цената при наличие на предпоставките по чл. 117а ЗОП, или индексацията настъпва по силата на императивна правна норма?; 2. Подлежи ли на индексация по чл. 117а ЗОП и Методиката по ПМС № 290/27.09.2022 г. цената на договор за обществена поръчка, когато строително-монтажните работи са извършени и приети след 30.06.2021 г., но договорът е формално приключен към датата на отправяне на индексацията?; 3. Представлява ли индексацията „изменение на договор по волята на страните“ или нормативно установена законова корекция на цената с цел възстановяване на икономическия баланс?; 4. От значение ли е дали страните са подписали двустранни протоколи за приемане на работата преди да се поиска индексиране на договора или не е от значение за изхода на делото? Релевира се и самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, с оглед доводите на касатора, че разпоредбата на чл. 117а ЗОП (в съответната редакция) е изцяло приложима по отношение на процесния договор. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация – [община], чрез процесуален пълномощник, е изразил писмено становище както за неоснователност на искането за селектиране на касационната жалба, така и за нейната неоснователност по същество. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да достигне до обжалвания по делото резултат, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: на 02.09.2021 г. страните са сключили договор, по силата който ответникът е възложил, а ищцовото дружество е приело да извърши строително-монтажни работи за изпълнение на обект в [населено място], общ. Руен, обл. Бургас, съгласно техническа спецификация на възложителя и техническо и ценово предложение на изпълнителя; срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е 126 календарни дни, започва да тече от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка, приключва със съставянето на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа и спира да тече за времето, за което по съответния ред е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството; общата стойност на договора е 583 310.60 лв. без ДДС (699 972.72 лв. с ДДС), като финансирането се осигурява със средства, предоставени от Министерството на образованието и науката по „Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 - 2022 година“, както и от общинския бюджет на [община]; уговорено е авансово плащане в размер на 20 % в срок до 30 дни след настъпване на последното по време действие, междинни плащания в срок от 30 дни въз основа на представени протоколи за установяване на извършените СМР (акт обр. 19) и получаване на плащане от възложителя от страна на Министерство на образованието и науката, а окончателното плащане е в срок до 30 дни въз основа на оригинална данъчна фактура и подписан констативен акт за установяване годността за приемане на строежа обр. 15 без забележки, както и получаване от възложителя на плащане от Министерство на образованието и науката; в чл. 8, ал. 1 от договора е посочено, че тази цена е крайна за времето на изпълнение на същия и не подлежи на промяна, освен ако промяната не се изразява в намаляване на договорените цени в интерес на възложителя и в изрично предвидените случаи при условията на чл. 116 ЗОП; на 30.10.2021 г. е съставен протокол обр. 19 № 1 на обща стойност 158 723.20 лв. без вкл. ДДС, като с фактура № 595 от 15.12.2021 г. на ищеца е платена сумата от 190 467.84 лв., на 23.11.2021 г. е съставен протокол обр. 19 № 2 на стойност 73 807.75 лв. без ДДС, като на 29.12.2021 г. с фактура № 601 сумата от 88 569.30 лв. е платена на ищеца; на 22.12.2021 г. е съставен протокол обр. 19 № 3 на стойност 116 661.85 лв. без ДДС, като на 21.02.2022 г. на ищеца е платена сумата от 111 995.38 лв.; на 10.01.2022 г. е съставен протокол обр. 19 № 4 на стойност 185 207.38 лв. без ДДС, а с фактура № 619 от 10.03.2022 г. на ищеца е платена сумата от 177 799.08 лв.; на 25.02.2022 г. е съставен протокол обр. 19 № 5 на стойност 48 908.91 лв. без ДДС, като с фактура № 623 от 29.03.2022 г. е платена на ищеца сумата от 46 952.19 лв. За безспорно между страните е прието, че всички актувани и уговорени видове СМР са заплатени от възложителя на изпълнителя; на 28.02.2022 г. е съставен и подписан констативен акт за установяване годността за приемане на строежа обр. 15, с който се е извършило предаване на обекта, предмет на договора за обществена поръчка; с писмо вх. № РД-13-490/05.10.2022 г. [община] е уведомена за приемането на ПМС № 290 от 27.09.2022 г., с което е утвърдена Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, като е отправено искане за определяне на механизъм, по който да се изплати на изпълнителя индексация по сключения договор в размер на 77 726.21 лв. с ДДС за изпълнените по договора СМР; същата сума, съгласно заключението на допуснатата и извършена по делото ССЕ, е равна на сумата, с която би се увеличила стойността на процесния договор за обществена поръчка в резултат на инфлацията при прилагане на Методиката, одобрена с ПМС № 290 от 27.09.2022 г. При тези факти съставът на въззивния съд е приел, че възникналото между страните правоотношение се регулира от клаузите на процесния договор и от правилата на специалния ЗОП, като по отношение на всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договора субсидиарно са приложими разпоредбите на ТЗ и ЗЗД (чл. 120 ЗОП). С оглед законоустановената цел на обществените поръчки, включително да осигуряват ефективност при разходването на средства, свързани с определени секторни дейности, и да се гарантира законосъобразно разходване на публичния финансов ресурс съгласно чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 70, ал. 1 и чл. 177 ЗОП, е установена относителна неизменност на договорите за обществени поръчки, като хипотезите, при които изменение е допустимо, са изрично предвидени в чл. 116 и сл. ЗОП, с оглед предотвратяването на възможността за заобикаляне на правилата за избор на най-подходящия изпълнител чрез последващо създаване на привилегировано положение за спечелилия поръчката при различни условия правен субект. Когато параметрите на възлагателната процедура не се засягат съществено от изменението в договора за обществена поръчка и са обусловени обективно от обстоятелства, независещи от волята на страните по договора, такова изменение е допустимо в предвидените самостоятелни хипотези. Решаващият съдебен състав е приел, че стойността на възложената обществена поръчка е част от същественото съдържание на договора, като изменението на тази стойност е възможно само в конкретно посочените и подлежащи на ограничително тълкуване хипотези. Така разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП предвижда, че договорът за обществена поръчка може да бъде изменен, когато поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в първоначалната обществена поръчка, т. е. променя се обемът или предметът на дължимата от изпълнителя престация, но в резултат на стоящи извън волята на страните факти; съответно т. 3 предвижда, че когато поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора, а това означава да се промени престацията на възложителя (заплащане на цената/възнаграждението). С § 1 ЗИДЗОП е приета разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 ЗОП (ДВ бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.), с която в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗОП (изменение поради факти извън волята на страните) се предвижда възможност за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, формиращи стойността на договора, като изменението се извършва съгласно Методика, одобрена с акт на Министерския съвет; с ПМС № 290/27.09.2022 г. е приета съответната Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, а с изменение на чл. 117а, ал. 1 ЗОП (в сила от 22.12.2023 г.) е поставено изискването да е налице и финансов ресурс за изменението на цената. При анализа на горните разпоредби въззивната инстанция е приела, че с тази уредба се цели възстановяването на икономическия баланс и най-вече осигуряване на възможност за изпълнение на вече сключени договори по реда на ЗОП, доколкото, с оглед наличието и на административна фаза на процедурата по сключване на договори по реда на ЗОП, между подаването на офертите, фактическото сключване на договорите и началото на изпълнението изминава не малък период от време, а същевременно в периода 2020 г. - 2022 г. се наблюдава прогресивно нарастване на цените в целия производствен сектор. Следователно, нормата цели във връзка с инфлационните процеси да се извърши индексация, за да може да се осуети прекратяването на вече сключени договори, които изпълнителите не могат да изпълнят в рамките на вече договорената стойност, и да се създаде правна възможност за преодоляване на инфлационния риск чрез прилагане на обективна и справедлива индексация на стойността на предстоящи дейности, съобразно нарочна методика, одобрена от МС. С § 2 от ПЗР е установено правилото, че методиката по чл. 117а, ал. 1 ЗОП се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 3, сключени преди влизането в сила на този закон. Според въззивния съд разпоредбата се отнася само за договори, по които цената/възнаграждението все още не е престирана на изпълнителя от страна на възложителя и не обхваща такива, по които вече е престирано и от двете страни и в този смисъл е налице едно приключено чрез надлежно изпълнение правоотношение, като само изпълнение на дейностите след 30.06.2021 г. не е достатъчно условие за приложение на новите разпоредби. В тази връзка съдът е акцентирал върху обстоятелствата, че: процесният договор е сключен на 02.09.2021 г. - преди влизане в сила на чл. 117а от ЗОП, и практически завършен изцяло на 28.02.2022 г. - с издаването на констативен акт за установяване годността на строежа обр. 15; ответникът е изпълнил своите задължения по процесния договор до посочената дата, която предхожда приемането на разглежданата разпоредба с близо половин година; изпълнителят в нито един момент не е преустановил изпълнението на задълженията си по договора, нито е предприел действие по искане за изменение на договора поради „непредвидени обстоятелства“ по см. на § 27 от ДР на ЗОП, които са основание за изменение по чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП; изпълнителят не се е позовал и на значително повишаване на цените на строителните материали, което да обуславя невъзможност за изпълнение, или такова, което макар и да е възможно, е крайно обременително за него; вместо това е изпълнил и в съответствие с постигнатите договорености е издал съответните протоколи за установяване на извършените работи, подлежащи на заплащане (акт обр. 19), вписал е в тях стойността на осъществените работи, съобразно постигнато в тази насока съгласие в договора, подписал е надлежно всеки един от така съставените актове, които е представил на възложителя, а той от своя страна също ги е подписал, платил ги е, като е подписал и акта за предаване на строежа. Едва след крайното изпълнение и фактически удостоверената негова стойност, изпълнителят е поискал индексиране и промяна на цената, което според въззивния съд следва да се разглежда като оспорване от негова страна на собствените му изявления в съставените, подписани от него и неоспорени протоколи, каквато възможност, при последователността от извършени действия, не може да му бъде призната. В подкрепа на извода за неоснователност на иска въззивният съд е изложил и допълнителни съображения, че цената, бидейки елемент от съдържанието на договора, по който страните са постигнали съгласие, може да бъде изменена само тогава, когато се постигне ново съгласие. Разпоредбите на чл. 117а ЗОП и чл. 116 ЗОП уреждат предпоставките и условията, при които е допустимо страните да изменят първоначалното споразумение относно цената на договора за обществена поръчка, но при наличието на тези предпоставки не възниква субективно право на изпълнителя да получи, респ. задължение на възложителя да плати, различна от първоначалната цена по договора, а възниква единствено възможност страните да преговарят за постигане на съгласие за изменение на цената. Когато страните не постигнат съгласие за изменение на цената, изпълнителят може да търси по реда на чл. 307 ТЗ изменение или прекратяване на договора поради стопанска непоносимост по съдебен ред, но за него не възниква вземане за увеличената цена на договора. По предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение приема следното: Относим към решаващите мотиви на въззивния съд за изхода на спора е поставеният втори въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – дали подлежи на индексация по правилата на чл. 117а ЗОП и Методиката по ПМС № 290/27.09.2022 г. цената на договор за обществена поръчка, когато строително-монтажните работи са извършени и приети след 30.06.2021 г., но договорът е „формално приключен“ към датата на отправяне на искането за индексация. Този въпрос удовлетворява общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и допълнителното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Горепосочената правна уредба е нова, а от представените към изложението на касатора решения на окръжни и апелативни съдилища се установява, че въпросът се разрешава противоречиво от инстанциите, като към настоящия момент по него все още липсва формирана практика на Върховния касационен съд. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на закона за допускане на въззивното решение до касационна проверка по този материалноправен въпрос, преформулиран съобразно правомощията на касационния съд по следния начин, а именно: Приложими ли са чл. 117а, ал. 1 ЗОП и Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация (в относимите към предмета на спора първоначални редакции) спрямо договор, приключил с двустранното изпълнение на задълженията по него преди приемане на посочената правна уредба? По останалите въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. Първият въпрос е изцяло относим към допълнителните съображения на въззивния съд за неоснователност на иска и по него касационният съд ще вземе отношение при необходимост в решението си по чл. 290 ГПК. Третият въпрос представлява вариант на първия, като притежава същия смисъл. Четвъртият въпрос също няма нужното значение за формиране на решаващата правна воля на съда за изхода на спора, освен това касае само правилността на част от изводите му. Всички тези въпроси, доколкото са относими към предмета на спора, ще бъдат обсъдени от касационния съд в зависимост от отговора на въпроса, по който се допуска касационно обжалване. По делото не се установява и поддържаното от касатора самостоятелно селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Въззивното решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно при положение, че при постановяването му съдът е бил длъжен да тълкува и прилага неясни и/или непълни законови разпоредби. За разглеждане на касационната жалба по същество касаторът следва да внесе предварително дължимата държавна такса, възлизаща на 794.81 евро. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение