Определение № 344 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2607/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК във вр.с чл.280 ал.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Л. Н. Е. чрез пълномощник адв.М. А. против определение № 1291 от 15.10.13г.,постановено по ч.гр.дело № 1053/13г.на Плевенския окръжен съд.С него е потвърдено разпореждане,обективирано в заповед № 1114 от 15.04.13г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 1923/13г.на Плевенския районен съд,допълнена с определение № 2293 от 21.05.13г.по същото дело. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира,че с оглед преценката за допустимост на касационното производство,която следва да се извърши след отговор на въпроса „кои актове на въззивния съд,постановени в заповедното производство подлежат на касационно обжалване”,по който е образувано за разглеждане ТД № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС – т.8., следва на основание чл.292 ГПК да се спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.