Определение № 230 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4110/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 260559/21.09.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 1344/2020 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 46/28.02.2020 г. по гр. дело № 890/2019 г. на Девненския районен съд, е уважен, предявеният от Й. Я. П. срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено спрямо ответника-касатор, че ищецът не му дължи сумата 5 307.26 лв., представляваща начислена без правно основание стойност на електрическа енергия за периода 12.04.2017 г. - 11.04.2018 г. за обект с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място] дол, [улица], по фактура № [ЕГН]/30.04.2019 г.; в тежест на касатора са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя „Енерго-про продажби“ АД, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) процесуалноправен – длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; и 2) материалноправен – при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ), в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 от ЗЗД. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: процесуалноправният въпрос – в противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. по търг. д. № 505/2017 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, а материалноправният въпрос – в противоречие с решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС. По отношение на материалноправния въпрос касаторът навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба – ищецът Й. П., в отговора си излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, като в отговор на въззивната жалба и „за пълнота на изложението“ е посочил следното: Служебното начисляване на електроенергия като едностранна корекция на сметка за минал период по партидата на ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г., които правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Нормите на чл.чл 1-47 и чл.чл. 52-56 от ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. с-в на ВАС, обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на 11.04.2018 г. не са част от действащото право. Нормите на чл.чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на IV-то отд. ВАС, обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на проверката на електромера са били част от действащото право. Окръжният съд е приел, че при това положение доставчикът би могъл да коригира сметката на крайния потребител при установеност по делото, че отклонението в показателите на консумираната енергия се дължи на неправомерно действие от страна на потребителя, периода на неизмерването и реално консумирана електрическа енергия за миналия период. Съдът е посочил и че ответникът-касатор не е ангажирал доказателства в тази насока, – че са налице неправомерни действия от страна на потребителя-ищец, поради което е приел, че вземането на ответника е изцяло недължимо, при липса на наведени твърдения за наличие на друго основание, породило твърдяното право в полза на страната. Въззивният съд е намерил за недоказана по безспорен начин и дължимостта на процесната сума, както и наличието на основание и законосъобразност на извършеното начисляване на сметката на абоната, с оглед на което е също е приел за недоказано от ответното дружество, че процесната сума му се следва. Доводът на жалбоподателя, че направената корекция намира правно основание в нормите на ПИКЕЕ, съдът е счел за несъстоятелен, поради което е приел и че ответникът не е доказал съществуването на вземането си по основание и размер. В тази връзка са изложени и съображения, че в случая действително не е установена грешка при измерване на консумираната електроенергия, която следва да се отчита на тарифите, които са видими и за потребителя; не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Също в тази връзка съдът е приел и че в резултат от намеса в софтуера част от електроенергията е била отчитана по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа, която освен, че не осигурява възможност за контрол на показанията на СТИ – в нарушение на нормативните изисквания, но и липсват данни в кой часови диапазон е потребявана натрупаната в скрития регистър електроенергия, както и дали изобщо е потребена от ищеца, а не от преходен абонат, тъй като липсват данни към датата на монтиране на СТИ, дали тази тарифа е била нулирана. В заключение въззивният съд е приел, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Видно от така цитираните мотиви към обжалваното въззивно решение, макар да е установил по делото, че е налице софтуерно въздействие върху процесното СТИ, в резултат на което се е стигнало до неправилно измерване на електрическата енергия, окръжният съд не е обсъждал приложение на разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД по отношение процесното по делото задължение на ищеца. При това положение, материалноправният въпрос, формулиран в изложението на касатора, не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, респ. – няма основание касационното обжалване да се допуска по този въпрос (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В изложението си касаторът свързва формулирания от него процесуалноправен въпрос с оплакванията си в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил доводите във въззивната му жалба за приложението в случая именно на разпоредбите на чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД. Съгласно посоченото от жалбоподателя решение № 222/27.03.2018 г. по търг. д. № 505/2017 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и цитираната в същото, трайно установена практика (включително задължителна такава) на ВКС, отговорът на този процесуалноправен въпрос е положителен, а именно – за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото; въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството, и независимо от възможността да препрати по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. Предвид гореизложеното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по формулирания от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 106.15 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение