Определение № 718 от 05.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1047/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „П., Р. и О.”/ПРО/Е. - [населено място] против решение №252 от 27.05.2011 г. по т.д. №270/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. Ответниците по касация- П. А. К. и М. В. К. в качеството им на съдружници в гражданско дружество с наименование – „ М.” – [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е заявил, че обжалваното решение противоречи на Постановления на Пленума на ВС, тъй като ПАС не бил анализирал мотивирано и обосновано съществените въпроси по делото - а именно „ има ли неизпълнение на договора от страна на касатора ”,” кое е неизпълнението” и др. Така е направен извод, че мотивите на акта не отговарят на изискванията за мотивиране на съдебните решения, съобразно препоръките към съдилищата залегнали в цитираните ПП на ВС. Страната е изброила съдебни актове – в това число и решения на ОСГК и ПП на ВС като е направила извод, че в противоречие с тази изброена и приложена практика въззивната инстанция не била „определила съобразно събраните доказателства по делото как ПРО Е. не е изпълнил задълженията си ”. Лаконично е направено отново оплакване за немотивираност на акта.Касаторът е изброил и разгледал различни съдебни актове – решения и определения на ВКС, от които е възпроизвел части. Направил е извод, че с тази цитирана практика на ВКС „ постановявал, че следва съдебната инстанция да установи виновно неизпълнение на договорно задължение и причинно – следствена връзка между неизпълнението и пропуснатата полза”.Направено е оплакване, че с обжалваното определение не били аргументирани тези предпоставки. Касаторът е възпроизвел и текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като в тази връзка е поставил два фактически въпроса. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Следователно поставените в контекста на оплакването на страната за неправилност на решението фактически въпроси нямат такава характеристика. Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК общото твърдение, че решението противоречало на Постановления на Пленума на ВС, на решения на ОСГК на ВС и на други цитирани и приложени съдебни актове, тъй като не съдебния акт като цяло, а противоречивото решаване на поставен релевантен правен въпрос обуславя наличие на тези основания. Освен това, касаторът е очертал противоречието в контекста на своето становище по съществото на спора без изобщо да съобрази приетото от въззивния съд, като фактически невярно е твърдението че съставът не е изложил мотиви. За да постанови обжалвания резултат състава на Пловдивски апелативен съд е приел, че съобразно събраните и подробно разгледани с решението доказателства се налага извод, че правоотношенията между страните са се развили на основата на валидно сключен търговски договор за доставка на течно гориво след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, който е и приложимия закон спрямо така създалата се облигаторна връзка. Съгласно чл.43, ал.1 ЗОП страните не могат едностранно да изменят договора за обществена поръчка, с изключение на лимитивно изброените хипотези, които в случая не са налице, като независимо от тази забрана ответникът по спора – сега касатор едностранно е изменил договора, поръчвайки гориво не от ищеца, на който е била надлежно възложена обществената поръчка, а от друго дружество. Това са и решаващите мотиви на състава, спрямо които касаторът нито е поставил правни въпроси, нито ги е разгледал. Спрямо тези мотиви ирелевантна е многообразната разгледана и приложена от страната практика. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание/ поставените фактически въпроси нямат правно значение за пирложимостта му/, нито е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика. Следователно, съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение