Определение № 2900 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3241/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, подадена чрез пълномощник юрисконсулт А. З., срещу въззивно решение № 2085/04.04.2025 г. по в.гр.д. № 11277/2023 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и вместо да него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответните страни не са взели становище по жалбата.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди всички доказателства, респ. липсата на такива, и направените от страните възражения във връзка с техните правни доводи, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт или обосноваване за некредитирането му?;

2. Длъжен ли е съдът да обсъди наличието или липсата на издадено в полза на определено лице разрешение от „Асоциация Енергетика“ по чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството като една от кумулативно представените материалноправни предпоставки за принадлежността на правото на собственост?

Твърди се, че съдът е постановил решението си в противоречие с решение № 12/2020 г. по т.д. № 3217/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение № 212/2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 202/2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на ВКС, І т.о., решение № 157/2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 411/2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 164/2014 г. по гр.д. № 196/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 83/2015 г. по т.д. № 1940/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 217/2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 154/2016 г. по гр.д. № 3848/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 264/2013 г. по гр.д. № 915/2012 г. на ВКС, ІV г.о.

Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 6936/03.05.2023 г. по гр. д. № 30142/21 г. на Софийски районен съд, е прието за установено по отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД/, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. Т. А., участваща в производството и като наследник на починалия в хода на процеса А. Г. А., Г. А. А. и Р. А. А. /последните двама конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса А. Г. А./ са собственици на основание договор № 052–07/23.12.2009 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване, на следния недвижим имот: помещение към трафопост, находящ се в [населено място], в ПИ с пл. № * от УПИ – *, кв. 56, м.[жк], със застроена площ от 7,67 кв. м., ведно с 10,26 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с посочени граници, при квоти, както следва: Р. Т. А. – 4/6 ид. ч. от правото на собственост, Г. А. А. – 1/6 ид. ч. от правото на собственост и Р. А. А. – 1/6 ид. ч. от правото на собственост.

По делото е установено, че ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предишно наименование преди 28.04.2022 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, а преди 29.01.2008 г. - „Електроразпределение – Столично“, е правоприемник на част от активите на еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“, регистрирано с решение от 28.12.1991 г. на СГС по ф. д. № 29869/1991 г. Съгласно т. 15 от разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерски съвет за образуване на еднолично търговско дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“ ЕАД дружеството поема активите и пасивите на преобразуваните стопански организации по т. 1, а именно - обединенията и комбинатите, както и другите им предприятия от системата на Комитета по енергетиката съгласно Приложение № 1 към разпореждането, както и част от имуществото на организациите по разпореждане № 45 и № 47 на Министерския съвет от 1991 г. съгласно разделителни протоколи. Съгласно раздел VI oт Приложение № 1 към Разпореждане № 46/07.11.1991 г. /Списък на преобразуваните предприятия от обединения и комбинати и други предприятия от системата на Комитета по енергетика/ Стопански електроснабдителен комбинат - София включва предприятия „София-изток“, „София-запад“, „София-север“, „София-юг“, „Електроремонтстрой“ и „Електрически подстанции и мрежи – високо напрежение“.

От лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л - 13507/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, е видно, че на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е издадена лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“ на обособената територия за срок от 35 години. В Приложение 2.1.1.1. към анекс № 1 от 15.12.2004 г. и спогодба от 15.12.2004 г., представляващ Списък на недвижими имоти, собственост на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД, под № * е посочен трафопост № * – *, с адрес: район „П.“,[жк], до [жилищен адрес] с площ кв.м., и собственик на имота съгласно АДС № 04033/18.11.2004 г. – „Електроразпределение Столично“ ЕАД. От счетоводна справка от 28.08.2022 г. на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД се установява, че съгласно информационната система САП, сграда - ТП * – *, Х. Д. до бл. 55 – номер актив в САП * е включен в баланса на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. По делото е представен като доказателство Акт за частна държавна собственост /АДС/ № 04033/18.11.2004 г., издаден на основание чл. 148 от ППЗДС, за трафопост /дисп. № 31 - 504/, представляващ сграда с пл. № *, със застроена площ от 73 кв. м., заедно със сервитутно право на строеж, с конструкция на сграда - масивна и година на въвеждане в експлоатация – 1984 г., с местонахождение на имота в [населено място], район П.,[жк], до блок 55а, имот с пл. № *, УПИ * за ОЖЗ, кв. 56, м. „Х. Д.“ по плана на [населено място] по регулация, одобрена със Заповед № РД – 50 – 09-26/26.01.1988 г. В т. 9 от АДС е отразено, че върху имота са предоставени права на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД, а съгласно т. 11 имотът е включен в капитала на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД. По делото е представен и Акт за частна общинска собственост /АОС/ № 0968/21.02.2000 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС и ЗМСМА, за помещение към трафопост, с площ от 6.25 кв. м., с им. пл. № *, кв. 56, м. „Х. Д.“ – I част, [улица]и [улица]до [жилищен адрес] панелна конструкция. В т. 3 от АОС е посочено като забележка, че машинната част на трафопоста е собственост на „НЕК“ АД „Електроснабдяване“ – София. В т. 13 от АОС е посочено, че съгласно писмо № ПО - 1581 от 23.12.2009 г. на СОАП и договор № 052 - 97/23.12.2009 г. за продажба на общински недвижим имот чрез публичен търг с явно наддаване е сключена приватизационна сделка за обект: помещение към трафопост с пл. № *, находящ се до [жилищен адрес] попадащ в част от УПИ *, кв. 56,[жк], със застроена площ от 7.67 кв. м., ведно с 10,26 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

От договор № Р – 052 – 07/23.12.2009 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг за явно наддаване, сключен между Столична община, като продавач, и Р. А., като купувач, се установява, че предмет на договора е помещение към трафопост в процесния ПИ, общински нежилищен имот, индивидуализиран, както е посочено по-горе. В договора е посочено, че собственик на обекта е Столична община по вписан акт за общинска собственост № 0968/21.02.2000 г., както и че купувачът е заплатил цената към момента на сключване на договора. Представен е и приемателно-предавателен протокол № 1253/23.12.2009 г. към договора, от който се установява, че на 25.01.2010 г. Столична община е предала на Р. А. купения от нея обект – помещение към трафопост. По делото е представен и архитектурен проект - заснемане с вх. № 1319/08.08.2007 г. на Столична общинска агенция за приватизация относно процесния обект, изготвен с оглед приватизационна продажба на обекта от страна на СОАП. От него се установява, че сградата, в която е разположен обектът, е типова, едноетажна, изпълнена по монтажен начин - ж.б. стенни и покривни панели. Помещението, предмет на заснемане, е самостоятелно обособена част от сградата със самостоятелен вход, захранено е с ел. енергия, и е с площ от 7,67 кв. м. От влязло в сила решение № 5217/29.07.2019 г. по адм. д. № 5597/19 г. на АССГ, се установява, че е отменена Заповед № РД–18-3946/12.04.2019 г. на началника на СГКК, с която е одобрено извършването на изменение в КККР относно сграда с идентификатор ***, представляваща трансформаторен пост с дисп. № * - *, находящ се в [населено място], район „П.“,[жк], с което изменение се нанасят в схема на самостоятелни обекти в тази сграда самостоятелни обекти с идентификатор *, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, и с идентификатор *, собственост на Р. А..

От показанията на св. К. се установява, че познава ищците и й е известно, че те са закупили помещение в трафопост през 2009 г. Свидетелят не знае някой друг да е имал претенции към помещението. От неоспореното от страните заключение на СТЕ се установява, че площта на целия трафопост е 74 кв. м., в която площ са включени 7,67 кв. м., отделно помещение, ползвано за обущарско ателие. Процесното помещение не е част от обслужващите помещения към трафопоста и в него не са разположени част от машините или други обслужващи трафопоста съоръжения. През експлоатационния период до сега същото не е ползвано за нуждите на електроснабдяването, а е ползвано за обущарско ателие и е било със статут помещение за услуги. Установява се също, че помещението е захранено с ел. енергия и има самостоятелна партида и електромер, монтирани вън от сградата, както и че по пода му е монтирано подово електрическо отопление. Помещението има самостоятелен вход с метална врата. Установява се, че предназначението на процесния ПИ е обществено жилищно строителство.

