Определение № 4907 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4002/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.2953/4.06.26 по г.д.№.1260/26 на ВКС, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на М. К. А. срещу въззивно решение №.277/9.12.25 по г.д.№.391/25 на ОС Монтана като недопустима. Постъпила е частна жалба от М. К. А., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна „Златия Агро“ЕООД не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение е прието, че обжалваното пред ВКС въззивно решение е постановено по търговско дело, тъй като предмет на иска е вземане, произтичащо от търговска сделка (съобразно въведения субективен критерий по чл.286 ал.1 ТЗ, доколкото и липсват доказателства оборващи презумпцията по чл.286 ал.3 ТЗ) - дължимо арендно плащане по чл.8 ал.1 от Закона за арендата в земеделието за стопанската 2023/2024г., по договор за преаренда на земеделска земя от 27.10.14; с последния търговското дружество „Златия Агро“ ЕООД е приело от преарендатора (ищеца М. А.) за временно ползване земеделски земи срещу определена арендна вноска, като договорът е сключен с оглед упражняваното от търговеца занятие; изложеното определя спорът между страните като търговски по смисъла на чл.365 ал.1 т.1 ГПК, а образуваното за разрешаването му съдебно производство представлява търговско дело; при това положение и с оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, която изключва от обхвата на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000лв. за търговски дела, доколкото в случая разгледания от въззивния съд иск е с цената под 20 000лв. (8 186лв.), претенцията е под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела и касационната жалба е недопустима. Определението е правилно и законосъобразно. За да бъде квалифицирана една сделка като търговска, следва да попада или в изброените в чл.1 ТЗ обективни /абсолютни/ търговски сделки, или да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на търговската му дейност /субективни или относителни търговски сделки/; в чл.286 ал.3 ТЗ е въведена и законова презумпция, че извършената от търговеца сделка се намира във връзка с упражняваното от него търговско занятие. Преценката за приложимост на посочената презумпция следва да се основава на обстоятелства, относими не само към персоналния субстрат на сделката, но и доколко е налице връзка с упражняваното от търговеца занятие. Предвид конкретните данни, видно от които „Златия Агро“ЕООД е търговско дружество с предмет на дейност селскостопанска дейност – в това число производство на селскостопанска продукция, посевен и посадъчен материал и търговия с тях в страната и чужбина, обработка на земеделска земя и др., очевидно се касае за хипотеза, в която процесният преаренден договор е сключен с оглед упражняваното от търговеца занятие /няма и доказателства, оборващи презумпцията на чл.286 ал.3 ТЗ/. Това определя спорът между страните като търговски по смисъла на чл.365 ал.1 т.1 ГПК, а образуваното за разрешаването му съдебно производство представлява търговско дело. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. /с равностойност в евро 2 556,46 евро/ по граждански дела и 20 000лв. /с равностойност в евро 10 225,84 евро/ по търговски дела. При тези обстоятелства е налице хипотеза, при която цената на иска, определена съгласно чл.69 ал.1 т.5 ГПК-въз основа на арендната цена за една година (опр.№.180/1.06.20 по ч.т.д..707/20., I ТО, цитираните в него определения по ч.г.д.№.95/20, IV ГО; ч.г.д.№.190/19, III ГО; ч.г.д.№.863/18, III ГО; ч.т.д.№.39/18, I ТО; ч.т.д.№.1764/17, II ТО и др./ - 8186лв. /с равностойност в евро 4 185,44 евро/, е под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум и следователно въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно решение е изключено от обхвата на касационния контрол и определението на състава на ВКС, с което касационната жалба е оставена без разглеждане, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,