Определение № 3742 от 18.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2326/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. П. С. против определение № 179/07.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 974/2025 г. от състав на ОС – Благоевград. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е отказано връщането на надвнесена държавна такса. Съдът е приел, че първоначалното събраната такса е въз основа на образуваното производство и е съобразена с претендирания от ищцата с исковата молба сума. Следователно е образувано исково производство, първоначално пред Б., като с оглед претендираната сума се е дължал размера на платената държавна такса. Затова няма основание за връщането й с оглед заявеното впоследствие намаляване размера на претенцията, което е по повод уточнения в изпълнение на дадени указания от съда. С оглед посоченото съдът е приел, че не е налице и плащане без основание, предвид че основанието за плащането на държавната такса е образуваното производство. Посочено е, че таксата ще е дължима и няма да подлежи на връщане в случаите, когато съдът в рамките на правомощията си е давал указания на страната за отстраняване на нередовностите, но тъй като те не са били отстранени е върнал молбата за отмяна. Това ще важи и в случаите, когато страната е намалила размера на претенцията си след като съдът е приел искането й и е извършил съответни действия по движението му. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, при отстраняване на констатирани от съда нередовности по подадена искова молба, когато с молбата за отстраняване на нередовности по исковата молба /поправена искова молба/ се сочи нов, намален размер на цената на иска, върху кой размер се изчислява дължимата държавна такса. Поставения правен въпрос е относим към производството, доколкото е обосновал правните изводи на съда и касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочването на нова цена на предявения иск по реда на чл.129 ГПК не представлява намаляване на цената на предявения иск, тъй като съгласно разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се счита редовна от деня на подаването. От този момент и въз основа на цената на иска, посочена в поправената искова молба се дължи и държавната такса, като държавна такса, внесена в по-голям от определения въз основа на заявената в поправената искова молба размер, подлежи на връщане, на основание чл.4б от ЗДТ. Таксата ще е дължима и няма да подлежи на връщане в случаите, когато съдът в рамките на правомощията си е давал указания на страната за отстраняване на нередовностите, но тъй като те не са били отстранени е върнал молбата или когато страната е намалила размера на претенцията си след като съдът е приел искането й и е извършил съответни действия по движението му. В конкретния случай исковата молба е оставена без движение за отстраняване на неередовности по същата, като до този момент съдът не е счел исковата молба за редовна и не е извършил процесуални действия като по редовна искова молба. С поправена искова молба от 23.02.2023 г. /исковата молба е предявена на 31.08.2022 г./, ищцата е посочила, че претендираната от нея сума е в размер на 13 745,50 лева, като е направила и искане за връщане на надвнесената държавна такса от сумата 1050,18 лева. С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, цената на предявения иск е тази, посочена в поправената искова молба и върху тази цена с дължи внасянето на държавната такса, като в случая тя е 549,82 лева. Представено е като доказателство за внасянето на сумата от 1600 лева държавна такса по делото операционна бележка от 10.11.2022 г., която обаче е в незаверено копие, поради което след отмяна на определението на съда, с което се отказва връщането на надвнесената сума като държавна такса, делото следва да се върне на ОС – Благоевград, за проверка дали сумата е постъпила по сметката на съда, като след това се постанови връщането на надвнесената сума от 1050,18 лева. Водим от горното, състав на ВКС