При така установените фактически обстоятелства съдът е приел, че следва да се произнесе по спорните въпроси дали процесният имот е самостоятелен обект на правото на собственост и могли ли са ищците да го придобият на валидно правно основание. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният състав е приел, че процесният обект притежава основните характеристики на самостоятелен обект на правото на собственост – обособен е, има самостоятелен вход с метална врата, в него не са разположени съоръжения, обслужващи трафопоста, нито е част от обслужващите помещения към трафопоста. Според заключението на изслушаната СТЕ, помещението е захранено с ел. енергия, има самостоятелна партида и електромер, които са монтирани извън сградата и е било със статут „за услуги“. Съдът е отхвърлил доводите на ответника, че процесното помещение представлява енергиен обект, който попада под специфичните нормативни изисквания за този вид обекти, и е изключено от свободния търговски оборот, тъй като от експертизата се установява, че от момента на въвеждането на цялата сграда в експлоатация през 1984 г. до влизане в сила на ЗМСМА са били обособени два самостоятелни обекта на правото на собственост, а именно – трафопост, който представлява енергиен обект за електроразпределение по см. на чл. 2, ал. 1 ЗЕ от 1975 г. /отм./, респ. § 1, т. 41 от ДР на ЗЕ, в сила от 2003 г., със застроена площ от 66,33 кв. м., и помещение към него със застроена площ от 7,67 кв. м. С влизането в сила на ЗМСМА трафопостът е останал в собственост на държавата, а помещението към него е преминало в собственост на Столична община на основание § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА. Съдът е посочил, че за да настъпи конститутивното действие на § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА, следва имуществото, посочено в тази разпоредба, да не е включено в капитала, уставния фонд или да се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество /арг. от § 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА/. В случая според съда към момента на влизане в сила на ЗМСМА само трафопостът се е водил по баланса на предприятие от системата на Комитета по енергетика – Стопански електроснабдителен комбинат – София и като такъв само той е станал част от „НЕК“ АД /с правоприемник ответника/. В т. 3 от АОС № 0968/21.02.2000 г. изрично е посочено, че само машинната част на трафопоста е собственост на „НЕК“ АД „Електроснабдяване“ – София. Макар в т. 11 от АДС № 04033/18.11.2004 г., издаден на основание чл. 148 от ППЗДС за трафопоста, да е удостоверено, че процесният имот е включен в капитала на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД, това се опровергава от заключението на СТЕ. Съдът е съобразил и че разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерски съвет за образуване на еднолично търговско дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“ ЕАД, на което ответникът основава правото си на собственост, е издадено след влизане в сила на ЗМСМА, т. е. след като Столична община е станала собственик на процесното помещение по силата на закона. Именно в качеството й на собственик на процесното помещение, Столична община го е прехвърлила валидно на първоначалните ищци с договора за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване. Затова съдът е приел, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен за посоченото договорно придобивно основание и не следва да се разглежда евентуалният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който като придобивно основание се сочи давностно владение.

При тези изводи на съда касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:

По първия поставен въпрос е налице установена практика на ВКС, съгласно която въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани; обсъжда и всички доводи, искания и възражения на страните, които имат значение за решението по делото.

В случая въззивният съд, в съответствие с установената практика на ВКС по приложението на чл. 12 ГПК, чл. 235 ГПК и чл. 269 ГПК е обсъдил подробно, поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяващи релевантните за спора факти, както и относимите доводи и възражения на страните. Съдът е направил собствени изводи от фактическа и правна страна и ги е обективирал в мотивите към решението. От съществено значение във фазата по селектиране на жалбите е преценката дали са спазени изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК (което в случая е налице), а несъгласието на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Ето защо не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По поставения въпрос не се констатира и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като той е изяснен в съдебната практика и не е настъпила такава значима социална или обществена промяна, поради която дадените разрешения да се нуждаят от преосмисляне.

Вторият въпрос не е относим към решаващите изводи на съда. За да стигне до заключението, че ищците са собственици на процесния имот на договорно основание, съдът е приел, че същият е самостоятелен обект на правото на собственост със статут „за услуги“ и не представлява енергиен обект, който да попада под специфичните нормативни изисквания за този вид обекти. Затова и съдът не е обсъждал разпоредби от Закона за електростопанството или други специални закони в областта на енергетиката, касаещи правото на собственост върху енергийни обекти. При това положение поставеният въпрос не представлява общо основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Затова не следва да се обсъжда наличието или липсата на сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

При извършената служебна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК не се констатира вероятност за порок, за който се следи служебно от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 ГПК. Съдържанието на въззивното решение не сочи на видимо тежко нарушение на закона - законът не е приложен в неговия обратен смисъл, не е приложена несъществуваща или отменена правна норма, както и съдебният акт не е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска Колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК,