Определение № 60448 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД против решение № 260009/19.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 390/2020 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения отрицателен установителен иск е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция. Съдът е приел, че за да възникне в полза на ответното дружество потестативното право да извърши тази корекция, то трябва да установи, чрез пълно и насрещно доказване, че процесното количество е реално доставено и консумирано в обекта на потребление след монтажа на СТИ. Прието е, че такива доказателства не са ангажирани. Съдът е приел, че в протокола не е удостоверен монтажът при нулеви показания в регистър 1.8.3., като от този документ, нито от други събрани по делото доказателства се установява към датата на монтажа процесното СТЕ да е било с нулеви показания по невизуализираните регистри, конкретно по 1.8.3., за да бъде направен извод, че процесната ел. енергия в невизуализирания дисплей е натрупана след монтажа на СТИ и не е съществувала (т.е. е била занулена) към него момент – 11.02.2016 г. Освен това съдът е приел, че процесното СТИ не отговаря на изискванията на НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (изм., бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.), като съгласно чл.662 ал.1 електромерът трябва да има показващо устройство – електромеханичен регистър или електронен дисплей. Посочено е че при изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа, а при дисплей с автоматична последователност всяко изобразяване на регистъра за целите на отчитане трябва да се задържа за минимум 5 s; съгласно ал.5 натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия трябва да е невъзможно да се промени. Въз основа на горното, съдът е приел, че целите на наредбата са потребителят да е в положение на известност относно потребената от него енергия, докато процесното начисление е извършено на база на регистър, който не се показва на дисплея, а съдържанието на тази памет не е било известно на ищеца. Съдът не е обсъдил данните от заключението на вещото лице, че е налице софтуерна намеса в отчитащото устройство. Сочи се правен въпрос, съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай. Въззивният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, докато с цитираното в изложението на касационните основания решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ гр.отд. е даден положителен отговор на така поставения правен въпрос. Това противоречие с практиката на ВКС води до наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 263,68 лева, по сметката на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС