Определение № 450 от 30.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2636/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез старши юрисконсулт Х. Х. срещу решение № 814/25.04.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, четвърти състав по гр.д. № 4747/2013 г., с което след частична отмяна на решение на Софийски градски съд /СГС/ в отхвърлителната му част по искове на Ю. А. П., Ю. М. Г., С. М. Г. и М. М. Г. срещу касатора [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ са присъдени допълнително по 50000 лв. на всеки ищец - обезщетение за неимуществени вреди и е потвърдено решението в останалата му уважителна част, както и в частта оставяща без разглеждане евентуално субективно съединените искове срещу Г. фонд /ГФ/ по чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ /отм/. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба - Ю. А. П., Ю. М. Г., С. М. Г. и М. М. Г. не взимат становище по същата. ГФ оспорва жалбата по съображения в писмен отговор с искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/. Третото лице-помагач на ГФ С. С. А. не взима становище по касационната жалба. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, съдът взе предвид следното: Пред СГС са предявени субективно съединени искове по 100000 лв. всеки по чл.226 КЗ /отм./ от Ю. А. П., Ю. М. Г., С. М. Г. и М. М. Г. срещу [фирма] за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. К. - фактически съпруг на първата ищца и баща на останалите ищци, настъпила на 22.11.2010 г. от ПТП от 05.11.2010 г. При условията на евентуално субективно съединяване ищците са предявили искове и срещу ГФ за обезщетения за неимуществени вреди за увреждането от същото ПТП по чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ /отм./. Исковете са частично уважени срещу [фирма] от СГС – за по 50000 лв. със законните последици и са отхвърлени за разликата до 100000 лв., като са оставени без разглеждане предявените искове срещу ГФ по чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ /отм./. САС е изменил решението на СГС в отменително-отхвърлителната му част по исковете по чл.226 КЗ /отм./ и е присъдил още по 50000 лв. на всеки един от ищците със законните последици. Потвърдил е решението на СГС в останалата му част – частта уважаваща предявените искове за по 50000 лв. на всеки и оставяща без разглеждане исковете срещу ГФ. САС е приел, че М. К., като пътник в лек автомобил „Рено Лагуна“, управляван от С. А. е претърпял ПТП на 05.11.2010 г., вследствие на което на 22.11.2010 г. е починал. За ПТП-то виновен е бил водачът на лек автомобил „Рено Лагуна“ С. А.. Водачът А. е признат за виновен от наказателния съд, одобрил споразумение по н.о.х.д № 519/2011 г. на Шуменски окръжен съд, имащо последиците на влязла в сила присъда /чл.383 ал.1 НПК/ и обвързваща гражданския съд на основание чл.300 ГПК. САС е приел още, че пострадалият К. като пътник в лекия автомобил не е допринесъл за увреждането в случая по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД с непоставения му като пътник в МПС-то предпазен колан. САС е обсъдил изслушаните заключения на авто-технически експертизи за механизма на процесното ПТП, с оглед на което е приел, че е налице невъзможност за категоричен извод, че при поставяне на обезопасителен колан пострадалият не би получил травми от значение за смъртта му. Относно наличието на застраховка по риска „Гражданска отговорност“ между [фирма] и собственикът на МПС-то, с което е причинено процесното ПТП, САС е приел, че е бил сключен договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност“ при уговорено разсрочено плащане. От изслушаната ССЕ е установено плащане само на първата от четирите разсрочени вноски по застрахователната полица, но с оглед липсата на уведомяване по чл.294 ал.1 КЗ /отм./ от застрахователя до Информационния център към ГФ, което да предхожда настъпилото застрахователно събитие САС е счел, че застрахователят не е упражнил потестативното си право за прекратяване на застрахователния договор и не може да се освободи от отговорност по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на неимуществените вреди при виновно причинено ПТП. Изводът е направен след обсъждане на доказателствата за сключения застрахователен договор, плащане на първата вноска, останалите неплатени такива, както и уведомяването на Информационния център за прекратяване на застрахователния договор на 07.04.2011 г. /при настъпило ПТП на 05.11.2010 г./. При присъждане на обезщетенията за неимуществени вреди са обсъдени доказателствата за добрите взаимоотношения между починалия и ищците, които тежко понесли неговата смърт. САС е потвърдил решението на СГС в частта му, оставяща без разглеждане исковете срещу ГФ. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От съображенията в касационната жалба и изложението към нея, досежно липсата на пасивна материалноправна легитимация на дружеството по предявените искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./, настоящият състав на ВКС намира, че посоченият от касатора като обуславящ изхода на спора въпрос за отговорността му по предявените искове е този счита ли се за прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при фингирано връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл.260 ал.2 КЗ /отм./ вр. чл.202 ал.2 КЗ /отм./, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл.294 ал.1 КЗ /отм./ да впише прекратяване на договора в регистъра на ГФ. Разрешението на този въпрос е предмет на междувременно постановеното ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, поради което не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както твърди касаторът. В т.3 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 КЗ /отм./, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294 ал.1 КЗ /отм./ да впише прекратяването на договора в регистъра на ГФ, но застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение. В мотивите към т.3 е прието, че при неспазено изискване на чл.294 КЗ /отм./ възражението на застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение при условията на чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 КЗ /отм./ е противопоставимо единствено на заявена от застрахования претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Доколкото по настоящото дело САС е приел, че застрахователят е пасивно легитимиран да отговаря по предявени искове по чл.226 КЗ /отм./ на трети увредени лица, при направено възражение от застрахователя за прекратен застрахователен договор, независимо от неизпълнението на задължението си по чл.294 ал.1 КЗ /отм./ и при наличие на останалите предпоставки за прекратяване с фингирано връчване на известие след неплащане на разсрочена вноска /чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 КЗ /отм./, следва да се приеме, че разрешението от САС във връзка с наличието, а не липса на пасивна легитимация за застрахователя по предявените искове в случая е в съответствие с междувременно постановеното ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Щом това е така, няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по разрешението на този въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответниците по касационната жалба – ищци в производството и трето лице-помагач, тъй като не са поискани и няма доказателства да са сторили такива пред настоящата инстанция. На основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК и чл.9 ал.3 от Наредба № 1за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да заплати на ГФ 500 лв. юрисконсултско възнаграждение за писмен отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: