Определение № 525 от 04.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2020 г.

ВКСIII гражданско отделение04.06.2020 г.докладчик Александър Цонев

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96/06.11.2019г., постановено по в.гр.д. 289/19г. на Бургаски апелативен съд. Осъжда ответника „Стефани инвест 2002”ООД да плати на ищцата Е. Н. Х. разноски за настоящата инстанция в размер на 800лв.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Стефани инвест 2002”ООД срещу решение № 96/06.11.2019г., постановено по в.гр.д. 289/19г. на Бургаски апелативен съд. Въззивният съд е разрешил правен спор между ищцата Е. Н. Х. и „Стефани инвест 2002”ООД, произтичащ от твърдения на ищцата, че разваля сключения между страните предварителен договор от 13.06.2013г. за покупко- продажба на недвижими имот, и иска връщане на платената до момента сума в размер на 24250 евро. В срока за отговор ответникът е възразил, че приема развалянето, но оспорва основанието за това, като според него договорът е развален по вина на ищцата, тъй като постоянно била в забава на плащане и в невъзможност да плати договорената цена. Евентуално е направил възражение за прихващане за сумата от 49500 лв., представляваща пазарен наем на недвижимия имот, предмет на покупко- продажбата, за периода от 01.02.2014г. до датата на завеждане на исковата молба (13.06.2018г.), поради лишаване от ползване. Въззивният съд е приел, че предварителният договор е развален по взаимно съгласие, поради което ответникът дължи връщане на платената до момента на развалянето цена, поради което искът за връщане на 24250 евро бил основателен. Но от друга страна, съдът е приел за основателно възражението за прихващане на основание чл. 59 ЗЗД, тъй като ищцата ползвала имота от м.09.2016г. до 13.06.2018г. и се обогатила до размера на средния пазарен наем- 5715лв.. След извършеното прихващане, апелативният съд е уважил иска за сумата от 21328,03 евро. В касационната си жалба дружеството ответник твърди, че договорът не е развален по взаимно съгласие, а по вина на ищцата, освен това оспорва и размера на изчисления среден пазарен наем, поради което иска решението да се отмени и делото да се върне за изслушване на нова СТЕ. Във връзка с това в изложението към жалбата се поставя въпрос дали договорът е развален и на какво основание, като според касатора разрешаването на този въпрос има значение за развитие на правото съгласно чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не е формулиран процесуален въпрос по отношение на обжалването на въззивното решение в частта, в която е определен среден пазарен наем за ползване на процесния имот. При така очертаните рамки на правния спор и решаващите изводи на въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото липсват както общата, но така също и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният въпрос не е правен, не е по тълкуване на правна норма, а е за установяването на факт по делото, поради което не отговаря на изискванията на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване съгласно т.р. 1/2010г. на ОСГТК. Освен това от фактическа страна между страните по делото не съществува спор за това, че договорът е развален, защото ответникът още с отговора на исковата молба е признал този факт, и е потвърдил това становище след това във въззивната си жалба като не е оспорил фактическия извод на пъроинстанционния съд. Доколкото обаче ответникът не е направил волеизявление за разваляне на договора по вина на ищцата, а последната не може да развали едностранно поради неизправност, то съдът е възприел единствено възможния извод (въззивният съд се произнася само по посоченото в жалбата), че договорът е развален по взаимно съгласие. Не се установява и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпросите за това кои са предпоставките за разваляне на договор и как се упражнява правото на разваляне, има трайно установена практика на ВКС, и към момента не съществуват обстоятелства, които да налагат изменение на практиката (съгласно т.р. 1/2010г. на ОСГТК обстоятелствата за това са изменение на закона или на обществените условия). При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 800лв., представляващи платен адвокатски хонорар, видно от представената по делото разписка. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Цитирани разпоредби

3