Определение № 58 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 172/06.07.2021 г. по в. гр. д. № 697/2021 г. Бургаският окръжен съд е потвърдил решение № 260016/23.02.2021 г. по гр. д. № 566/2017 г. на Районния съд - Ц., с което е извършена делба чрез изнасяне на публична продан на недвижими имоти, находящ се в [населено място], както следва:

1. сграда с идентификатор ..........., със застроена площ 96 кв. м., представляваща еднофамилна жилищна сграда на един етаж;

2. сграда с идентификатор ............със застроена площ 34 кв. м., представляваща еднофамилна жилищна сграда, и принадлежащата ѝ сграда с идентификатор .............със застроена площ 22.80 кв. м., представяваща селскостопанска сграда на един етаж;

3. дворно място, в което са построени сградите, представляващо имот с идентификатор ..............., с площ 368 кв. м.;

и е постановено получената при публичната продан цена да се разпредели между съделтелите, както следва:

• цената на сграда с идентификатор ..............- при дялове за Р. А. П. - 1/4 ид. ч., за З. П. К.- 1/4 ид. ч., и за З. П. К. и Г. В. К. - 2/4 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност;

• цената на сграда с идентификатор ...............и на принадлежащата ѝ сграда с идентификатор ............- при дялове за Р. А. П. - 1/2 ид. ч. и за З. П. К. - 1/2 ид. ч.;

• цената на дворното място, в което са построени сградите, представляващо имот с идентификатор ..............- при дялове за Р. А. П. - 1/6 ид. ч., за З. П. К.- 1/6 ид. ч., и за З. П. К. и Г. В. К. - 4/6 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност.

По делото е установено със заключение на техническа експертиза, че дворното място е неподеляемо поради площта си - 368 кв. м., и поради условието за минимален проектен дял от 400 кв. м. /500 кв. м., намалени с 1/5 съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ/. Становище за неподеляемост на имота е изразил и главният архитект на общината. Според експертизата сгради с идентификатори ..........и ...............са неподеляеми, тъй като не отговарят на изискванията на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в режим на кадастрална карта - не са изградени и не могат да бъдат обособени като самостоятелни обекти по съответен проект, одобрен от общината, за които да са налични: самостоятелен достъп, общи части, ако е необходимо, санитарни възли, кухня, складово помещение и др. Сграда с идентификатор ..............представлява стопанска постройка /принадлежаща към сграда с идентификатор ............./, от която биха могли да се обособят складови помещения. Като цяло е прието, че процесните имоти са неподеляеми и не позволяват обособяването на самостоятелни обекти.

Като взел предвид заключението на техническата експертиза и мотивите към въззивното решение по допускане на делбата, в които е посочено, че сграда с идентификатор ............има характер на незаконна постройка на допълващо застрояване, а тоалетната със склад, отразена като сграда с идентификатор .............., е обслужваща, т. е. принадлежност към сграда с идентификатор .............., въззивният съд се позовал на разпоедбата на чл. 203 ЗУТ, според която съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи, и заключил, че искането на съделителката П. за обособяване на два дяла, единият от които да е общ за останалите съделители, правилно не е уважено от първоинстанционния съд. Посочил, че при липса на искане от тези съделители за поставяне в техен общ дял на обособени делбени имоти, няма как съдът, противно на волята им, да обособи такъв и да им го възложи, още повече, че е налице изрично противопоставяне от тяхна страна както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. Въззивният съд добавил и това, че в конкретния случай различните обекти са допуснати до делба при различни квоти в съсобствеността, като единият съделител има собственост в режим на съпружеска имуществена общност само в два от делбените имоти, а в другите имоти няма участие в съсобствеността.

В заключение въззивният съд е посочил, че с оглед изложеното и като е преценил, че нито един от останалите способи за прекратяване на съсобствеността не може да бъде приложен в случая, първоинстанционният съд правилно е приел, че не могат да бъдат обособени самостоятелни дялове, за да може всеки от съделителите съобразно квотата си да получи дял в натура от делбеното имущество. Добавил, че първоинстанционното решение е съобразено с разпоредбата на чл. 69 ЗНсл делбата да се извърши, като всеки съделител получи своя дял в натура доколкото това е възможно, а имотите, които не могат да се поделят удобно, следва да се изнесат на публична продан.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подала съделителката Р. А. П., която иска то да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателката счита за неправилен извода, че при липса на отправено искане от заинтересованите съделители за поставяне в техен общ дял на обособени делбени имоти няма как съдът, противно на волята им, да обособи такъв и да им го възложи. Посочва, че съделителят Г. К. не притежава самостоятелен дял от делбените имоти, а е единствено съсобственик в режим на съпружеска имуществена общност със съделителката З. К.. Иска делбата да се извърши чрез обособяване на два дяла, единият от които да е общ за съделителите К..

