Определение № 684 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4082/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. И. А., срещу въззивно решение № 147 от 01.08.2022 г. по в. гр. д. № 110/2022 г. на Окръжен съд – Габрово, в частта, с която е потвърдено решение № 425 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 1261/2021 г. на Районен съд – Габрово и предявените от Б. С. П. и Е. М. П. против „Електроразпределение Север“ АД отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК са уважени за сумата от 3139,55 лв., остойностена по издадена фактура № 0106748123 от 09.07.2021 г. за периода 18.03.2017 г. – 16.07.2018 г., от която 2354,66 лв., представляваща ¾ за ищцата Б. С. П. и 784,89 лв., представляваща ¼ за ищеца Е. М. П.. Въззивното решение в отменителната част, с която са отхвърлени исковите претенции за сумата от 7696,51 лв., е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставя следния въпрос: „Коя погасителна давност следва да се приложи при хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ /корекция на сметка при скрит невизуализиран регистър/, кратката тригодишна или петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД?“. Жалбоподателят излага съображения, че в процесния случай кратката тригодишна давност е неприложима, доколкото се касае за възникване на вземане за неоснователно обогатяване. Обосновава наличието на специалното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че по приложението и тълкуването на чл. 55 от ПИКЕЕ и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и по конкретно поставения материалноправен въпрос, не е налице формирана съдебна практика на ВКС. Ответниците по жалбата Б. С. П. и Е. М. П., не изразяват становище по нея в предоставения срок за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че с предявения отрицателен установителен иск срещу ответното дружество ищците, в качеството си на наследници на М. Х. П., който е бил титуляр на партидата за недвижим имот, находящ се на адрес: [населено място], [улица], претендират да установят съразмерно притежаваната от всеки от тях идеална част, че не дължат начислената сума от 10 836,06 лева за ел. енергия за периода 18.03.2017 г. – 08.06.2021 г. като корекция, извършена на основание констативен протокол № 5600458/08.06.2021 г., за което е издадена фактура № 0106748123 от 09.07.2021 г. Въззивната инстанция е намерила, че в случая от събраните по делото доказателства се установява, че неотчетената и начислена за исковия период ел. енергия е възможно да бъде консумирана съгласно заключението на СТЕ, както и че е спазен редът на корекция, предвиден в ПИКЕЕ, с оглед на което е законосъобразно извършена от ответника корекционната процедура с допълнително начислената потребена, но неотчетена, респективно незаплатена електроенергия за исковия период за процесния обект, за която е издадена фактура за сумата от 10 836, 06 лв. с ДДС. По отношение на въведеното от ищците основание за недължимост на оспореното вземане поради погасяването му по давност, въззивният съд е приел, че процесното вземане е периодично вземане и спрямо него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Позовал се е на дадените разяснения в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребена електроенергия по договорно правоотношение, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, съдът е посочил, че задължителните разрешения на посоченото тълкувателно решение следва да намерят приложение спрямо него /цитирал е практика на ВКС в този смисъл/. С оглед на това, въззивната инстанция е намерила, че процесното вземане за периода от 18.03.2017 г. до 16.07.2018 г. е погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с обстоятелството, че исковата молба, прекъсваща давността, е предявена на 16.07.2021 г. Стойността на начисленото количество електроенергия за тази част от исковия период от 16.07.2018 г. – 08.06.2021 г., която не е погасена по давност, е изчислена на 7696, 51 лв. с ДДС, съгласно данните в издадената фактура. До този размер предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК е приет за неоснователен. За остатъка до размер на 10 836, 06 лв. – за сумата от 3139, 55 лв. /явяваща се разликата 10 836, 06 лв. - 7696, 51 лв. за периода 18.03.2017 г. – 16.07.2018 г. /, вземането е прието за погасено по давност, като в тази част исковата претенция за установяване недължимост на процесното вземане е уважена. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставеният от касатора в изложението въпрос относно погасителната давност в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ, е обуславящ решаващите изводи на съда, но не е налице поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По този въпрос е налице трайна и уеднаквена практика на ВКС, която според настоящия състав не се нуждае от промяна и осъвременяване /а такива доводи не са и релевирани в изложението/, и на която въззивното решение не противоречи. Както е посочено в множество решения на ВКС/ пр.: решение № 60215 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/2020 г. на III г.о. на ВКС/, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Посочено е още, че тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по сключения договор между страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, задължителните разрешения в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, следва да намерят приложение спрямо него. При тези изводи е прието, че процесното вземане е периодично такова и спрямо него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В този смисъл е и постановеното в решение № 69 от 10.05.2022 г. по гр. д. № 2530/2021 г. и решение № 99 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 2615/2021 г., и двете на III г.о. на ВКС. Тези правни разрешения са застъпени трайно в практиката на ВКС и се споделят и от настоящия състав, а обжалваното решение не им противоречи, доколкото и въззивният съд се е позовал именно на тази практика при преценката си относно погасяване на част от процесното вземане. При тези данни и при наличие на трайна и последователна съдебна практика, на която въззивното решение не противоречи, не е налице и релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В процесния случай не са налице съображения в тази насока. Жалбоподателят се е позовал на това основание като е развил доводи за липсата на установена задължителна съдебна практика по повдигнатите въпроси. По въпроса за давността на вземания за цената на потребена електроенергия в действителност, както се изложи по-горе, е налице установена практика на ВКС,по отношение на която настоящият състав не намира основания за промяна или осъвременяване, поради което доводите на касатора за липсата на такава са неснователни. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответниците не са взели становище по жалбата и съответно не са направили искане за присъждане на такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,