Определение № 372 от 16.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2013 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 10.07.2009т. по гр.д.№2795/2006г. на ГС София, с което частично е уважен иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ. С определение от 16.05.2013г. ВКС е спрял на основание чл.292 ГПК производството по делото до приемане на решение по ТД№2/2013г. ОСГК на ВКС. Жалбоподателят – И. И. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С оглед приемането на решение по ТД№2/2013г. ОСГК на ВКС настоящия състав намира, че следва да възобнови производството по делото. Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил „С.”” АД да заплати на И. И. на основание чл. 225, ал. 3 КТ сумата от 30,38 лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода 12.07.2004 г. 18.10.2004г., като е отхвърлил иск до пълния му предявен размер от 1393лева. Съдът е приел, че ищецът-жалбоподател в настоящето производство, е възстановен на работа след съдебна отмяна на уволнението ми и се е явил да я заеме на 12.07.2004г. Установено е също така, че същият не е допускан на работа за времето от 12.07.2004г. до 18.10.2004г. Съдът е счел, че като база за определяне обезщетението му по чл.225, ал.3 КТ следва да вземе предвид размера на последното му брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на недопускането му до работа, което с оглед приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза възлиза на 247 лева. Прието е, че общият размер на дължимото се обезщетение е 791,79 лева, от които са му изплатени 761,44 лева, поради което му е присъдена разликата от 30, 45 лева и лихва за забавено плащане в размер на 0,35 лева, като е отхвърлил иска по чл.86 ЗЗД до пълния му размер от 500 лева. Производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на решение по ТД№2/2013г. ОСГК на ВК по въпроса: “ По какъв начин се изчислява обезщетението по чл. 225, ал.3 КТ”. Отговорът на същия, даден в приетото тълкувателно решение е, че “Обезщетението по чл. 225, ал.3 КТ се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение като същото не може да бъде по-малко от размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането на работа.” С оглед на така дадения отговор на въпрос от съществено значение и за допустимостта на настоящето производство настоящия състав намира, че въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ с цена под 5000лева. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на иска, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1,т.1 ГПК и приетото тълкувателно решение, е 1393 лева, то касационното производство е недопустимо и касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът