Определение № 366 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3691/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя Л. К. С., чрез процесуалния представител адв. А. П. – ВАК, срещу въззивно решение № 510/28.06.2018 г., постановено от Окръжен съд – Варна, по в.т.д. № 686/2018 г. в частта, с която е обявен за нищожен договор за замяна на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ...., дело № 582/2007 г. на нотариус Ж. К., с който И. К. П. заменя с [фирма], [населено място] 1 кв.м. ид.ч. от собствените си 23/215 кв.м. ид.ч. от дворно място в [населено място], [улица], цялото с площ от 215 кв.м., представляващо ПИ № ..., включен в УПИ № ...,..., .... в кв. ...., по плана на 14-ти подрайон на [населено място], при граници: [улица], [улица], УПИ ..., ... срещу прехвърляне на собствеността на движима вещ: бойлер 80М1 3 кW, 722265, като привиден, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и е обявен за действителен прикритият договор, с който И. К. П. прехвърля на [фирма] 1 кв.м. ид.ч. от собствените си 23/215 кв.м. ид.ч. от описаното дворно място в [населено място] срещу задължението на [фирма] да застрои прехвърления недвижим имот и обезщети прехвърлителката с процент от застроената площ от сградата на основание чл. 17 ЗЗД. Насрещната страна по касационната жалба И. К. П. не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима, поради това, че цената на предявените искове е под 5 000 лв. и въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно. Исковете за признаване на нищожност поради привидност на сключен договор за замяна на идеална част от недвижим имот срещу прехвърляне на право на собственост върху движима вещ с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и за обявяване за действителен на прикрит договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за строителство и обезщетение, с правно основание чл. 17 ЗЗД, са граждански и оценяеми. Цената на исковете се определя от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – по пазарна цена (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК). Първостепенният съд е изходил за цената на иска от представеното удостоверението за данъчна оценка на спорния недвижим имот, съгласно което данъчната оценка за целия имот се равнява на 6 096, 70 кв.м., а за дела на ищцата от 23/2015 кв.м. ид.ч. – на 3048,40 лв. В срока по чл. 70 ГПК нито съдът, нито страните са възразили, че базата за определяне цената на иска относно процесния 1 кв.м. ид. ч. от същия имот, е друга. Следователно, въззивното решение е постановено по иск с цена под 5000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК, доколкото не са налице посочените в същата разпоредба изключения, касационната жалба се явява недопустима. Поради изложеното касационната жалба следва да бъде върната, а производството по нея да бъде прекратено. Мотивиран от горното, съдът