От ответниците по касация З. П. К. и Г. В. К. е получен писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поставя въпроса: приложим ли е принципът на чл. 69, ал. 2 ЗНсл за получаване с делбата на дял в натура от всеки съделител, когато в делбата участва като съделител лице, което притежава идеална част от делбения /съсобствения/ имот в режим на съпружеска имуществена общност с друг съделител.

Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с т. 3 на ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 23/28.04.2016 г. по гр. д. № 4325/2015 г. на ВКС, І-во г. о., и решение № 560/12.08.2009 г. по гр. д. № 3549/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., а в касационната жалба се позовава и на решение № 201/20.01.2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 561/01.03.2011 г. по гр. д. № 492/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 159/02.01.2019 г. по гр. д. № 4622/2017 г. на ВКС, І-во г. о.

По същия въпрос жалбоподателката поддържа основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на изрична съдебна практика на ВКС по тълкуване и прилагане на закона в конкретния и в сходни случаи, от една страна, както и наличието на принципна законова забрана за прекратяване на съпружеската имуществена общност по време на брака, от друга страна.

Жалбоподателката поддържа основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК поради очевидно съществено противоречие на въззивното решение с нормите на чл. 39 и 40 ЗС вр. чл. 21 СК при хипотезата на чл. 353 ГПК.

В решение № 23/28.04.2016 г. по гр. д. № 4325/2015 г. на ВКС, І-во г. о., е прието, че когато в делбата участват съпрузи и притежават идеална част от делбеното имущество в режим на съпружеска имуществена общност по чл. 21 СК, която по време на брака е неделима, на тях в хипотезата на чл. 353 ГПК следва да се разпредели общ дял. Това разрешение касае хипотеза, в която съпрузите имат права във всички обекти в съсобствеността. Разглежданият случай е различен, тъй като съделителите З. К. и Г. К. имат права в режим на съпружеска имуществена общност в дворното място и само в една от делбените сгради. Ето защо не се касае до същинско противоречие с посочената съдебна практика.

Т. 3 на ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 560/12.08.2009 г. по гр. д. № 3549/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., не засягат съдебната делба, каквото е настоящото производството, а разглеждат вида порок при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност. Ето защо и този съдебен акт не може да послужи като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Освен това следва да се посочи, че решаващият мотив на въззивния съд, обусловил избора на способа по чл. 348 ГПК за извършване на делбата, е свързан с невъзможността от делбените имоти да се обособят два самостоятелни дяла, отговарящи на строителните правила и норми за самостоятелен обект на правото на собственост, които да бъдат разпределени по реда на чл. 353 ГПК, каквото е искането на жалбоподателката. Във връзка с този мотив жалбоподателката не е поставила правен въпрос, по който да се допусне касационно обжалване. Поради това разглеждането на поставения въпрос не би довело до резултат, различен от този по въззивното решение. По тези съображения касационното обжалване не може да се допусне както на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Очевидната неправилност като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване се отнася до квалифицирани състави на неправилността от такова естество, че неправилността да може да бъде констатирана при обикновен прочит на съдебния акт, а такава /видима/ тя може да бъде при тежко нарушение на закона /материален или процесуален/ или при явна необоснованост. Тежко нарушение на закона е налице, когато законът е приложен в неговия обратен, отменен или несъществуващ смисъл, в резултат на нарушена относима императивна материалноправна норма или на нарушени основополагащи съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор. Явната необоснованост предполага грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Видно от мотивите към обжалваното решение, в случая нито един от тези квалифицирани състави не е налице.

Обособяването на хоризонтална етажна собственост, която би възникнала при разпределяне на делбеното имущество в два дяла, и определянето на припадащите се към всеки дял идеални части от дворното място, което в този случай би придобило статут на обща част /вж. цитираните от жалбоподателката решение № 201/20.01.2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, І-во г. о., и решение № 561/01.03.2011 г. по гр. д. № 492/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./, са въпроси, последващи разрешаването на основния въпрос - дали могат да бъдат обособени два самостоятелни дяла от допуснатите до делба имоти. По такива въпроси въззивният съд не се е произнасял в мотивите към обжалваното решение, поради което и основанието за допускане на касационно обжалване „очевидна неправилност“ в случая не е налице. Решение № 159/02.01.2019 г. по гр. д. № 4622/2017 г. на ВКС, І-во г. о., е неотносимо към хипотезата, пред която са изправени страните по настоящото дело.

В обобщение - не са налице предпоставки за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.

Ответниците по касация не са направили искане за присъждане на разноски по водене на делото във Върховния касационен съд и не са представили доказателства да са сторили такива.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.